...за емоционалното израстване и съзряване на човек  

Когато излезем от майчината утроба поемаме първата си глътка въздух. Първо съприкосновение с външния свят, който ни посреща. Дружелюбен или не, това разбираме и/или тълкуваме по-нататък. Новороденото е крехко и изключително уязвимо. Живее с инстинктите за храна, топлина и сън. Най-важният му контакт е с мама. Тя е храната, топлината и сигурността в несигурния външен свят. Месеците минават – един, два; бебето се очовечава, погледът му се избистря, идва първият /инстинктивен все още/ порив за контакт с околния свят. Леко движение на очичките, първите усмивки, предназначени за мама и всички роднини около него. Усмивката е важна в човешките контакти, но за бебето е особено важна.

Постепенно, в течение на месеците започва да реагира на повече външни стимули и извършва и повече движения. А с пропълзяването и прохождането на мъничето, опознаването на света се превръща в приключение за него и изпитание за търпението на родителите. Всичко е интересно – от собствените му играчки, през копчетата на телевизора, уредбата, пералнята до тенджерите и тиганите, чиниите и всякаква посуда.

Малките любопитковци са като “ терминатор “ за интериора в къщи. Започват да опознават отделните предмети, не само пипайки ги, като нещо ново, а и за какво служат. Заиграват се с тях и изучават. Така започват да опознават предметния свят. Разбира се по този начин общуват и с родителите и с братчетата и сестричетата, ако имат; с всички роднини. Това е двояко общуване и научаване. Защото всички показват на малкия човек как се използват предметите, но и обясняват словесно.

Арсеналът от думички се увеличава. Създава се постепенно речника на детето и опита му с вещите, развива сръчността си. Играта е основно средство на детето за контакт с околния свят – неодушевен и одушевен – и служи за себеизразяване. Играта, дори и да не е свързана с използването на предмети, е начин детето да се научи адекватно да общува с връстниците си и възрастните. Един ден ще му помогне за работата в екип, за поемане на отговорност за собствените действия и адекватни взаимоотношения в семейната, приятелската, социалната, професионална среда.

Играта е и начин детето да се превъплъти в различни образи – например първоначалното заучаване на животните и звуците, които те издават, имитирайки ги : “ Как прави кучето, котето, мечето; как се движат?” Изиграва образи от приказки, сценки от детската градина, играта на майки и бащи. Детето научава различните роли в живота, макар и имитирайки и спазвайки само контурите – момиченцета си играят с куклите, обличат ги, вчесват ги, правят се, че ги хранят, приспиват, момченцета “влизат” в ролята на баща.

Може да се изиграват различни професии – на учителката, фризьорката, лекарката / лекаря/, пожарникаря, полицая и т.н. И когато детето започва да се учи само да се мие, облича, също може да се превърне в игра. Всяка дейност и всяко знание, на които децата са обучавани, могат да се пречупят през играта. Всичко се усвоява много по-бързо и се запомня трайно – не само да се говори за нещата от живота, а и да се показват.

Чрез играта детето научава много за междуличностните отношения и добива собствен опит. Развива спонтанността си – играта предизвиква спонтанни реакции, добива емоционални-социални и личностни умения и навици – как възприема себе си, как реагира на другите; адекватно! – да разпознае чувствата си и на какво се дължат и да ги изрази подходящо. Играта е чудесен начин за общуване между хората.

Човек изпробва докъде е развита способността му за комуникация и доколко се вписва в общността. Играта е универсално средство за общуване за всички възрасти. Играта е начин човек да се отпусне и намали напрежението в себе си. А ако не може, го приучва да се отпусне и бъде себе си. Възможност да се покажат различни черти на характера, умения, които не са докрай изявени в други сфери.

Играем за удоволствие, за да се повеселим; да общуваме с хората на друго емоционално ниво, не само вербално дори. Играта премахва някои задръжки. Непринудената атмосфера кара човек да се държи естествено.

Има различни игри – тихи, шумни, за бърза мисъл или концетрация; с физически натоварвания и така освобождаване, отпушване на емоционалните “ задръствания ” и психическата натовареност, които на моменти са непосилни. Затова, бих казала, играта е универсално лекарство за ежедневния стрес и по-големи стресови ситуации, начин да изразим себе си и да възпитаме децата си.

Автор: Надя Златева

Още публикации по темата:

Горска детска градина

Предимства на горската детска градина

Денят в горската детска градина