Нека да обърнем внимание на две терапевтични техники, които на пръв поглед няма никак да забележим завладяни от силата на приказката и от увлекателния начин по който Хорхе Букай я разказва. Добре е обаче да знаем какво в действителност прави терапевта и как да тълкуваме неговите жестове, пози, глас, интонация на гласа. В същност терапевта не прави това скришно от нас, за да ни манипулира, просто самата астрономична продължителност на срещата (час-два) не дава възможност за подробни разяснения на самите похвати, техники и методи. При всички случаи терапевта акцентира и набляга на най-важното на терапията, а не на начина по който я осъществява. И така, първото, кето веднага прави впечатление е снижаването на гласа. Обратно на разпространенот о мнение, че ще ни чуят по-добре, когато викаме трябва да знаем, че слуховия апарат от самосебе си е настроен да приема силните звуци като нещо силно неприятно. Информацията, която достига до мозъка и която е предадена чрез високи децибели обикновено е невярна, изопачена и не ни върши никаква работа. С една дума тя ни дразни и ние почти не я чуваме. Човек, който говори високо и с това цели да убеди по-добре събеседниците си рискува да остане напълно неразбран. Когато сме ядосани или превъзбудени и нервни ние крещим, този на когото крещим в крайна сметка изобщо не ни чува. До мозъка му достигат отделни думи и реплики сред какафонията от звуци, които като цяло са неинформативни, те повече объркват отколкото да внасят яснота в спора или скандала. Обратно снижването на гласа кара събеседника да "наостри уши", за да чуе, също така го кара и да се концентрира и съсредоточи върху това, което казвате. Цялата информация достига директно до мозъка в своята пълнота и яснота и бива обработена по правилния начин. Това е първата техника, с която Хорхе започва своята терапия. Втората техника се намира в края и тя е завъшека на този терапевтичен сеанс. Хорхе прави дълга пауза, за да наблегне на казаното: "НЕ МОГА И НИКОГА НЯМА ДА МОГА" и за да даде време на мозъка и ума да обработи информацията и да подаде обратно необходимите изводи и заключения. След това става, приближава се до Демиан и сяда на пода пред него. В терапията е важно терапевта да не бъде възприеман като божество, като огромен, раздут и надут капацитет. Забелязваме, че Демиан сравнява Хорхе с Буда. Ако Хорхе позволи на своето его да се поласкае от това, да се възгордее и започне да се разхожда важно из стаята и да наставлява като някой гуровец това е началото на края на една провалена терапия. И което е по-лошо на една терапия, която е възможно да съсипе останалата част от живота на човека. А това вече не е терапия. Добрия психолог и терапевт винаги много внимава да не бъде възприеман като гуро, като божество от своите клиенти. Това е едната от причините поради, която Хорхе сяда на земята, с това показва чрез жестове, невербално на Демиан, че е съвсем дребен, че седи в краката му, че го гледа от долу на горе, а Демиан обратно го гледа от горе на долу. Това е цялото послание на тялото на Хорхе и той знае, че то ще бъде много по-правилно разбрано от осъзнато от Демиан чрез всичките му сетива. Втората причина поради, която Хорхе сяда на земята е тази, че всеки добър терапевт винаги внимава също и да не бъде възприет като важна фигура от семейният живот или от обкръжението на пациента. В този случай вероятно Хорхе се опитва да покажа, да каже на Демиан: "Аз не съм баща ти, не те съветвам и поучавам и макар че ти разказвам приказка ние с теб сме приятели и аз не съм с нищо повече или над теб. Аз не съм авторитет и ти не трябва да ме считаш за такъв."

Както казах и по-горе, терапевтите не използват един или друг похват и техника, нарочно скришно, но сами виждате колко дълъг стана този коментар. Ако терапевта се впусне в обяснение на методите си на терапия, за самата терапия няма да остане никакво време.