Няма по-чудати писатели от Фройд и Юнг и в личния им стил се крие душата на тяхната работа. Веднъж бях поканен в комисията при защитата на магистърска степен по психология. Прочетох частта от дипломната работа, посветена на количествените изследвания, и открих един абзац на страница деветдесет и пета, посветен на "разискването".

През време на защитата попитах студентката, защо разисква проучванията си така лаконично. Останалите членове от комисията ме погледнаха стреснато и по-късно ми казаха, че разискването не трябва да е по-дълго, за да не бъдат окуражавани "спекулациите". Думата спекулация прозвуча като цинизъм. Всичко, което не беше солидно обосновано на количествени показатели, се смяташе за спекулация и имаше сравнително ниска стойност.

Но за мен "спекулация" беше добра дума, душевна дума, огледало, образ на отражението и съзерцанието. Тази студентка беше осъществила духа на своята тема, извършвайки внимателно количествено проучване, но беше направила малко за душата й. Тя можеше да изрецитира сложни подробности от дипломната си работа, но не можеше да се вгледа в по-дълбоките теми, включени в проучването й, въпреки че беше прекарала стотици часове в изследвания и събиране на данни.

Тя беше възнаградена затова, а аз бях сметнат за незапознат със съвременната методология. Тя успя, но аз се провалих. Интелектът често изисква доказателства, поставени на солидна основа. Различни са начините, по които мисълта за душата открива своята основа. Тя обича убеждаването, детайлния анализ, вътрешната логика и елегантността.

Наслаждава се на една дискусия, която никога не се изчерпва, и завършва с желанието за още разговори и проучвания. Тя е доволна от несигурността и съмнението. Особено за етичните проблеми, тя изследва, задава въпроси и продължава да разсъждава дори след вземането на решения. Алхимиците казват, че влажната, мътна утайка на дъното на колбата трябва да се нагрее, за да се предизвика парообразуване, сублимация и кондензация.

Гъстата утайка на живота понякога трябва да бъде дестилирана, преди да може да бъде изследвана с въображение. Този тип сублимация не е дефанзивното бягство от инстинкта и от тялото към рационалността. Това е едва доловимото израстване на опита в мисли, образи, спомени и теории. В крайна сметка, след дългия инкубационен период те се кондензират в една житейска философия, която е уникална за всеки човек.

Това е така, защото житейската философия е не абстрактен сбор от самоцелни мисли, а узряването на чутото и прочетеното в мисли, венчани за ежедневните решения и анализи. Тези идеи се превръщат в част от нашата идентичност и ни дават увереност в работата и в житейските решения. Те ни осигуряват солидна основа за по-нататъшни съмнения и изследвания, която обхваща религията и духовната практика и стига до неизказаните загадки, пронизващи човешкия живот.

Душата познава относителността на своите истини. Тя винаги е пред огледалото, винаги е в съзерцателно настроение. Наблюдава себе си, докато открива непрестанно развиващата се истина, със съзнанието, че субективизмът и въображението никога не почиват. "Истина" всъщност не е душевна дума; душата търси по-скоро прозрение, отколкото истина.

Истината ни кара да се спрем и да потърсим ангажираност и защита. Прозрението е елемент от познанието, който изисква по-нататъшни изследвания. Интелектът има склонността да съхранява своята истина, докато душата се надява на непрестанни прозрения, за да постигне известна степен на мъдрост.

Мъдростта е брак между копнежа на интелекта за истина и примирението на душата със сложната природа на човешкия живот. Няма да имаме душевна духовност, докато не започнем да мислим по начините на душата. Ако използваме само интелектуалните форми на размисъл при търсенето на път в живота или в духовната си практика, ще бъдем лишени от душа от самото начало.

Пристрастието към духа в съвременната култура е толкова силно, че ще е необходима революция в начина на мислене, за да внесем в духовния си живот дълбочината и изяществото, които са дарове на душата. Затова душевно ориентираната духовност започва с преоценка на качествата на душата: изящество, сложност, зрелост, практичност, незавършеност, двойнственост, съмнение.

В практиката си понякога чувам хората да казват, че са завладени от чувства и събития, които са твърде сложни, за да се справят с тях. Мисля, че ако такъв човек можеше да преосмисли ценностите си и да стигне до някаква теория за живота като цяло и за своя живот в частност, това чувство на поражение може да бъде преодоляно.

Трябва ли да стана вегетарианец? Има ли справедлива война? Ще се освободя ли някога от расовите си предразсъдъци? Колко далеч трябва да стигна в отговорността си за опазването на околната среда? Докъде трябва да се простира политическата ми активност?

Подобни морални мисли пораждат житейска философия, която може би никога няма да бъде абсолютно ясна и опростена. Но тези душевни мисли могат да генерират дълбоко вкоренена морална чувствителност, различна от праволинейното придържане към установен комплекс от принципи, но също толкова солидна и взискателна.

Томас Мур