 Едно от предизвикателствата на брака е свързано с това, как да разговаряте за нещо, което не харесвате у партньора си, или за поведение, което ви дразни. С времето се появяват нови нужди и предпочитания. Когато това се случи, не прибягвайте до обвинения и осъждане, а използвайте Аз-посланията.
Те изразяват чувствата ви директно, когато сте разстроени, раздразнени или обезпокоени поради поведението на партньора си. Аз-посланията му позволяват да разбере вашите негативни чувства, без да го атакувате и осмивате. Тъй като са по-малко заплашващи, по-сигурно е, че ще бъдете чути.
Те установяват откритост и честност помежду ви и са отличен метод да
откриете чувствата си на раздразнение.
Сравнете различните реакции на тези две послания, изпратени от
съпругите, след като съпрузите им отказват да ги изведат на вечеря.
Бракът ни дава поне един ценен урок: - да мислим преди да говорим
Съпруга №1: „Въобще не те е грижа за мен! Не мислиш за друг освен за
себе си. Всичко, което искаш да направиш, е да гледаш телевизия. Това ме
съсипва.
Съпруга №2: „Чувствам се наранена, когато не искаш да излезем поне
веднъж. Имам нужда да бъдем само двамата, да общуваме като възрастни и
да бъдем по-близки.
Съпруга №1 обвинява, осъжда и унижава половинката си. Това подтиква
съпруга й към спор и вероятно ще го направи по-неотстъпчив и защитаващ
се от преди.
Съпруга №2 казва само как се чувства, факт, с който
съпругът й трудно би могъл да спори. Тя подбира подходящите думи, за да
му покаже, че има чувства, които според нея са пренебрегнати.
Ефективното Аз-послание има три части:
1. Изявление, показващо какво ви причинява поведението на партньора ви:
„Аз се чувствам разстроена, раздразнена, заплашена, ядосана..."
2. Необвиняващо описание на поведението на половинката ви: „Когато не ме
извеждаш на вечеря..."
3. Обяснение на реалния ефект от това поведение върху вас: „... защото
искам да сме сами, за да поговорим като възрастни..."
Ето няколко
примера как да използваме Аз-посланията:
• Съпругът включва телевизора по време на вечеря, след като двамата са
се разбрали да не гледат телевизия, докато се хранят. Съпругата казва:
„Разстройвам се, когато нарушаваш уговорката ни да не гледаме телевизия,
докато вечеряме, тъй като това е една от малкото възможности, когато
можем да общуваме един с друг."
• Жената мълчи. Съпругът й казва: „Ядосвам се, когато се затваряш в
себе си, тъй като дори не знам какво съм направил, когато се държиш
така."
• Съпругът я критикува по остър начин. Жената казва: „Дълбоко ме
нараняваш, когато ме критикуваш така. Чувствам се неуважавана и
необичана."
Много по-вероятно е Аз-посланията да доведат до положителна промяна в
поведението, защото не съдържат унижения и не диктуват поведението на
партньора ви. Много хора ще променят поведението си, след като разберат
неговото негативно въздействие. Но не това е главната цел на
Аз-посланията. Основната им цел е да ви помогнат да се освободите от
раздразнението си.
Макар половинката ви да не промени поведението си, вие изразявате
чувствата си и се освобождавате от тях чрез съобщаването им по един
конструктивен начин, а не ги потискате. Несподелените малки негодувания и
дразнения могат да прераснат в големи борби. Парата, която често се
вдига между двойките, може да бъде изпускана всекидневно, като се
научите да общувате по този директен и открит метод.
Ето няколко предложения при използването на Аз-посланията:
1. Използвайте ги, когато се раздразните. Не чакайте, докато проблемът
ви подлуди.
2. Не предлагайте решения и не казвайте на партньора си какво да прави.
Това предизвиква отбранителни реакции.
3. Тонът на гласа трябва да съответства на силата на посланието ви.
Внимавайте да не преминете границата.
4. Ако партньорът ви не отговори на първото послание, изпратете му
друго, интерпретирано по нов начин, докато бъдете чути.
