сексология  
НАЧАЛО | Карта | Форуми sexnature.org | Екип sexnature.org | Връзки

Консултация и терапия

  • Юлияна Шапкарова
  • консултант-терапевт

shapkarova

  • - Мотивация
  • - Подкрепа
  • - Себепознание
  • - Творчески подход
  • ------
  • - Емоционални
  • - Семейни
  • - Професионални проблеми

За контакти:

i lov my job

"Да кажеш, че нямаш време, за да подобриш мислите и живота си, е все едно да кажеш, че нямаш време да спреш и да сипеш бензин, защото си прекалено зает с шофирането. Накрая ще ти се наложи."  - Робин Шарма

Мотивация и нейното място в успешната терапия

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Профилактика и терапия

Онлайн консултация

Мъдрости за всеки ден

Седял на дъба мъдър стар бухал. Колкото повече виждал, толкова по-малко говорел. Колкото по-малко говорел, толкова повече чувал. Защо ли не постъпваме и ние като мъдрата, стара птица?”

Едуард Х. Ричардс

ALEGRE

alegre

STUDIO 5

* * *
 
Митологичен образ на бащата ПДФ Печат Е-мейл
Домашен лекар - Семейна психология
 Една от най-необикновените митични истории от собственото ни колективно минало, свещена колкото всяка религиозна притча, е историята за мъжа, опитващ се да възвърне своето бащинство, за жената, копнееща за своя съпруг и за сина, търсещ изгубения си баща. В началото на Омировата Одисея Одисеи седи на морския бряг по средата на непредвидимите си пътувания след дългата и тежка война и копнее да се завърне вкъщи при сина си, при баща си и при майката на своите деца. Изпаднал в копнеж и меланхолия, той задава прочутия въпрос: "Нима някой познава баща си?"

Това е въпрос, който много мъже и жени задават по различен начин. Ако баща ми е мъртъв, ако отсъства или е отчужден от мен, ако е бил тиранин или ме е измъчвал, или е бил прекрасен, но в момента не е до мен, тогава кой е моят баща сега? Откъде ще получа чувството на защита, авторитет, увереност, познание и мъдрост, от които имам нужда, за да живея? Как мога да пробудя мита за бащата по начин, който да донесе в живота ми закрилата, от която се нуждая?

Историята за Одисеи ни дава много насоки за откриването на този недоловим баща. Тя обаче не започва, както би могъл да очаква някой, с образа на бащата в разгара на неговите приключения, а със сина, Телемах, обезумял от безредието, което създават в къщата обожателите, борещи се за вниманието на майка му. Най-напред е изградена представата за "невроза от липсата на бащата". Без бащата цари хаос, смут и тъга.

От друга страна, започвайки с нещастието на Телемах, легендата ни учи, че представата за бащата включва и отсъствието му, и копнежа за неговото завръщане. В момента, в който Телемах оплаква съдбата си, Одисеи е на другия бряг на морето и мисли за същото. Ако разглеждаме Одисея като разказ за бащинството в душата, в момента, в който усетим смут от живота без баща и се замислим къде ли е той сега, бащата вече е пробуден. Докато се чудим къде е, той се завръща. Омир разказва, че през време на раздялата съпругата на Одисеи, Пенелопа, е у дома и шие покров за свекъра си, като всяка вечер разшива ушитото.

Това е великата мистерия на душата: когато нещо е постигнато, то същевременно по някакъв начин бива и разрушено. Един тридесетгодишен мъж, с когото работех, имаше конфликтни отношения с баща си и трудно виждаше себе си в ролята на родител. Веднъж той ми разказа сън, в който баща му го прегръщал и го молел да остане с него; синът отговорил, че е зает и трябва да си върви. По късно в съня се появил неговият брат и му отнел всичко.

Почувствах, че тук има взаимна връзка между признаците на помиряване с бащата и изгубването на притежанията, мотив, който е твърде близък с теми от Одисея. Понякога може би трябва да усетим липса и празнота, за да пробудим бащата. Има нещо също толкова смущаващо и в самата идея на поемата Одисея. Защо боговете не се отнасят съчувствено към това разбито семейство и не помагат на Одисеи да стигне бързо у дома?

