Момчетата и момичетата имат различни отношения с родителите си. Съществуват доказателства, че качеството на взаимоотношението „родител-дете” е по-важно за психичното функционирате на синовете, отколкото на дъщерите. Тези различия между половете отчасти се дължат на различния начин, по който се третират момчетата и момичетата. Изследвания на хермафродити показват, че те се превръщат в „мъже” или „жени” в зависимост от това, как са ги определили и третирали през първите три или четири години на живота им. В редките случаи, когато дете с анатомични особености на момче е било отгледано като момиче, то развива женски характеристики. Кое е различното в отношението на родителите към момчетата и към момичетата? Мос и други изследователи са открили ясни, макар и немного силни различия в отношението към бебетата през първите месеци след раждането.

Майките гледат, усмихват се и говорят повече на момичетата, а докосват и държат на ръце повече момчетата. Това отчасти е отговор и на вродените характеристики на момчетата и момичетата – момчетата са по-силни, момичетата реагират повече на докосване (следователно нямат толкова голяма нужда от него) и на изображението на лицето. При навършване на 13-сет месечна възраст момичетата вече зависят по-силно от майката, а когато са на 4 и 5 години, върху тях се оказва по-силен натиск да бъдат послушни, да се държат отговорно и възпитано; момчетата са насърчавани да разчитат на себе си и да се стремят към постижения.

Въпреки, че посочените различия са открити в редица култури, те са най-силни в примитивните общества, в които се ловуват големи животни. Момчетата и момичетата се обучават на тези форми на поведение, които се смятат подходящи за техния пол. Почти сигурно е, че съществуват някои биологически различия: мъжките индивиди от всички видове са по-агресивни от женските. Но в същото време възпитанието от страна на родителите задълбочава в много голяма степен тези различия. Родителите имат много ясни представи какво трябва да представляват момчетата и момичетата, въпреки че има някои различия в зависимост от потребностите на обществото.

Както посочва Роджър Браун: „Истинското момче се катери по дървета, презира момичетата, цапа коленете си, играе на войници и приема за любим цвят синия. Истинското момиче облича кукли, играе на въже, а неин любим цвят е розовият. Когато ходят на училище, истинските момичетата обичат часовете по литература, музика и свободни разговори; истинските момчета пушат, пият бира и специализират инжинерство или физика; момичетата дъвчат плодова дъвка, пият вишнева напитка и специализират в областта на изящните изкуства. Истинското момче съзрява в мъжествен мъж, който играе покер, ходи на лов, пие бренди и умира на война. Истинското момиче става женствена жена, която обича децата, бродира кърпичка, пие слаб чай и издъхва от изнемогване.”

Родителите поощряват или наказват децата си, за да ги обучат на правилната полова роля. Освен това много повече физически наказания се прилагат спрямо мочетата. Почти два пъти повече са родителите, които налагат телесни наказания на момчетата (в сравнение с момичетата) и те са по-склонни да използват за целта някакъв предмет. Установено е, че от момичетата се очаква да проявяват повече физическа нежност, да създават тесни междуличностни отношения, поощряват ги да споделят грижите си.

От друга страна на момчетата се разрешава по-голяма свобода за самостоятелни действия, например да скитат по улиците, да се връщат сами от училище, от тях се очаква в по-голяма степен да разчитат на себе си, да се състезават и да имат постижения, да контролират чувствата си. Това води до по-обвързаната и по-зависима роля на дъщерята и до по-независимата роля на сина. Английските родители се отличават с по-големи различия при възпитанието на момчетата и момичетата, отколкото родителите в други страни. Освен че по-често наказват момчетата, те имат по-високи очаквания към постиженията на момчетата, а отдават на момичетата повече родителски грижи.

Първоначално бебетата са привързани към майката и са зависими от нея, докато някой друг не се „отличи” с по-големите грижи, които полага. Колкото повече пораства детето, толкова по-важна става ролята на бащата. Според Фройд между тригодишна и петгодишна възраст децата преминават през любов към родителя с противоположен на техния пол, съпроводена от ревност и враждебност към родителя от същия пол.

„Едиповият комплекс” е бил предмет на множество изследвания. Антропологичните изследвания са показали, че често враждебността се насочва не към бащата, а към брата на майката; това става, когато братът на майката е главният „блюстител” на дисциплината, а бащата е жизнерадостен по-възрастен приятел; това подсказва, че враждебността на момчетата към техните бащи не се дължи на сексуална ревност, а на негативната реакция към телесните наказания. Други проучвания показват, че синовете изпитват известно суксуално влечение към майките си през периода на социализацията и че това оказва влияние върху по-сетнешния им избор на съпруга.

В примитивните общества където синът спи с майката за известен период след раждането (главно, за да не се допусне ново зачеване) съществуват особено неприятни за синовете правила за инициация на етапа на юношеството. Интересът на момичетата към бащите може да бъде различен. Половата роля на жената изисква момичетата да се харесват на другите, което изисква повече „обратна” социална връзка; открито е, че бащите са необходим фактор за развитието на женствеността. Както за момчетата, така и за момичетата изглежда нормално и необходимо да съществува някаква привързаност с родителя от другия пол, въпреки че тя не предполага приемането му като образец за поведение.

Децата приемат за модел родителя от техния пол и това е един от основните източници на формиране на идентичността, съзнанието и стремежите към постижения. Повечето деца приемат този родител за главен образец на поведение. Установено е, че в семействата с властна съпруга и майка момчетата и момичетата и подражават повече и в по-голяма степен се идентифицират с нея, като по този начин нарушават привичния образец на властните бащи. Потвърждават се данните, че момчетата отгледани без баща, са не толкова агресивни и мъжествени, въпреки че някои от тях развиват крайна мъжественост може би като протест срещу женствеността на дома, може би в резултат на ориентацията към други образци извън дома.

Прието е да се смята, че децата се идентифицират с родителя, т.е. приемат го (я) като модел на всички видове поведение, опитват се да имитират неговото поведение, нагласи и ценности. Но е открито, че децата имитират родителите си в едни отношения, а в други не: не съществуват достатъчно данни, които еднозначно да подкрепят идеята за еднозначната идентификация. Децата имитират поведението на родителите си, но и други възможни модели при определени условия – когато този човек е сърдечен и „възнаграждаващ”, когато е властен, способен да оказва влияние, когато детето му (и) прилича и е от същия пол.

При известни условия такъв образец е родителят от същия пол, но често може и да не е. Ако по-възрастното дете в семейството се идентифицира с единия родител, второто дете често ще се идентифицира с другия родител независимо от пола. Моделът на идентификация „син-майка” и „дъщеря-баща” е твърде разпространен и се установява и в обикновени извадки. Предназначението на тази разделена идентификация може да бъде избягване на съперничеството с брата (сестрата).