Парите и работата, разбира се, са тясно свързани. Когато разграничаваме желанието си за финансови придобивки от изначалните ценности на работата, парите могат да се превърнат във фокус на професионалния нарцисизъм. С други думи, удоволствието от парите може да заеме мястото на удовлетворението от работата. И все пак всички се нуждаем от пари и те могат да бъдат неразделна част от работата без загуба на душата. Всичко зависи от нашата нагласа. В повечето професии има тясна връзка между грижата за света, в който живеем (екология) и грижата за качеството на нашия начин на живот (икономика). 

Парите са просто номиналният израз на взаимоотношенията ни с обществото и средата, в която живеем. Плащат ни за работа, която вършим, а после ние плащаме за стоки и услуги. Плащаме данъци и правителството осигурява основните потребности на общността. Това е признание на факта, че обществото е необходимо и че то се нуждае от правила за участие в него. Парите заемат централно място в опитите ни да живеем като общност. Но общността не е изцяло рационална конструкция.

Всяка общност има сложна индивидуалност с разнообразно минало и смесени ценности. Тя има душа, а съответно и сянка. Парите не са само рационално средство за размяна. Те носят и душата на общностния живот. Съдържат всички усложнения на душата и, подобно на секса и болестта, са извън нашия контрол. Те могат да ни изпълнят с натрапчиво желание, с копнеж, завист и алчност.

Животът на някои хора се формира от изкушението на парите, докато други усещат съблазънта и поемат аскетичен път, за да не бъдат опетнени. И в двата случая парите запазват силната си позиция в душата. Невротизмът при боравенето с пари може да засегне и да задълбочи останалите ни проблеми. Можем например да раздвоим представата си за парите във фантазии за богатство и бедност. Ако отношението на един човек към парите представлява защита от мизерията, той може би никога няма да стане богат.

Богатството, в крайна сметка, е нещо субективно. За някои то означава да имаш кредитни карти с покритие, а за други - да притежаваш един-два Ролс-Ройса. Богатството не може да бъде измервано чрез банкова сметка, защото то е главно онова, което си представяме. Без да разбираме душата и нейното богатство, ние можем да се главозамаем в преследването на парите, защото се страхуваме от мизерията, която ни причаква зад ъгъла. Отново можем да се обърнем към религията, за да потърсим някои дълбоки образи на богатство и бедност.

В религиозните ордени монасите дават обет за бедност, но ако посетите манастирите, вероятно ще се изненадате от това, колко често виждате красиво построени и обзаведени сгради в процъфтяващи манастирски земи. Монасите може би живеят скромно, но не винаги аскетично, и никога не им се налага да се тревожат за храна и подслон. Монашеската бедност понякога е определяна не като липса на пари и собственост, а като "съсобственост". Целта на обета е да съдейства за възникването на общността чрез общо притежание на всички вещи.

Ами ако всички ние като нация, като град или квартал, да не говорим за земното кълбо, дадем такъв обет за бедност? Тогава няма да обгръщаме лишенията в романтична окраска и ще се стремим към едно дълбоко усещане за приобщеност, основано на чувството за съсобственост. Днес ние разделяме собствеността на обществена и частна. Собствениците могат да правят каквото си поискат със своята частна собственост в рамките на допустимото от законите за териториално и селищно устройство, но дори те не винаги отчитат благото на общността.

Като общество ние може би не чувстваме правата или задълженията, засягащи състоянието и качеството на обществените сгради и бизнес-начинанията. Ако не изпитваме едно общо чувство за собственост към Земята, можем да си помислим, че някой друг носи отговорността за опазването на въздуха и океаните от отрови. Истински богат е този. който "притежава" всичко - земята, въздуха и морето. Същевременно, тъй като не разделя богатството от бедността, този богат човек не притежава нищо.

От гледна точка на душата богатството и бедността се обединяват в отговорното потребление и насладата от света, която ни е дадена само на заем за периода на нашето пребиваване тук. Парите могат да се сравнят със секса. Някои хора вярват, че колкото повече сексуални преживявания имат, с възможно повече различни хора, толкова по-удовлетворени ще бъдат. Но дори големите количества секс и пари могат да не задоволят копнежа. Проблемът не е в това, колко притежаваме, а в това, дали приемаме парите буквално, като фетиш, вместо като средство за постигане на нещо.