Защо трябва бащата да прекарва десет години в морето, да разказва своите истории и да оцелява в рискованите си приключения преди да се върне най-сетне у дома и да възстанови спокойствието там? Единственият отговор, за който се сещам, е, че това дълго, опасно, изпълнено с приключения пътуване представлява изграждането на бащата.

Завръщането на Одисеи при неговото семейство е аналогично на историите на гностиците за душата, която пътува през планетите към Земята и по пътя събира качествата, които ще й бъдат необходими в човешкия живот. Кой е моят баща? Няма да го узная, докато душата не премине през своята одисея и не се върне с разказите си за любовта, секса, смъртта, риска и отвъдния свят.

Ако чувствам липсата на бащинство в живота си, може да ми се наложи да се откажа от идеята да го внеса насила в своя характер и вместо това да се обърна към собствената си непредвидима и неконтролируема одисея. В много традиции и култури човек става зрял, когато научи тайните истории на общността, предавани от поколение на поколение.

Старейшините дават инструкции и обучават на елементи от ритуала и изкуството. Черният Лос описва подробно този процес в мемоарите си за своя живот сред племето Оглала Сиукс. Понякога новопосветеният трябва да понесе изпитания, които да го направят възрастен. Целта е младият човек да бъде разтърсен така дълбоко, че той или тя да изживее съществена трансформация на характера.

Одисеи преминава през толкова много изпитания, че историята му наподобява посвещаване в бащинство. Той научава от Легофагите*, че не трябва да се храни само с цветя, а от Циклопите - да не живее без закон и култура. Посветен е в любовта от магьосниците Цирцея и Калипсо. Централно място в неговото пътешествие заема посещението в царството на мъртвите. Там той среща наскоро починали приятели, майка си, слепия прорицател Тирезий и други известни исторически фигури от своето време.

Истинското бащинство не се пробужда от мускулен рефлекс, а от посвещаване в семейството и в културата по един задълбочен и трансформиращ начин. То може да изисква да посетим собствените си дълбини и да общуваме както с лични, така и с всеобщи паметни образи. Задълбоченото изучаване на история и литература, може да изгради добри бащи.

Ако днес бащата в семейството сякаш отсъства, това може би се дължи на липсата на този душевен образ в обществото като цяло. Заменили сме тайната мъдрост с информацията. Информацията не пробужда бащинството, тя не води до посвещаване. Ако образованието се обърне не само към разума, но и към душата, може би ще успеем да се научим на бащинство. Ние не само не посещаваме царството на мъртвите, но и се опитваме да забравим покойниците и бремето на техния живот.

Изключително подробните разследвания на убийствата на Мартин Лутър Кинг и на членовете на фамилията Кенеди се съсредоточиха върху фактите и разрешенията на случаите, като по този начин отклониха вниманието от същността на тези покушения. И въпреки това Одисея внушава, че ако не посетим царството на мъртвите, изпълнени с почит и съзнание за посвещаване, подкрепящото чувство на бащинство няма да присъства в колективната ни душа.

Без дълбокия дух на бащата ние сме оставени на неговите заместници - хора, които искат да играят тази роля за лична изгода, предлагащи ни външните белези на бащинството, но не и душата на бащата. Не твърдя, че за да пробудите бащата, вие просто трябва да преминете през живота. Одисеи не преминава през живота. Той е далеч от него. Прекарва времето си, като флиртува с една зловеща богиня, надхитрява чудовища и пътува през подземния свят.

Истинската одисея не се състои в натрупване на преживявания. Тя е едно дълбоко изживяно, рисковано и непредсказуемо пътуване на душата. Баща е някой, чиито знания и цел се коренят в подземния свят и са свързани с предците - тези, които вече са си отишли и са създали културата, която бащата поема в свои ръце. Мъдростта и моралната чувствителност на бащата са насочвани от гласове, които са извън живота.

