|
Съществуват два основни подхода към брачната терапия: 1. Тренирането на умения за комуникация обучава хората да формулират своите преживявания относно проблемите по един ясен, пряк и открит начин, без да се отправят обвинения или да се прехвърля вината. Формулират се подкрепящи твърдения и се реагира със съпреживяване. По този начин комуникацията става ясна, избягват се неясните и объркани твърдения и проблемите могат да се решат чрез разговори. 2. Поведенската терапия се основава на идеите за корекция на поведението и на социалната психология и се прилага от психолози. Включва редица основни проблеми, които отразяват характеристиките на разтроените бракове. Целта е да се засили взаимната обмяна на позитивно и „възнаграждаващо” поведение. Както и тренирането на умения за комуникация, често обхваща обучаване на умения за комуникация и на проблемно-решаващи техники. Използват се и методи за водене на преговори и сключване на договори.
Процесът започва, когато двойката се сблъска с дадени проблеми. Всеки се обучава да представи тактично своето виждане за случая, така че да не притеснява другия с твърде специфични оплаквания, да не го оскърбява, да приеме своя дял в проблема и да се опитва да реши непосредствените трудности. След това двойката и терапевтът се отиват да изработят решение, засягащо само един проблем и често включващо засилване на „възнаграждаващото” поведение от страна на двамата и сключване на споразумение. Увеличаване на „възнагражденията”. Всеки от партньорите открива кои неща другия смята за най-възнаграждаващи и се стреми да ги прави по-често. Понякога едни или два дена в седмицата се определят като дни на любовта и тогава се полагат специални усилия за увеличаване на възнагражденията. В един от вариантите всеки партньор изброява трите вида поведение, които би искал другия най-често да осъществява и след това се споразумяват колко често ще правят тези неща. Подобряване на комуникацията. Партньорите се обучават като по-добри „субекти” и „обекти” на комуникация, например на невербални сигнали за преживените емоции и намерения; усъвъшенстват се уменията да се изслушва другия и се засилва емпатията. Възможно е да има необходимост от трениране на някои социални умения, свързани с тактичното и конструктивно представяне на случая пред партньора или партньорката. Някои специалисти по поведенска брачна терапия днес използват процеса на „преобозначаване”, който подчертава значимостта на казуалната атрибуция (причините, които хората приписват на поведението на другите). В двойките с разстроен брак е възможно всеки от партньорите да прави погрешни изводи относно причините за негативното поведение на другия, следователно изясняването или промяната на подобни обяснения може да подобри отношението. Сключване на споразумение. Провеждат се разговори за осъществяване на определени промени: ако той направи това, тя ще направи онова. Например той се съгласява да излизат навън един път седмично, тя се съгласява на сексуални „игри” по негов избор веднъж седмично. Най-често срещаната размяна е съпругата да се съгласи на по-интензивни сексуани отношения; като замяна съпругът участва по-активно в разговорите с нея. Част от споразумението е партньорите да не изискват промени в поведението, които са неразумни или неприемливи за другия. Много изследвания са били посветени на този тип терапия и са показали общи положителни резултати. Поведенската брачна терапия като че ли води по-скоро до дълготрайни изменения, въпреки че и двата метода по правило предизвикват непосредствено подобрение. Брачната терапия има полезен ефект при около 65 % от пациентите.
|
