Навиците са упорити. Това не трябва да ни изненадва, защото тяхната същност е такава начин на поведение, записан в личния ни компютър мозъка. Означава ли това, че не можем да направим нищо, за да променим някой лош навик? Обречени ли сме през останалата част от живота си да критикуваме, да се заяждаме, да избухваме и да проявяваме подобни негативни черти? Не. Ето няколко практични съвета.
• Помолете Бог за помощ. Писанието казва: „Отделени от ме¬не не можете
да сторите нищо." (Йоан 15:5) Просто не можете да очаквате да се
промените трайно без Неговата помощ. Поставете промяната на основата на
разбирането, че способността ви да се преборите с лошия навик е дар от
Бог.
• Изберете най-доброто време за промяна. „Има време за всичко и срок за
всяка работа под небето." (Еклисиаст 3:1) Започнете борбата си с
негативния навик, когато не се намирате под голям стрес. Не избирайте за
това отпуската. Най-доброто време за промяна е, когато сте твърдо
убедени, че тя е необходима.
• Съсредоточете се само върху един негативен навик. Не се опитвайте да
се преборите с няколко недостатъка едновременно. Изберете един навик и
си поставете малки цели относно него. Това прави промяната по-успешна и
по-малко страшна. Малките успехи по пътя ще ви окуражат да продължите.
Марк Твен е казал: „Навикът е навик и не може да бъде изхвърлен през
прозореца, но може да си отиде по стълбите стъпка по стъпка."
• Заместете лошия навик с добър. Вместо дразнещ коментар направете
комплимент за нещо, свършено добре. Заменете постоянната критика със
списък от 10 добродетели на вашия партньор и ги четете на глас три пъти
на ден. Негативното мислене може да бъде заменено с позитивно.
Повтарянето на заучена част от Писанието може да ви се отрази добре.
• Не се отказвайте, ако се провалите. Един мъдър човек сарка¬тично
заявява: „Премахването на навика е лесно, но новото начало е също
толкова лесно." Така че не се отказвайте, когато откриете, че повтаряте
отново старото действие. Приемете това и започнете отново.
Изследванията
показват, че колкото повече човек се опитва да откаже цигарите
например, толкова по-големи са възможностите му за успех следващия път.
Продължавайте да опитвате.
Усилията, които полагате, за да промените поведението си, няма да
останат незабелязани. Проверете ЕБС (емоционална банкова сметка). Вероятно ще откриете натрупани
дивиденти в нея.
Трябва ли да приемате всичко?
Трябва ли да се превръщате в изтривалка? Да приемате всяко подло,
грозно, порочно деяние на партньора си? Трябва ли да му позволите да
стъпче правата и достойнството ви, като не му отвръщате, за да се
съобразите с идеята за приемането?
Не! Не! Не! Вие сте индивидуалност,
личност, която заслужава уважение, човешко същество със собствена воля.
Например не е нужно да търпите изневярата. Брачните партньори имат
правото да очакват един от друг почтеност дори в тези времена на
динамични морални ценности. Божието Слово, също както човешките закони,
поддържа това становище.
Мъжете и жените християни също имат право на
развод в случай на изневяра.
Но ще бъде мъдро да направите пълен самоанализ, преди да по¬искате
развод. Да не би вашето поведение да е отблъснало съпруга ви или му
осигурява алиби за извършването на прелюбодейство? Ако е така, можете да
спасите брака си с някои сериозни промени от ваша страна.
Възможно е
християни, които са пред раздяла, да се справят с проблема. Запомнете,
че Писанието позволява, но не заповядва развода.
Други сериозни причини за развод са: кръвосмешение, хомосексуализъм,
лесбийство, липса на подкрепа, умствена недостатъчност, изоставяне,
физическа злоупотреба, хазарт, алкохолизъм, наркотици и други
пристрастености.
В никоя от тези ситуации не може и не трябва да се
справяте чрез самообвинение или просто чрез самоанализ. Смущението и
срама често предпазват личността от споделяне на личната болка с някого.
Но при всяка от тези ситуации човек се нуждае от индивидуално внимание
и от намесата на професионалисти.
Във всяка тежка ситуация приемането е предизвикателство. Но няма нищо
по-хубаво от любящата връзка, в която всеки се приспособява и приема
другия такъв, какъвто е.
Следващата история е написана от един хирург,
който станал свидетел на вдъхновено от Бога действие на приемане.
„Стоях пред леглото на млада жена, която бе претърпяла операция на
лицето и устата й бе парализирана. Малък участък от ли¬цевия нерв, близо
до мускулите на устата, бе прекъснат. Тя щеше да остане така завинаги.
Хирургът с религиозен плам бе следвал линията на лицето.
Но трябвало да
премахне тумора от бузата и да изреже част от нерва.
Нейният съпруг бил в стаята. Стоял на противоположната страна на
леглото. Двамата сякаш били сами във вечерната светлина, изолирани от
околните. „Кои са те, се запитал той, той и тази изкривена уста, които
се съзерцават и докосват един друг с такава страст?" Младата жена
проговорила:
- Устата ми завинаги ли ще остане така?
- Да отвърнал лекарят, защото нервът е засегнат. Тя сведе глава и
замълча. Но съпругът й се усмихна:
- Харесваш ми и така каза той. Толкова си очарователна. Веднага го
познах. Разбрах и сведох поглед. Никой не може да издържи срещата с
Бога.
Той се наведе небрежно, за да я целуне, и аз видях как си сви
устните, за да прилепнат до нейните и да й покаже, че всичко е както
преди. Спомних си, че боговете посещавали простосмъртните в древна
Гърция, и притаих дъх, оставих чудото да продължи."
Сърдечна болка се надига във всеки от нас. Колко много копнеем на тази
земя за човек, който да ни приема и обича такива, каквито сме с
изкривена уста или с друг недостатък. Това трябва да бъде целта в нашия
брак да бъдем тази личност за нашия партньор.
Нанси Ван Пелт
|