Ритуалът свързан с посвещаването се извършва както от бащите, които са създали културата, така и от собствените му дълбоки размисли. Бащинството на душата е едно от лицата на онова, което Юнг нарича аттш. То може да се изразява в бащинския дух в мъж, в жена, в семейство, в организация, в нация или в местност. Една нация би могла да се реши на одисея и в този процес да открие бащинския принцип, който ще й даде авторитет и насоченост.

Фактът, че Телемах стои на брега на същото море, в което баща му е получил посвещение, създава внушението, че ние, идентифицирайки се със сина, който чувства липсата на баща си, трябва да навлезем в същото неизследвано море на одисеята, ако искаме да се свържем с духа на бащинството. Трябва да се осмелим да изпитаме непознатото, да отворим себе си за неочакваните влияния върху душата.

По-късно ще видим как Тристан, един син и любовник, трябва да отдаде себе си на морето, за да открие любовта. Недостатъкът на някои от нашите съвременни терапии и теории в психологията е в това, че те се стремят към познати цели - фантазии за нормалност и безспорни ценности. Една психоложка твърди, че хората трябва да бъдат силни - това е нейната дефиниция за здравето.

Но понякога имаме нужда да сме слаби и безсилни, уязвими и открити за въздействие, като Одисеи и Тристан, които използвали по-скоро разума, отколкото мускулите си. Друг психолог твърди, че хората трябва да са способни на интимност -взаимоотношенията са крайната цел. Но душата изисква също и уединение, и индивидуалност. Целите, заявени от тези терапевти, са цялостни и монархически.

Фокусирайки се в една ценност, ние се затваряме за многото други възможности, които може да изглеждат противоположни на избраната. В този смисъл образът на одисеята обслужва многостранната душа. Тя предполага възприемчивост към откритията и вяра в онези движения, които не са преднамерени или дори очаквани. Морето е съдбата, светът, в който човек се ражда.

То е уникално и индивидуално, винаги неизследвано, изобилстващо от опасности, удоволствия и възможности. Човек става баща на собствения си живот, когато се запознае отблизо с него и се осмели да прекоси водите му. Тук говоря за дълбокия образ на бащата, който се настанява в душата, за да осигури усещането за авторитет, чувството, че сте автори на собствения си живот, че сте главата на домакинството, що се отнася до собствените ви дела.

Одисея добавя един интересен мотив към този процес. Докато Одисеи отсъства от дома си, зает със собственото си обучение в бащинство, той има заместник в лицето на Ментор**, който се грижи за къщата и обучава Телемах. Образът на бащата в нашия живот бива два вида. Той може да е заместник, който симптоматично играе ролята на баща, но се намесва в собствената ни бащинска одисея.

Някои образи на бащата обаче са истински ментори, които развиват дълбокия процес на бащинството, като осъзнават ограничената си роля и не узурпират тази на бащата, когато поучават и насочват. Някои преподаватели явно не разбират потребността на своите студенти от одисея и откриване на собственото им бащинство. Те очакват студентите им да бъдат копия на тях самите и да изповядват същите ценности и мнения.

Някои икономически и политически лидери виждат своята роля в обществото по-скоро в прокарването на личната си идеология, отколкото в призванието си за истински ментори. Те не разбират, че хората трябва да изживеят собствената си колективна одисея, за да пробудят духовното бащинство в обществото. Необходима е истинската мъдрост на ментора, удоволствието от която идва по-скоро с развиването на бащинството, отколкото с неговото възхваляване.

Библията изгражда образа на бащата в небето, а Одисея ни разказва за бащата в морето. Докато последният е възпитаван и просветляван, ние се нуждаем от ментори, образи на бащата, които пазят у нас жива идеята за него. Не смятам, че е особено полезно да разглеждаме образите на бащата като "продължения" на собствените си очаквания за него, въплътени в определени хора.