Ако наистина искате да разберат чувствата ви, трябва да ги изразявате
директно. Не позволявайте на партньора си да ви отклонява от целта. И
не се отказвайте само защото не сте получили желания отговор. Когато сте
раздразнени, нямате друга възможност да постигнете по-добър резултат. Дори ако партньорът ви не ви помага, решете вие да не му пречите.
Нейният и неговият стил на разговор: различни ли са? Има ли разлика между начина, по който общуват мъжете и жените? Наистина ли жените говорят повече от мъжете? Да.
Според проучванията на
Харвардския университет момичетата се научават да говорят по-рано от
момчетата и да произнасят думите по-ясно. Още от ранните си години те
говорят повече от момчетата. Дори като възрастни, мъжете не ги настигат.
Установено е, че средно мъжете изговарят по 12 500 думи на ден, докато
жените двойно повече над 25 000 думи на ден! Т
ова може да обясни защо
повечето мъже не искат да говорят вечер, след като се приберат у дома.
Те вече са изразходвали своя лимит от 12 500 думи. Съпругите им имат
по-голям потенциал.
За различни неща ли говорят мъжете и жените ? Да. Тя често се отегчава,
докато той й говори за спорт, коли и бизнес. Той пък „изключва", когато
тя му разказва за приятелките си или за хора, които не познава. За
жената е естествено да говори за хора и отношения това е свързано с
нейната грижовност. Когато този вид споделяне не срещне разбиране,
жизненоважна част от нея се затваря за съпруга й.
Мъжете считат за нормално да говорят за спорт, за политика, за коли, за
работа, за борсата и за това, как вървят нещата. Жените често приемат
тези неща като лекция: „Аз съм учителят, ти си ученикът. Сега слушай!".
Имат ли мъжете и жените различни канали за разговор? Да. Медицинските
изследвания потвърждават, че те мислят различно. Мъжете използват повече
лявата половина на мозъка си, в резултат на което развиват по-логично,
фактологично, аналитично и агресивно мислене.
Жените използват повече
дясната част на мозъка си, който е център на чувствата, езика и уменията
за общуване.
Ето защо жените използват канал „Ч" чувства, докато мъжете използват
канал „Л" логика.
Когато Лиза споделя даден проблем с Хал, тя търси
съчувствие и подкрепа. Хал й отговаря с логичен съвет, без да разбира от
какво се нуждае тя.
Различават ли се мъжете и жените по своя стил на говорене? Да. Жената
драматизира историята чрез тона на гласа и жестовете си в усилието си да
пресъздаде преживяването. Тя преживява отново това, за което говори.
Мъжът по-скоро интерпретира събитието в стил Рийдърс дайджест. Той
предава фактите под формата на кратко резюме, лишено от емоции и
подробности. Докато тя набляга на детайлите, той се чувства така, сякаш
го пекат на бавен огън.
Вероятно не може да запомни повече, отколкото й казва.
Различни нужди ли имат жените и мъжете? Да. Жените имат по-голяма нужда
да разговарят, особено когато става дума за връзката им. Мъжете са
озадачени от тази нужда и я коментират по следния начин: „Аз искам да
правим нещо заедно, а тя иска да си говорим."
Тази тенденция се появява особено след брака, защото по време на
срещите мъжете с желание са прекарвали повече време в разговори, за да
изградят връзката.
След сватбата те се отдават на работата си. Жените
искат да обсъждат трудностите и да тушират различията помежду си, за да
се чувстват близо до своите съпрузи. Мъжете не предприемат нищо в тази
посока. Те не гледат на разискванията за трудностите като на възможност
за постигане на интимност и не чувстват постоянна необходимост от
споделяне на своите мисли, чувства и нужди.
Всеки пол разбира
привързаността по различен начин.
Различават ли се половете в използването на сила и стратегии в
разговорите си? Да. Например в ресторанта мъжът би казал: „Тази храна е
ужасна!", просто едно декларативно изявление. Жената вероятно би
реагирала така: „Тази храна е ужасна, нали?", търсейки с края на въпроса
съгласие с преценката си.