Ако богатството е основано на отхвърлянето на бедността, то никога не може да бъде съвършено. Душата се подхранва както от изобилието, така и от нуждата. Когато говоря за душата на бедността, не искам да кажа, че човек трябва да обгръща бедността в романтичен ореол, за да се извиси над телесния живот. Определени религиозни течения прогонват злите сили на парите в името на трансценденталността и на моралната чистота. Някои хора си мислят, че трябва да работят, без да им се заплаща. Други се обръщат към натуралната размяна с намерението да избегнат сянката на парите.

Но бедността, както и богатството, могат да бъдат приемани твърде буквално, по начин, който кара бягащият от парите човек да остане самотен извън обществото, крепящо се на икономиката. Желанието за богатство, което е оправдан елемент от духовните копнежи, може да бъде изгубено, заедно с радостта, която то носи; възможно е да го потиснем, а после то да се промъкне обратно и да се изяви в неловко чувство по отношение на парите или задкулисни финансови фокуси и презапасяване.

Духовенството от всички вероизповедания демонстрира забележителна и често пъти прикрита способност да трупа и да инвестира пари. Не е чудно, че от време навреме чуваме за високо почитана религиозна група или духовен водач, внезапно уличени във финансови злоупотреби, защото, когато отричаме душата на парите, тя става още по-сенчеста. Подобно на секса, парите са толкова обожествявани, така изпълнени с фантазия и с емоции и неподатливи на рационално направляване, че въпреки многото, което имат да предложат, те лесно могат да погълнат душата и да отведат съзнанието към мания и натрапчиви идеи.

Трябва да правим разлика между сенчестите качества на парите, които са част от тяхната душевност, и симптомите на обезумяването за пари. Алчността, сребролюбието, измамата и злоупотребата са знаци за това, че душата на парите е била изгубена. Ние изразяваме необходимостта си от душевно богатство чрез неговия фетиш, като събираме определени суми пари без оглед на морала, вместо да встъпим в общностната размяна на парите.

В природата на парите е да се разменят. Всъщност ги приемаме като средство за размяна. Робърт Сардело, който изучавал значението на парите в културата на душата, сравнява икономиката с телесните процеси. Печалбата и потреблението са като вдишване и издишване, казва той, а парите са средството за осъществяване на тази жизненоважна дейност в тялото на обществото. Когато парите престанат да обслужват размяната в общността, те се превръщат в препятствие за обществения поток.

Злоупотребите и алчните манипулации пречат на естествения механизъм на размяната. Някоя групировка например оповестява план за набиране на средства по обществен проект, а големият дял, който се пада на организаторите, бива напълно скрит или се отпечатва с изключително дребен шрифт. Всеизвестно е, че парите са забулени в сянка, но когато някой индивид или групировка привлекат тази сянка към себе си, душата се губи.

Теоретично, парите корумпират всички ни, не буквално, а в алхимичния смисъл на думата. Те помрачават невинността и непрестанно ни посвещават в жестоката действителност на финансовия оборот. Водят ни до ръкопашен бой в свещената война на живота. Извеждат ни от невинния идеализъм и ни насочват към по-дълбоки и по-духовни места, където силата, престижът и самооценката се изграждат чрез реално участие в създаването на културата.

Затова парите могат да дадат основа и твърдост на една душа, която в противен случай би избледняла в меките пастелни тонове на невинността. Сънищата, свързани с пари, често загатват за многобройните смислови нива на това понятие. Наскоро сънувах, че вървя по тъмна градска улица в ранните часове на деня. Един мъж се приближи и допря нож в гърба ми. "Давай парите", каза той. Знаех, че имам двеста долара в десния джоб на панталона и около петнадесет - в левия. Затова хитро бръкнах в левия си джоб и му дадох всичко, което намерих там.

Чудех се дали ще поиска още, но той грабна малката сума и избяга. Когато се събудих, си спомних съня и си помислих: "Склонен съм да се раздавам. Понякога провалям плановете си или пренебрегвам собствените си потребности, за да угодя на околните. Тогава чувствам гняв и обида." По-късно през същия ден отново имах няколко минути, в които да размишлявам върху съня. Първоначалните впечатления за собствените ни сънища често са едностранчиви и повърхностни.

Първата ми мисъл отразяваше обичайното ми себеусещане, че твърде много се раздавам. Затова се опитах да се вгледам в действителния сън. Може би егото в него беше твърде хитро. Изиграх и измамих мъжа, който ме ограбваше. Тъмната улица, един силен образ в съня, искаше от мен промяна . Бях забелязал в съня точната употреба на тази дума. Нима бях приканен да променя начина си на живот? Да общувам с тъмнината на града?