Би било по-добре да мислим за тези важни личности като за ментори или представители на бащата, който е винаги и безкрайно в дълбокото море, сътворявайки своето бащинство. Имаме голяма потребност от образи на бащата, от хора, които могат да ни свързват или да стимулират в нас дълбокия принцип на душата, който ни дава наставления и мъдрост. В този смисъл "имиджът" на нашите сенатори и президенти е така важен за обществото, както техните постижения, ако не и по-важен.

Под "имидж" нямам предвид рекламния образ, който те желаят да изградят, а по-дълбоката представа за лидера, мислителя, съветника и авторитета, който може да накара всеки да се почувства сигурен поради бащинската си автентичност. Без духовни бащи, единствени водачи на нашето общество остават разумът и идеологията.

Тогава страдаме от колективно осиротяване: нямаме ясна национална перспектива; малцина се ползват от придобивките на богатата икономика; откриваме само редки примери за дълбок морал, законност и приобщеност; не търсим одисеята, защото предпочитаме твърдата почва на мнението и идеологията. Да се впуснем в морето, означава да рискуваме своята сигурност, но този опасен път може би е единственият начин да стигнем до бащата.

В културно отношение също страдаме от рухването на патриархата. Макар че феминистите с право критикуват потискането на жената от трайното мъжко доминиране, този политически патриархат не трябва да се смесва с душевния. "Патриархат" означава абсолютно, дълбоко, архетипно бащинство. Нуждаем се от възкресяване на патриархата в най-дълбокия смисъл на думата, защото колебанието между приемането на симптоматичното и тиранично бащинство, от една страна, и критикуването му, от друга, не води до никъде.

При това разцепление никога няма да открием, че духът на бащинството, от който се нуждаем, както като общество, така и като индивиди, живее и у мъжа, и у жената. Митовете разказват, че ще се насладим на завръщането на бащата, когато се освободим от всекидневните битки - Троянската война на живот и смърт - и заскитаме от остров на остров из огромното море на въображението.

Ще създаваме бащата, докато ни брулят ветровете и бурите, донесени от боговете, за да ни научат на географията и социологията на душата. Затова грижата за бащинството на душата изисква да преживеем липсата, скитничеството, копнежа, меланхолията, отчуждението, хаоса и дълбокото приключение. Няма кратък път към бащата. Измерено в единиците за време на душата са необходими десет символични години, за да изградим истинско чувство за бащинство.

С други думи, одисеята продължава вечно. Тя няма финал и награда, но винаги напредва. При Душата периодите от време се застъпват: отчасти ние винаги сме в морето, винаги пътуваме към нов остров, винаги се връщаме у дома с надеждата да бъдем признати за бащи след дълбоко почувстваните трансформиращи преживявания.

Одисея ни учи, че е предизвикателство да пробудим дълбоко скрития баща и да не се задоволяваме със заместници и празни роли. Няма лесен път към бащата и прост начин за изграждане на бащинството. И въпреки това без наставленията и авторитета на опитния баща ние оставаме дезориентирани и неконтролирани. Особено когато цари хаос, ние бихме могли да засилим и разширим своята молитва и да кажем от сърце: "Отче наш, Който си на небето и в морето, да се свети Твоето име."

Томас Мур

 

*Легофаги - митични хора, които се хранели с лотосови плодове. Който хапнел от тях, забравял родината си и искал да остане завинаги в блажената земя на лотоса.

**Ментор - книжовен съветник, наставник

Препоръчваме още: 

Митология на семейството

Митологичен образ на майката

Митологичен образ на детето

 

Коментари  

 
0 #1 Kamino 2010-06-29 19:41
Много важни статии от дълбинната психология! Горещо ви препоръчвам да се запознаете сериозно и съсредоточено с тях. Дори ги прочетете два или три пъти. Следващата е за Митологичния образ на майката. Статиите са важни, защото тези митологични образи са дълбоко заложени в душата, в нейните дълбоки пластове и нива. Разбирането и вникването в тези образи, ни дава възможност за една дълбинна самотерапия на душата. А и самите статии са написани с приятен и много увлекателен стил. Моите уважения към този голям психолог господин Томас Мур.
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

 
* * *