Това е нейният начин да бъде вежлива, но
мъжете често го приемат като сигнал за нерешителност и неориентираност,
докато тяхната цел в разговора е да изглеждат компетентни.
Мъжете и жените вървят по различни пътища. Жените си служат по-добре с
граматиката и използват по-малко нецензурни думи. Целта им е да изградят
и поддържат връзката.
Мъжете, търсейки изява на своя статус и сила,
установяват контрол в разговора, те се фокусират върху смисъла му, без
да се безпокоят за думите.
Неразбиранията са резултат от липсата на познания за стила на разговор
на двата пола и могат да доведат до разочарования и нещастие. Преди да
си помислите, че с вашия партньор става нещо, когато достигнете до
различни заключения, защо не приемете тези различия като част от
прекрасния Божи план за мъжете и жените? Промяната на отношението може
да ви донесе голямо възнаграждение.
|
Коментари
Въпреки това като поведение и лично възприемане съм изцяло като Камино
А ревността (макар, че аз съм с дооооста висок праг на ревност, в смисъл давам голяма свобода, направо свободия
А относно изключително интересната тема за суинга (благодаря много, че тук има хора като Вили Тодоров
Естествено, че няма да се допуска каквато й да е принуда в тези среди (ето, че започнах да коментирам, без да разбирам
Но ми се иска да споделя нещо, което не си спомням дали съм го направил по-горе. Хората, семействата, с които имам приятелски взаимоотношения , са със завидн...о богата душевност и никога не са поставяли правенето на любов като самоцел за развличане от скучното ежедневие, като лек срещу преситеност от развлечения или каквото и да е още друго. И поради тази причина за мен е еднакво удоволствие дали се срещаме навън с чашка кафе или в някой апартамент с други намерения за завършване на вечерта. Затова, когато им поискам разрешение да отида с някого на такава среща, трябва да дам определени гаранции за неговата дискретност и вече да съм "проверил" доколко и какво му се нрави. Защото за разлика от филмите по разни канали, е допустимо да се случва само онова, което е приятно на конкретния човек. Ако някой си позволи да направи нещо, което му е дадено да се разбере, че не е приятно на конкретната жена, а той си е позволил да настоява, то автоматично той се е самоизключил и повече не е допускан на такава вечер. А веднъж съм станал свидетел да бъде веднага поканен да се облече и напусне. за да се случва красиво изживяване, трябва ад е приятно и желано и от двамата. Не се допуска насилие под никакъв предлог.
От друга страна обаче като човек, който вече над пет години се занимава със различни сексуални и психологични проблеми аз бих посъветвала всяка двойка любопитна да опита този начин за израз на любовта помежду си да започне първо с тройка - двама мъже и дамата от партньорската връзка и обратно - две жени и мъжа. След това при желание биха могли да опитат с четворка и чак след това със суинг. Както често съм казвала - човешката сексуалност е крехка система, психичните процеси свързани със сексуалността също са фини и деликатни. Не прибързвайте с нещо, за което не сте готови и което може да се окаже травмиращо изживяване, за което после ще се налага търсене на терапия. Както се казва "вместо да изпишем вежди, да избодем очи".
Лично за себе си, въпреки споделянето на тези размисли продължавам да се считам не готова за висшите аспекти на проява на обич, която се наблюдава при суинга. И оставам твърд привържник на източните практики на Свещена сексуалност, в които също удоволствието, радостта и щастието на любимия/любимата са поставени над всичко, но в интимната атмосфера на акта между двойката.
