Връзката между родителите и децата (както и между кръвните братя и сестри) са много дълготрайни, на практика те са доживотни. Колкото по-добри отношения има човек с родителите си и особено с майка си, толкова по-щастлив е той като дете и като юноша и толкова по-малка е вероятността да търси лечение или да мисли за самоубийство като възрастен. Въпреки това няма отношение, което да е свързано само с радост през зрелия период на живота. В разглежданото отношение често възникват лоши периоди, свързани с юношеската възраст на децата; видяхме, че тогава удовлетвореността от брака е много ниска и че някои юноши бягат от къщи. И все пак това почти винаги са краткотрайни проблеми и отношенията на привързаност скоро се възтановяват. Кога и по какъв начин се формира тази могъща връзка между родител и дете?

Има доказателства, че първите седем дни след раждането са периоди на особена чувствителност, особено за майките, които стават грижливи към бебетата си, ако са имали много контакти с тях през тази първа седмица. Но все пак разглежданото влияние е слабо и по-голямо значение имат взаимодействията през по-късните етапи на първата година. Децата имат вродена реакция към женските гласове и към приличащи на човешко лице предмети на разстоянието на майчиното лице по време на кърмене. На свой ред майката също не се нуждае от съвети как да се държи с бебето си.

През първата година се развиват прости, управляеми образци на взаимодействие, изразяващи се в погледи, усмивки и издаване на звуци; майката обикновено реагира на плача, който е знак за внимание, имитира шумовете издавани от детето и играе с него елементарни игри. У бебетата се формира привързаност към майката, особено през периода на седмия до десетия месец, когато те не желаят да бъдат отделяни от нея, искат тя да бъде близо до тях и силно се стремят да привлекат вниманието и. Започвайки от седмия месец те искат майките си повече от всеки друг.

В изследванията на Ейнсуърф и неговите колеги привързаността била измерена на основата на желанието на детето за физически контакт или близост с майката в непозната ситуация, плача и другите форми на протест срещу отделянето от майката. Най-разпространена била т.нар. осигуряваща привързаност, изразяваща се в желанието на детето да изследва непозната среда в присъствието на майка си и с по-малко плач до повторно отделяне от нея. Втора група се отличавала с остър срив при раздялата и с нежелание да се откъснат от майката, за да изучат средата („злокачествена привързаност&rdquo.

Децата от третата група проявявали твърде слаба привързаност. Ейнсуърф установил, че осигуряваща привързаност се наблюдава, когато майката е чувствителна към плача на детето и други негови сигнали. Характерът на свързаното с привързаността поведение се променя, докато детето расте: на 12 месеца то има нужда от телесен контакт, на две години – от близост, на петгодишна възраст погледът, усмивката и говорът са достатъчни, за да снемат тревожността.

Децата с осигуряваща привързаност за разлика от тревожно привързаните се отличават с по-добри способности да решават проблеми и с по-добро качество на игрите на двегодишна възраст, по-добре общуват с връстниците си на 3 ½ годишна възраст, с повече любопитство и жизненародст в предучилищна възраст. Условията необходими, за да се формира привързаност, включват споменатата по-горе чувствителност към желанията на детето; вероятно има значение храненето, въпреки че привързаност се изгражда и към този, който играе с детето; влияние оказват телесните контакти, погледите, усмивките и други форми на социална стимулация.

Детето постепенно става по-независимо, но ранните връзки на привързаност към родителите, кръвните братя и сестри са вероятно основата за протичащите през целия живот отношения с тези близки роднини. Влиянието на привързаността (особено на осигуряващата привързаност) се изразява в това, че детето е способно да използва майка си като „сигурен плацдарм” за изучаване на непознати места и хора, да прекарва повече време отделно от нея и така става независимо, обръща и повече внимание и е способно да се учи от нея, а също и да се включва в по-сложни социални взаимодействия с майка си и с други хора.

В същото време майката проявява повече нежност и чувствителност към детето. Говорихме за майката като за първия човек, към когото се формира привързаност – обикновено това е така. В същото време малките деца се привързват към всеки, който най-много се грижи за тях, както и към други членове на семейството. Формирането на привързаност към бащата става през същия период, както и към майката, въпреки че тази привързаност не е толкова силна. Въпреки това осигуряващата привързаност към бащата може да компенсира една неосигуряваща привързаност към майката, но не е толкова ефективна, колкото осигуряващата привързаност към майката. И двете взети поотделно, отстъпват на осигуряващата привързаност към двамата.