сексология  
НАЧАЛО | Карта | Форуми sexnature.org | Екип sexnature.org | Връзки

Консултация и терапия

  • Юлияна Шапкарова
  • консултант-терапевт

shapkarova

  • - Мотивация
  • - Подкрепа
  • - Себепознание
  • - Творчески подход
  • ------
  • - Емоционални
  • - Семейни
  • - Професионални проблеми
  •  
  • - Онлайн консултация

За контакти:

i lov my job

"Да кажеш, че нямаш време, за да подобриш мислите и живота си, е все едно да кажеш, че нямаш време да спреш и да сипеш бензин, защото си прекалено зает с шофирането. Накрая ще ти се наложи."  - Робин Шарма

Мотивация и нейното място в успешната терапия

Мъдрости за всеки ден

В края на Втората световна война съюзническите войски откриват в една изоставена, бомбардирана къща в Германия доказателство за вярата, издълбано в стената на мазето от жертва на Холокоста: " Вярвам в слънцето - дори когато не свети. Вярвам в любовта - дори когато не е проявена. Вярвам в Бога - дори когато мълчи."
* * *
 
Необходимост от мит, ритуал и духовен живот ПДФ Печат Е-мейл
Природа на човека - Семейна психология
duhovnostПодчертавал съм многократно потребността на душата от живот, свързан с някаква местност и култура. Тя има предпочитания по отношение на детайли и особености, интимност и ангажираност, привързаност и корени. Подобно на животните, душата се храни с това, което расте в непосредствената й среда. За душата обикновеното е свещено, а ежедневното е основният източник на религия. Но този въпрос има и друга страна. Душата се нуждае също и от духовност и според Фичино това е един особен вид духовност: тя е в съгласие с всекидневното и скромното. В съвременния свят сме склонни да отделяме психологията от религията. Харесва ни да мислим, че емоционалните проблеми са свързани със семейството, с детството и с травмите - с личния живот, но не и с духовността.

На нервната криза не поставяме диагнозата "загуба на религиозна чувствителност" или"липса на духовно осъзнаване". И въпреки това е очевидно, че душата, като център на най-дълбоки емоции, може да извлича огромна полза от даровете на интензивния духовен живот и да страда, когато е лишена от тях.

Душата например се нуждае от ясен мироглед, от грижливо изработена ценностна система и от чувство за свързаност със света. Тя се нуждае от мита за безсмъртие и от отношение към смъртта.

Тя избуява от духовност, която не е толкова извисена, колкото е семейния дух, породен от традиции и ценности, които са били част от семейството през поколенията. Духовността не достига до пълно оформяне, без да се полагат усилия от наша страна. Религиите по света демонстрират, че духовният живот изисква постоянно внимание и фина, често красива технология, чрез която духовните принципи и разбирания остават живи.

Не напразно посещаваме църквата, храма или джамията редовно и в определено време: за съзнанието е лесно да се настани в материалния свят и да забрави духовния. Свещените технологии се стремят да ни помогнат да продължим да осъзнаваме духовните идеи и ценности. Вече ви представих една моя пациентка, която имаше проблеми с храненето и която ми разказа съня си за срещата със старите жени, приготвящи богата трапеза на открито.

Въпреки че този сън беше свързан с физическите проблеми на жената с храненето, аз сметнах, че той говори и за глада на душата й за първична женственост. Вкусвайки от храната, приготвена от жените, тя би погълнала техния дух; сънят беше женска версия на мъжката Тайна вечеря. В друг сън, свързан с храната, хранопроводът й е бил направен от пластмаса и не е бил достатъчно дълъг, за да достигне стомаха й. Този необикновен образ е съвършено описание на един от основните проблеми в съвременния свят: способностите ни да се свързваме с нашите дълбини не се простират достатъчно далеч.

Хранопроводът е великолепен образ на една от главните функции на душата: да предава материал от външния към вътрешния свят. Но в този сън той е направен от изкуствен материал, пластмаса, която символизира повърхностността на нашето време. А ако тази функция на душата е пластмасова, ние няма да се храним добре. Ще чувстваме нужда от по-истински средства за внасяне на външните преживявания дълбоко в нас.

Както разумът смила идеите и произвежда интелигентност, така душата се храни с живота и го смила, създавайки мъдрост и характер от храната на преживяното. Ренесансовите неоплатонисти казват, че външният свят е средство за дълбока духовност. Според тях трансформирането на обикновените преживявания в душевен материал е изключително важно. Ако връзката между житейския опит и дълбокото въображение не е достатъчно силна, животът и душата остават разделени, а подобно разделение винаги се изявява в симптоми.

Жената, страдаща от анорексия, пробужда в хранителните си ритуали закърнели форми на религиозна практика. Нейното пренебрежение към тялото и аскетизмът й, изразени в отричането на храната, представляват псевдорелигиозна и симптоматична духовност. Определена степен на аскетизъм е необходима част от духовността, но симптоматичният, натрапчив подход към аскетичния живот показва само колко сме далеч от истинското религиозно чувство.

Като обществен симптом, анорексията може би се опитва да ни покаже, че имаме нужда от по-истински духовен живот, в който ограниченията също имат своето място, но не и под формата на невроза. Ако духовността ни е като пластмасов хранопровод, ние гладуваме, а не постим в свещения смисъл на думата. В много религии храната е силна метафора. Причастието, съюзът с божественото, се постига чрез храната. Поемането на храната от тялото е ритуален начин за приемане на бога у нас.

В този контекст сънят на жената е особено уместен, тъй като нейният пластмасов хранопровод пречи на ритуала на причастието. Всяко хранене е причастие, което подхранва както тялото, така и душата. Навикът ни да се храним с "бързи закуски" отразява съвременното убеждение, че е необходимо да приемаме както в пряк, така и в преносен смисъл, обикновена храна, а не такава с истинска стойност и не изпълнената с въображение вечеря.

В друг, не толкова буквален смисъл, ние приемаме информацията на "големи хапки" (друг образ на храната) вместо да поемаме живота, да го смиламе и да го превръщаме в част от нас. Повечето от естествените и социалните науки изхождат от идеята, че няма вътрешен живот, или в най-добрия случай приемат, че той няма или има, но незначителна връзка с външния свят.

Ако все пак признават вътрешния живот, те го смятат за второстепенен, нещо, за което можем да се погрижим, след като вече сме уредили реалните си проблеми в бизнеса или във всекидневния живот. В културно отношение имаме пластмасови хранопроводи, които може би са подходящи за бързата храна и забързания живот, но не са благоприятни за душата, която процъфтява само когато поема живота в дългия и бавен процес на храносмилане и абсорбция.

Томас Мур

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

 
* * *