"Нима човек трябва да се постави в клетка и да не общува? Нима не трябва да работи? Нима трябва да общува само с хора от своя си пол? Ревността - ако е в малки дози, е нормална - тя е част от животното в което живеем. Но, ако е прекомерна - това значи, че това животно язди човека, а не обратното! Много често ревността съществува предимно благодарение на предразположено стта на притежателя си към нея! По този начин тя само трови живота и на ревнуващия, и на ревнувания! И го подтиква към изневяра, тъй като това чувство се проявява амбивалентно, едновременно изисквайки верност, и едновременно тлаксайки към изневяра - чисто енергийно и мисловно! Това е един вид магия - изпращаш на някого много мощна, подплътена със силни страсти (ревност) мисъл! Ти си представяш как той/тя ти изневерява, виждаш го в съзнанието си! И съответно тази мисъл се стоварва върху адресанта си и го подтиква несъзнателно към внушаваното действие, излъчвано от съзнанието ти (предходните разсъждения не претендират за научна достоверност, но представляват популярно описание)! В същото време поведенчески единствената тема, която те интересува, докато ревнуваш, това е изневярата и лъжата на партньора ти. Съответно се променя поведението ти от спонтанно приемане в подозрителна напрегнатост, в постоянно изискване за разговори и "чоплене" на тази тема и "търсене на телета изпод воловете". Ревността е признак за така наречената в психологията "несигурна привързаност" или "емоционална недиференцирано ст". Ревнивецът през детските си години най-вероятно не е получавал достатъчно обич и безрезервна вяра в силите си. Ревността е признак за слабост, зависимост и неувереност. Привлечи другия със силата и спокойствието си, с вътрешния си баланс и увереност. Само това ще задържи човека до теб. Ако ревнуваш, ако постоянно търсиш грешките му, ти проектираш в него собствената си неувереност и дисбаланс. Колкото и да те обича човекът до теб, все някога ще му омръзне и ще избяга, или поне ще се отдръпне емоционално!
Ревността като обсесивно компулсивно разстройство
Когато нормалната здравословна ревност стане постоянна характеристика на менталния ни живот и присъства често или непрекъснато в ежедневието ни, тя се превръща в натрапчивост. Превръща се в обсесията на наситените с болезнена тревожност и агресия мисли на ревност и компулсията на ревнивото поведение - подозрителност, компулсивни ревниви разговори, различни стратегии за проследяване на ревнувания и т.н. Ако бъде поддържано дълго време и ако индивидът има генетична предразположено ст, обсесията на ревността може да ескалира дори до психотични параноични състояния на налудни абсолютно нелогични мисли, зрителни и слухови халюцинации, нямащи никаква връзка с реалността..."
Орлин Баев психолог-психотерапевт
Споделям основната идея на Орлин. Ревността трябва да е по-скоро ласкаеща, отколкото натрапваща се и обидна по един груб и брутален начин. Ласкаещата ревност проявена от нас или към нас показва едно здравословно състояние на психиката по отношение на собствената сигурност, самоувереност, добро самочувствие и самооценка. Вече споменах за непрекъснатата размяна на енергия във връзката. Много често се случва благодарение на това единия партньор, който не е силно ревнив да стане такъв благодарение на непрекъснатото бомбандиране с ревност от страна на другия. Хора стигат до сериозни обсесии и разсипват връзките си именно поради тази причини. Един фрапиращ за непрофесионалис тите пример мога да дам, с който терапевтите често се сблъскват. Обсесивно компулсивна ревност разяждаща връзката и силно изявена и при двамата партньори до степен да изискат или да търсят умишлено пароли от пощенската кутия в нета на любимия. Това задължително се нуждае от терапия и най-важното, че тя в много от случаите протича успешно. Говорим за една отрова, която бавно но сигурно унищожава взаимоотношение то, което в началото е било прекрасно.
А сега искам да споделя нещо по това, което написа. Аз при всички случаи смятам, че в отношенията мъж-жена е задължително да бъдат дискретни. И нито един от тях да не се хвали с цел самоизтъкване как са се развили тези взаимоотношения . Дори да са завършили с нараняване на някой от тях. дискретност и запазване на достойнството на другия.
За мен ревността винаги представлява унижение и за двете страни.
За ревнуващия вече казах - това е съзнаване, че вторият партньор е срещнал нещо по-различно, а защо не и по-стойностно. Нека никой не се обижда, но ние не сме съвършенни, а любовта е слята. Желанието да бъдеш с някого скрива от нашия поглед неговите недостатъци, които от своя страна са ясно различими от останалите хора.
