Накрая тази кула се превърнала в свято пространство, място за душевната му работа, където той можел да рисува по стените, да записва сънищата си, да размишлява, да се наслаждава на спомените си и да документира виденията си. Заглавието на неговата автобиография Спомени, сънища, размисли разкрива вида работа, който той постига в своята усамотена кула.

"Отказах се от електричеството", пише той, "и сам се грижех за камината и печката. Вечер запалвах старинните лампи. Нямах течаща вода и я черпех с помпа от кладенеца. Цепех дърва и сам си готвех. Тези обикновени действия правят човека обикновен; а колко е трудно да си обикновен." Историята за кулата на Юнг ни дава няколко съвета за грижата за душата, особено когато тя е застрашена от модерния живот.

Докато психотерапията обикновено се съсредоточава върху изолирани проблеми на личността и търси специфични решения за тях, грижата за душата се концентрира върху всекидневните условия на живот. Ако възникне емоционален проблем, той може би не се крие в отделна травма или трудно взаимоотношение. Може би става дума за живот, подреден по такъв начин, че душата бива пренебрегвана ежедневно.

Проблемите са част от всеки човешки живот и не винаги унищожават душата. Тя страда повече от ежедневните условия на живот, когато те не я подхранват с жадуваните от нея солидни преживявания. Кулата на Юнг била личен храм за душевния му живот. Всеки от нас би могъл да последва пример му или да посвети една стая, или дори някой ъгъл от къщата на работата с душата.

Кулата на Юнг му помогнала да създаде определен вид пространство, където личният му живот можел да се разтвори в две посоки: към миналото - с размисъл и към бъдещето - с прозорливост. Неговата кула била конкретно творение на въображението, което го извеждало от модерната култура. Едно е да желаем да избягаме от ограниченията на модернизма, а друго - да открием ефективни начини за развиване на подобен тип осъзнаване; ефективната душевна технология може да има решаващо значение.

Юнг отбелязва, че в кулата си се е чувствал близо до предците си - друга традиционна част на духовността. "През зимата на 1955-1956 г.", пише той, "гравирах имената на предците си по бащина линия върху три каменни плочи и ги поставих в двора на кулата. Изписах таваните с мотиви от моя родов герб и този на съпругата ми. Докато работех върху каменните плочи, осъзнах съдбовната връзка между мен и прадедите ми. Силно почувствах, че съм под влиянието на неща или въпроси, които са останали недовършени или без отговор от моите родители, деди и по-далечни предци."

Този забележителен откъс показва плодотворния диалог между вътрешния и външния свят на Юнг. За него грижата за душата означавала изграждане, рисуване и гравиране. Неговата кула се издига като олицетворение на вътрешната потребност от простота и вечност. Кулата е като фрагмент от сън, "обективен корелат", ако използваме израза на Т. С. Елиът, извлечен от вътрешното въображение. Дори в професионалните си трудове Юнг изхожда от душата си, например когато се впуска в обширно и амбициозно проучване на алхимията, след като един сън го насочва в това направление.

Грижата за душата изисква от нас да зачитаме потребностите й постоянно, да им отдаваме цялото си внимание. Представете си, че съветвате някой, който проявява пренебрежение към душата, да направи пристройка към къщата си за работа с душата. Може да ви изглежда странно или дори налудничаво да вършим нещо така скъпо и така външно, за да се справим с психическите си оплаквания. И въпреки това е очевидно, че душата няма да бъде излекувана само чрез един час на самовглъбяване в разгара на модерния живот.

Нашето оттегляне от света може би трябва да бъде по-сериозно и по-постоянно присъстващо в живота ни, отколкото седмичната консултация с психотерапевта или случайната екскурзия сред природата. Оттеглянето от света винаги е било част от духовния живот. Монасите са се усамотявали в манастири, аскетите отивали в пустинята, посветеният индианец тръгвал да събира гледки. Архитектурното убежище на Юнг е друга версия на тази архетипна тема -оттеглянето от света.

Не ви препоръчвам да отидете в манастир, за да се справите с Докато психотерапията обикновено се съсредоточава върху изолирани проблеми на личността и търси специфични решения за тях, грижата за душата се концентрира върху всекидневните условия на живот. Ако възникне емоционален проблем, той може би не се крие в отделна травма или трудно взаимоотношение. Може би става дума за живот, подреден по такъв начин, че душата бива пренебрегвана ежедневно. , който така сериозно застрашава живота на душата. Самото оттегляне може да бъде душевно или да приеме формата на бягство от действителността. Един конкретен, физически израз на оттеглянето обаче може да бъде началото на духовния живот, който би подхранил душата.То може да приеме скромната форма на чекмедже за съхраняване на мисли и сънища.

Може да се състои от пет минути сутрин, посветени на записване на съня или на размисли върху предстоящия ден. Оттеглянето може да се изрази в решение за разходка в гората, вместо из търговския център. Може да ни накара да държим телевизора в килера и да го гледаме само в специални случаи. Може да се прояви в покупката на някое свято произведение на изкуството, което да ни помогне да съсредоточим вниманието си върху духовността.

Познавам един мъж от съседния квартал, който всяка сутрин води малка група по Тай Дзи в парка. Това са обикновени форми на оттегляне, които обслужват духовните потребности на душата. Духовността не се нуждае от грандиозни церемонии. И наистина, ползата за душата може да е най-голяма, когато нейният духовен живот се осъществява в благоприятна среда - обикновения ежедневен местен живот.

Но духовността изисква внимание, разум, постоянство и отдаване, както и някаква степен на оттегляне от света, пренебрегващ душата. В социално отношение също бихме могли да признаем стойността на оттеглянето по публичен начин. Градът, чувствителен към потребността на душата от оттегляне, би трябвало да защити на всяка цена парковете и градините си.

В обществените сгради трябва да има места, където работници и посетители ще могат да проявят част от грижата за душата, като се оттеглят за кратък миг. Говори се, че през време на войната във Виетнам бежанците са изоставяли домовете си, без да вземат със себе си нищо друго, освен малките си семейни реликви. Лесно бихме могли да обръщаме повече внимание на предметите, които интегрират и съхраняват духовността ни. Но нищо, посочено тук, няма да има смисъл, ако не ценим душевността заради самата нея.

Томас Мур