|
В юридически и нормативен аспек нашето общество се основава на моногамните, дълготрайни отношения. От тази гледна точка на това то принадлежи към „малцинство”, тъй като много повече общества (с изключение на зпадните) клонят към полигамията. Според едно проучване само 15 % от 185 различни общества ограничават суксуалните връзки до отношения само с един-единствен партньор. Но дали обществото действително прилага това, което „проповядва”? Очевидно не, тъй като изследванията показват, че висок дял от сключилите брак индивиди имат извънбрачни отношения в даден момент от живота си. Например класическото изследване на Кинси, проведено сред 16 000 американци в края на 40-те и началото на 50-те години, установи, че 50 % от мъжете и 26 % от жените са имали извънбрачни връзки до 40-годишната си възраст.
Въпреки, че поведението ни става по-свободно, нагласите ни, изглежда не се променят. Извънбрачните връзки се раглеждат като нещо „лошо” и както видяхме хората продължават да изтъкват верността като правило на отношенията в брака. Факторите обуславящи положителното отношение към извънбрачните връзки, бяха очертани в изследване, осъществено от Рийс и колегите му. Те откриват, че търпимостта към извънбрачните връзки може да бъде прогнозирана на базата на две основни променливи – търпимостта към предбрачните сексуални връзки и това, дали човек се чувства щастлив (или нещастен) в брака си. И двата типа сексуална толерантност се влияят правопропорционално от степента на образованието и обратнопропорционално – от степента на религиозност. Сексуалната толерантност зависи също от удовлетвореността от брака (особено когато тя е ниска), от поставяния върху сексуалното удоволствие акцент и от други променливи. Този модел ни позволява да изясним в известна степен факторите на търпимостта към извънбрачните сексуални връзки, но ни дава твърде малко допълнителна информация относно извънбрачното отношение. Рийс и колегите му отиват по-нататък, като описват различни типове извънбрачни сексуални връзки в зависимост от три фактора: 1. Дали връзката е приемлива за двамата съпрузи. 2. Дали тя се основава предимно върху любовта или удоволствието. 3. Дали самият брак е щастлив или нещастен. Разрушават ли брака извънбрачните връзки? Разбира се, много по-вероятно е тези, които са се развели, да са имали извънбрачни връзки в сравнение с тези, които са все още семейни, но също така е възможно връзката да е възникнала поради несполучливия брак. Изследванията и проучванията проведени в западните общества все пак показват, че извънбрачните връзки се разглеждат от повечето хора като причина за развод.
|