За ревнувания е унижение, защото той ще открие, че е бил третиран като собственост, а не като човек със свое лично пространство. Че скришом е бил разглеждан, приеман като частна собственост и нещо като роб. Освен това ще открие, че ревнуващият го не приема, че има на света хора, които го превъзхождат с нещо.
Колкото до суинга - добре, гледането би те наранило. Но защо, след като и ти имаш възможност за избор - да участвуваш или не. да бъдеш в двойка с друг или със своя партньор. Трябва да знаеш, че има два вида - твърд(открит) и мек(закрит, затворен). При първия можеш да участвуваш в преживяване с друг/други, докато при втория само наблюдаваш, но можеш да вършиш каквото и да е само с човека, с когото сте отишли като двойка. Не е тайна, че много хора са по природа воаьори и при определено ниво на стеснителност те предпочитат меката(закритат а) форма. Освен това трябва да подчертая, че никога не се пристъпва направо към същината на нещата. Това са среди, в които не можеш да проникнеш, ако ти нямат доверие и не са те преценили предварително що за човек си. запознанството е обикновено навън - на кафе или питие за свободен разговор на общочовешки теми. По държанието, поведението се преценява дали си струва да бъдеш поканен/а на подобно изживяване. А тогава също не се започва веднага да се прави нещо от вратата. Представи си приятелско събиране, което завършва по определен начин, приятен на всички присъствуващи. Но е коренно различно от студентско напиване или след случайно запознанство в дискотека или фирмена вечеринка или какво ли още не. Няма нагон, а само свободно радване на живота. Красиво е, когато е доброволна изява на личностите.
Мога да ти споделя още нещо, което не се вписва в обикновените представи на хората. Понякога рисувам. Според общоприетото мнение и представите на хората, ако са ти позирали без дрехи, то това непременно означава, че сте се любовници с модела. Което не е вярно! Искаш да рисуваш човек, който те е покорил със съчетанието си на вътрешна одухотвореност и физическа красота, например. Или за тренировка на ръката просто плащаш на модел да ти позира вместо пред група хора (както е в Академията) само на теб.
Не отричам, че има случаи да рисуваш някого, с когото си в определени взаимоотношения , но подчертавам, че това не е задължително да се случи. Въпрос на разбиране и стечение на обстоятелства. Това е като на плаж. Много хора на плажа се пекат по монокини, нали така? И в това няма нищо странно или срамно, поне за мен. Тогава защо по същото това облекло или още по-свободно да не бъдат рисувани. Каква е разликата? За мен не съществува. Въпрос на подсъзнание!
Интересно е да обсъдим въпроса за ревността. Според мен всеки човек има определен "праг на ревност", при някои той е поставен по-високо, тези хора не са много ревниви. При други прага е по-нисък, тоест съвсем безобидни неща могат да го прескочат и да нахлуят в човека. По същия начин тъй като любовната връзка е непрестанен обмен на енергии както знаем от Свещената сексуалност и връзката се характеризира с висок или нисък праг на ревност. Тоест при висок праг на реност във връзката тя остава неразрушаема при въздействието на определени стимули. При нисък праг вързката загива. В този смисъл лично за себе си считам, че моя праг на ревност е сравнително висок, като приоритета и акцент винаги бих поставила на понятията "ние заедно" и запазване на връзката преди всичко. Което предполага известна склонност към опрощаване на някои "криввания от правия път"
По въпроса за суинга, който засяга Вили. Мисля, че на този етап - суинга попада под моя праг на ревност. Тоест гледането на сексуален акт в който моя партньор участва би ме наранило.
Интересно е да не отричаме и причината за ревност. За мен е признаване по категоричен начин, че партньорът ти не ти принадлежи, както си приемал/приемала. Че има и други на този свят, които те превъзхождат в нещо. И Тя/той е срещнал или може да срещне (от тук и следенето и ограничаването да се среща с предишните си познати и приятели/приятелки) именно такъв човек. Казано по друг начин "Ревността е признание, че не си бил/била) обичан/обичана, а ти се иска да бъдеш!"
