Съвършенството принадлежи на света на въображението. Според традиционните разбирания не извисеният дух, а свързаната с живота душа характеризира човечеството. Християнството ни предлага един дълбок образ на слизането от висините. Художниците са сътворили стотици изображения на Благовещението, момента, в който Светият Дух, в образа на птица, слиза на Земята в поток от златна светлина, и скромната Мария зачева от него божествено дете. Спомняме си за тази мистерия всеки път, когато се ражда нова идея.

В началото сме вдъхновени, а после търсим начини да вдъхнем живот на идеята си. Обикновените провали в работата са неизбежна част от слизането на духа от висините в човешките ограничения. Провалът е загадка, а не проблем. Разбира се, това не означава, че трябва да се стараем да се провалим или да изпитваме мазохистично удоволствие от грешките, а по-скоро, че бихме могли да видим загадката на прераждането в действие, когато работата не отговаря на очакванията ни.

Ако можехме да приемем чувството за малоценност и унижението, причинени от провала, като изпълнени със смисъл в собствената си правота, тогава бихме могли да вградим провала в работата си, за да не ни опустоши той в буквалния смисъл на думата. Юнг обяснява, че огорченията в живота са важни за изявата на вечните фактори. Човек изразява тази мистерия, когато казва: "В крайна сметка, добре стана, че не получих работата, която исках."

Въпреки цялата си простота, подобно изявление прониква отвъд човешките намерения и желания и улавя същността на загадката на провала. В моменти на огорчение можете да откриете, че човешките желания и амбиции не винаги са най-добрите водачи в живота и в работата. Ако не уловим тази алхимия на провала, има вероятност никога да не успеем.

Когато разберем загадката на провала и признаем необходимостта от него - поради алхимичното му въздействие върху душата - ние сме в състояние да прозрем отвъд своите неуспехи и да не се идентифицираме напълно с тях. Опустошението, причинено от провала, е сходно с "негативния нарцисизъм", който вече разгледахме. То е негативен подход за отричане на ролята на божественото, или загадъчното, в човешките усилия.

Нарцисистът казва: "Аз съм неудачник. Не мога да направя нищо както трябва." Но като се потапяме в провала, като му се отдаваме, вместо да му позволим да засегне сърцето, ние изкусно се защитаваме от присъщото му разяждащо действие, което приютява душата. Оценявайки провала с въображение, ние възстановяваме връзката му с душата. Без тази връзка работата изпада в огромните нарцистични фантазии на успеха и в мрачните чувства на провала. Но като загадка провалът не е наш, той е елемент от работата ни.

Томас Мур