Да дам нещо истински стойностно на моята бедна сянка? Нима моята склонност да се раздавам имаше и друга страна? Нима същевременно скривах богатството си чрез фалшива хитрост, с твърде много разум. В съня, без да се колебая, открих начин да изиграя тъмната улица чрез двойнствеността си -моите два джоба. Мисля, че този сън ми даде необходимите напътствия за икономиката на душата. Парите са нейният номинален израз и те могат да приемат формата на страст, енергия, талант или отдаване.

Подобно на много хора аз мога да скривам своите таланти, духовните си пари, поради страх от сенчестите улици на пълноценния живот. Може би разделям ресурсите си, като задържам по-големия дял, и същевременно съм готов да изгубя по-малкия. Както често се случва, сънят ме приканваше да обърна внимание на някои страни от своя характер, които предпочитах да държа скрити и неизследвани.

Колкото до сянката на парите, важно е да не сме нито моралисти, нито педанти. Например удоволствието от съхраняването може да се разглежда като архетипно свойство на самите пари, което отрича душата, само когато то е единственият начин, по който боравим с парите, или когато го вършим по чисто лични причини. Едно от нещата, които човек прави с парите, е да ги събира и задържа: това е "вдишването" в представата на Сардело.

Ако не признаем сянката обаче, съхраняването може да се извършва с чувство за вина, знак, че се опитваме да правим две неща едновременно - да се насладим на сянката на скриването на парите и същевременно да запазим невинността. Една корпорация с големи печалби може да почувства тежест в джобовете си и да реши да дари част от нея. Тя има две възможности. Дарението й може да я свърже по-дълбоко с обществото, при което силата и отговорността й ще бъдат разпределени правилно.

Компанията би могла и да се опита да надхитри своята вина с някой хитроумен план, чрез който да си даде вид, че дарява печалбите си, но всъщност да спечели повече поради данъчните облекчения. В първия случай парите съвсем естествено купуват път към обществото. Във втория случай корпорацията или индивидът могат да си мислят, че печелят нещо, манипулирайки обществената икономика, но всъщност те губят душата си и парите им стават фетиш, пораждащ патологични симптоми.

Когато едно общество бъде корумпирано от сянката на парите, то се разпада; същевременно обществото, което отдава дължимото на своята финансова сянка, може да бъде подхранено. В средновековния свят се смятало, че работата, свързана с броене и съхраняване на парите, е в сферата на Сатурн, бога на депресията, напрежението, анализа и дълбокото прозрение, Сатурн се крие в скромния акт на броене на пари на гишето на касиера или пъхването на пачката в чантата или в портфейла.

Тези важни за душата жестове са начините, чрез които спазваме паричните ритуали във всекидневния живот. Начините, по които оформяме банкнотите, чековете и банковите сметки, също разкриват божествената искра на Сатурн в обикновените парични сделки. Сладкиш с форма на банкнота като подарък за рожден ден или сложеният в рамка първи Долар, спечелен от едно бизнес-начинание, демонстрират, че парите сами по себе си са достойни за почит и увековечаване.

Съхраняването им също има своите ритуали - независимо дали натъпкваме парите под дюшека, или ги държим в банкова сметка в Швейцария. Отношенията между пари и работа носят толкова много фантазия, че те са едновременно и бреме, и необикновена възможност. Много от проблемите, свързвани с работата, са съсредоточени около парите: Не печелим достатъчно. Чувстваме, че заслужаваме повече. Не изискваме сумата, която заслужаваме. Парите са единствената ни грижа.

Бащите ни ще се гордеят с нас само ако изкарваме колкото тях, или повече. Ще се почувстваме като част от зрялото общество само когато се сдобием с всички белези на богатството и финансовата, сигурност. В резултат от подобни чувства ние откликваме на парите или апотропично -като се отдръпваме от тяхната сила - или маниакално.

Алтернативата е да навлезем в специфичните фантазии, които парите ни носят, и да видим какво послание биха могли да ни предложат. Ако си мислим, че имаме нужда да печелим много пари, за да оправдаем съществуването си например, може би в това се крие някаква истина. Може би имаме нужда да се потопим по-дълбоко в общностния, конкретен живот, за да почувстваме душевността, която се съдържа в тази фантазия. Бихме направили грешка само ако приемем идеята буквално. Може да спечелим милиони долари и да продължаваме да се чудим, кога ще пораснем.

Томас Мур