Колкото до сексуалните връзки - аз отдавна, неприемливо за всички или за повечето от вас, казах на своите навлизащи в пубертета деца:
"Трябва да знаете, че любовта говори на езика на сърцето, а сексът - на езика на тялото. Двете се допълват, но са твърде различни и е грешка да си позволите да ги бъркате, да ги замествате едно с друго." Това са потребност на духа и на тялото. Различни са. И се гордея с децата си. Израснаха волеви, самостоятелни, не се забъркаха в компании с наркотици и подобни истории. Даже ще споделя, че още от 7-8 клас категорично "изхвърляха" от компаниите си всички, които започнаха да пият и "дишат" разни истории.
Аз ще си призная, че поддържам познанства с хора, някои от тях са семейни в официалния смисъл на думата, други - просто партньори, но това е далеч от филмите по разни канали. Невероятно свободни духом и тялом хора. Сред тях има на около 23-27 години, има и по-възрастни. Но не са от моето поколение. Моето поколение е много закрепостено. И не е чудно, че осъждаха нудистите, видовете суинг и т.н. Разговаряме на различни теми свободно и вършим онова, което е приятно преди всичко на нежната половина на човечеството. Далеч е от филмите и при пълна дискретност. Това не е нещо, което трябва да се споделя с имена или по начин, който да разкрие истината пред други. То или го има или го няма. Но е прекрасно изживяване. Но, отбележете, - това са хора със свободен дух и богата душевност. Те правят разлика между еротика и порнография.
Юлияна, няма нищо лошо в това човек да следва потребностите на своето тяло и душевност, стига това да не пречи на околните и на близките си. Но те разбирам напълно, макар да не съм изцяло българин. Защото е известна българската поговорка, че "Българинът, когато има пари или строи къща или си зарязва семейството".
Смелост, щастие, свобода...Хубаво е, когато срещнеш човек като Вили, който по един деликатен начин успее да ти покаже, че живееш с илюзиите за тези три понятия, но не и в миговете на тяхното преживяване. Аз се самоопределям (психологически и чисто човешки) като един твръде затворен човек, човек, който трудно споделя своите дълбоко съкровени неща. Е, разбира се и зодията ми - Рак допълнително допринася или е основен виновник за ореола на тайнственост, който създавам не умишлено в и около себе си. Поради тази причина чувствам, че някак си не успявам да разговарям свободно по статия със заглавие: "Откровеният разговор: Послания на Аза". Оценявам жеста на Вили и му благодаря за умението да ме провокира именно по тази статия. И разбира се да ми покаже колко липса на свобода има в мен, като противовес на моето лично мнение за свободност и независимост. Вероятно имам все пак някаква свободност, но със сигурност не и в фокуса на въпросите, които обсъждаме. Ще се опитам да направя някакъв опит да бъда до някъде откровена, като същевременно и запазя за себе си някои свои размисли. Моля усилията ми да бъдат оценени, защото не ми е никак лесно.
И така едно от нещата, с които не съм съгласна е моята невъзможност да приема свободните любовни отношения и отворените връзки било те семейни или просто водещи се сериозни връзки, в които и двамата партньори са свободни да имат каквито пожелаят интимни отношения с други хора. Съзнавам, че това мое неприемане е вид ограничение, граница, клетка, която поставям преди всичко на себе си, а след това и на партньора. Но все пак не е ли любовта и нейното продължение секса една свещена интимност предназначена само за двама? Съзнавам също и че човека като биологичен вид е изцяло полигамен и само фалшивия морал, псевдо социални норми и неписани закони ни налагат моногамия. Нещо, което ни превръща в невротици търсещи помощта на психотерпавти поради всички последствия причинени от подтискането на естествените ни полигамни сексуални желания. Ето че влязох в противоречия със самата себе си. Неизбежно е. Живеем в такъв социум, който е съзаден по такъв начин, че както и да играеш играта винаги си в ролята на губещ. Но това е друга тема, може би за категорията "Матрицата".
