|
Нуклеарното семейство (съпруг, съпруга и техните деца) може да бъде открито под някаква форма в почти всички културни и исторически периоди. В древността мъжете купували жените си за камили или за други ценности или ги разменяли между семействата. Било е общоприето мъжът да има повече от една съпруга (т.е. полигамия) – като в мюсюлманските страни (до 4 съпруги), при мормоните в определен период и в някои примитивни общества. В Хонконг мъжът може да има не само съпруга, но и наложница. В Индия все още повечето бракове се уреждат от семействата; партньорите рядко се виждат преди самата свадба и това е много сложна и драматична ситуация. В Индия е налице много нисък дял на разводите, което може би се дължи на силната семейна подкрепа на брака. В Япония било установено, че в „уредените” бракове по-щастлив е съпругът, а в браковете по любов – съпругата. Но в същото време подкрепата на семейството била по-важния фактор.
В Европа моногамията се е наложила отдавна, но характерът на брака се е променил в много други отношения, главно след разрастването на индустриалното общество. 1. Семействата стават по-малки – с по-малко деца и други роднини. 2. Отпаднали са някои от традиционните функции на семейството – например образованието на децата и ролята на дома като място на производствени дейности. Твърди се, че по-малкото, нуклеарно семейство „пасва” по-добре на индустриалното общество в сравнение с голямото семейство – то има по-висока географска и социална мобилност и в по-малка степен се нуждае от закрила, средства за образование и усилия за намиране на работа на членовете му, т.е. всички характеристики, които все още установяваме в други части на земното кълбо. Все пак, докато са още малки, децата имат нужда от грижи и внимание; докато роди и отгледа малките деца, жената има нужда от икономическа и друга подкрепа. 3. Наблюдава се по-силен акцент върху брака по любов и върху другарството, върху съвместното прекарване на свободното време, доверието мужду съпрузите и ако е необходимо взаимната психотерапия. 4. Видяхме, че жените оказват натиск за по-голямо равенство в брака, за по-силно влияние при взимането на решения, за по-голямо участие на съпруга в извършването на домакинската работа, за възможността да градят собствена кариера. Тези промени продължават: техен резултат е така нареченото семейство с „двойна кариера”. В същото време брака е подлаган на критика от различни позиции: той не функционира правилно при 30 % от хората и се разпада; несправедлив е за жената, несправедлив е за мъжа (който трябва да осигурява съществуването на една или повече жени); твърде затворен и ограничаващ е, поставя високи емоционални изисквания. В резултат на това някои хора изпробват алтернативи на брака. Една от тях е съжителството, въпреки че то обикновено води до сключване на брак. Друга използвана алтернатива е „откритият брак”, или „люлеещият се брак”. Проучванията сред такива двойки са установили, че връзката започва по желание на съпруга, а приключва по желание на съпругата. В тази форма обикновено се включват продавачи и дребни бизнесмени от по-големите градове. Най-интересното тук е, че сред подобни групи често възникват твърде строги правила. Така например контактът с всяка друга двойка е еднократен, трябва да се избягва емоционалното увличане, не се допуска участие на несемейни индивиди, събиранията са анонимни, следват се строго установени ритуали на първата среща, когато се присъединява друга двойка. Основната цел на тези правила е да запази браковете на участващите и да осуети възникването на извънбрачни връзки. В същото време са налице някои данни, според които двойките от този тип са поне толкова щастливи, колкото и другите брачни двойки; не е установен делът на разводите. От друга страна, известно е, че животът в комуните е източник на стрес и че в някои комуни има висок дял на разпадане на двойките. Там съществуват „готови” възможности за смяна на партньора и вероятно липсват правила, които да предпазват отношенията от разпадане.
|
