|
Домашен лекар -
Семейна психология
|
|
Социолозите са доказали, че в семейството има едно традиционно по-общо разделение на половите роли. В задълженията на жената влизат грижите за децата, приготвянето на храна и осигуряването на социална подпрека вкъщи. Мъжът трябва да се справя с външното обкръжение, да набавя храна, да се грижи за подслона и защитата на семейството. Произходът на тези две брачни роли е може би отчасти биологичен – жените имат по-голям биологичен интерес към грижата за децата, а мъжете – към покровителството на жените. Социалната система постепенно е изградила подкрепа на тези роли по силата на традицията, закона и полово-ролевите стереотипи.
Изследванията върху невербалната комуникация са установили, че жените са в известен смисъл по-експресивни от мъжете – те по-често се усмихват, отправят погледи и жестикулират, могат по-добре да предават чувствата си. Същевременно те по-добре успяват да разшифроват израза на лицето и тона на гласа на другите. В типичния брак срещаме съчетаване на експресивна жена с доста по-малко експресивен мъж. Установено е, че за да бъде щастлив бракът, е необходимо съпругата да умее да разпознава настроенията на съпруга си и че в разтроените бракове мъжете обикновено не умеят да изразяват и да възприемат емоции чрез невербална комуникация със съпругата. Съпрузите в несполучливите бракове се отличават с особено ниска способност да изразяват позитивни реакции посредством тона на гласа. Открито е, че съпругите осигуряват повече социална подкрепа на съпрузите си, отколкото съпрузите осигуряват на тях. Мъжете много по-често (63 %) използват съпругите си като основен партньор за доверително общуване в сравнение с жените (26 %). Освен това жените полагат много повече грижи и оказват по-силна социална подкрепа на децата. Други проучвания са разкрили, че общуването с жена приятелка е много по-възнаграждаващо, отколкото взаимодействието с мъж приятел. Това може би е и причината бръкът да носи повече облаги на съпруга, отколкото на съпругата.
|