Другото, което искам да обсъдим е понятието "щастие", то разбира се е относително. Това, което прави мен щастлива може да направи друг нещастен и обратно. Как бихме могли да боравим с това понятие и най-вече да го преживеем така че да бъдем пълноценно щастливи без да нараняваме друг или без да нараним себе си в един бъдещ момент например? Тук някой би казал "живей за мига". Да но всеки миг има своите последствия - добри или лоши и те не могат да се пренебрегнат с лека ръка. Това отново ограничава свободата под формата на "страх от бъдещето", "страх от обвързването, за да не бъдем наранени", страх от любовта, защото може да е несподелена или нараняваща...Или казано най-просто - страх! Страх да бъдем свободни или страх да бъдем себе си.
Нека засега да спра до тук. И аз благодаря, Вили, за вниманието ти и за размислите, които провокира в добрия смисъл на думата да споделя.
Юлияна
Не, не съм мислил и едва ли мога да го направя. Причините са много и повечето от тях биха скандализирали еснафско мислещите.... Това нека да не се възприема като обиден епитет, казвам го в добрия смисъл на думата. Макар, че именно такива не могат да се радват на мига в живота, на спонтанното изживяване, на искреното докосване, да оценят лъчезарната усмивка и излъчването в походка, осанка, погледа през рамо и още много неща. Но те с чиста съвест могат да сплетничат, одумват, да завиждат на свободата в постъпките, често неразбирани, или просто да наблюдават такива, като мен, как се забавляват на живота. Но именно за тези неща са творили, творят и ще продължават да творят!
Нека всеки живее по начин, който би го направил щастлив! Само ще пожелая да не мислят, че животът е лош или добър. Той е само подробен. И пожелавам на всички да се научат да забелязват повече от тях - жестовете, в постъпките, да долавят незабележимата красота във всичко онова, което ни обкръжава. Има я! Трябва само да се открие! Лесно се случва, ако живееш волен, ако дишаш свободно! Тогава изчезват и границите между поколенията, различните възрасти и религии. Остава само насладата и щастието, че можеш да помълчиш с някого. Защото тогава изчезва разликата в годините и житейските цели. Остава само спомен за изживяването с някого на приятни мигове, независимо дали става въпрос за разговор по книга или филм, правене на любов или танцуване. А когато си отиваме, ние си отиваме с празни ръце и памет, изпълнена със спомени за изживяни щастливи мигове и със съжаление за пропуснато щастие това да се случи. С някого. Някога. Някъде. Поне веднъж.
Виждаш ли, колко е просто, Юлияна? Само трябва човек да го поиска. Да притежава смелостта да направи онази единствена крачка между него и щастието. Забелязвала ли си, че няма "щастлива вечност"? А само "щастлив миг". А какъв ще бъде техния брой зависи само от самите нас, а не от преследваните цели в живота или личния ни интерес. Но този щастлив миг може да бъде поруган, ако липсва уважение и дискретност. Ако мъжът волно или неволно със свои думи, хвалейки се пред приятели, превърне жената в "прочетен вестник".
Щастието зависи само от нас. Единствено от нас. Искаме ли да изживеем с някого щастлив миг далеч от света или не!
И като заговорихме за смелостта да се направи онези, единствената крачка към сбъдване на щастливия миг, искам да ти припомня стиховете на Шандор Петьофи към много по-младата от него Юлия Сендрей (цитирам по памет):
Аз живея в есента,
ти си в пролетните дни,
ти живееш в пролетта,
мене есен ме слани.
Като розов цвят пред мен
твоето лице цъфти,
в погледа ми уморен
вятър есенен фучи.
И не зная аз дори
ще пристъпиш ли към мен,
Крачка, твойта крачка ни дели
от прекрасен летен ден.
Търсенето, изживяването на щастливи мигове ни прави жизнени. Не го прави завистта, размислите за бъдещето, самосъжалението и следването на правила, измислени от някого и в угода на автора им. Нали си спомняш, че една и съща постъпка, през различните векове и сред различните общества, се е приемала за достойна или осъдителна!
Това е, което мога да ти отговоря.
Приятна вечер и благодаря ти за вниманието!
RSS на коментарите по тази тема