В ранните периоди на човешката цивилизация членовете на различните племена вероятно са имали много кратки контакти и може би е било необходимо връзката да се създава бързо. Все пак, както видяхме, хората се влюбват в такива, които приличат на тях, въпреки че намират непознатите за по-вълнуващи, отколкото момчето или момичето от съседния апартамент.

А явлението „влюбване” като че ли е ограничено в определени култури и исторически периоди – браковете по споразумение са често срещани в човешката история. Способността за сексуална любов може да бъде усвоена още през детството. Тясната близост между родители и деца е модел за по-късното сексуално поведение. Ясно е, че много от базистните образци на поведението между родителите и детето се пренасят в ситуацията на ухажване. Много форми на интимност в тази ситуация – умалителни обръщения, държане за ръка, прегръдки и целувки – са реминисценция (възпроизвеждане, смътен спомен) от контакта между родителя и детето.

На практика голяма част от поведението на влюбените може да бъде разглеждано и разбрано като възвръщане на характерния за връзката „родител – дете” стил на нежност и загриженост, като двамата влюбени поемат ролите на родителя и детето и се редуват в изпълнението им. Трябва да отчитаме степента на културни различия в любовта. Издигната бе теория, която съчетава биологичните фактори със значимостта на любовната „идеология”. Ако даден индивид изпитва физиологична възбуда и ако ситуацията подсказва, че неговите чувства могат да бъдат обявени за любов, той или тя ще интерпретират състоянието си като влюбване. Така може да бъде означена сексуалната възбуда, но също и други емоции, например страхът.

Млади мъже интервюирани от момиче на опасно люлеещ се висящ мост, проявили по-голяма готовност да и се обадят впоследствие, отколкото интервюираните на нормален мост. Видяхме, че междуличностното привличане например спрямо приятелите се базира в голяма степен на равнището на „възнагражденията”, получавани от партньора. Доколко любовта се различава от това?

Отчасти действа обстоятелството, че „възнагражденията” (например тези, произтичащи от сексуалната връзка) са по-интензивни. Освен това, колкото повече неща двама души правят заедно, толкова по-силна става тяхната взаимозависимост по целия спектър на „възнагражденията”.

Ако заедно създават дом, ако жената забременее, полето на техните общи интереси се разширява. Това не е размяна на „възнаграждения”, защото двамата имат почти идентични интереси, еднаква удовлетвореност от едни и същи резултати на съвместната им дейност. И всеки се радва на задоволството на другия – „удоволствието и мъката на любимия човек стават наши собствени” (Спиноза).

Проведените изследвания на алтруистичната загриженост към съпруга (съпругата), децата между 5 и 15 годишна възраст, приятелите и колегите показват, че най-силен алтруизъм се проявява към съпругата (съпруга), а след това към детето, приятеля и колегата. Любовта става по-силна, ако хората осъзнават, че „възнагражденията” идват от радостта от присъствието на партньора, а не от някакви външни облаги.

В известен смисъл в любовта се наблюдава „сливане на Аза” на двамата партньори. Налице е обща собственост, деца, гордост от постиженията на другия, общо минало и бъдеще, едни и същи харесвани книги и общи мисли. Чувствата, които се асоциират с любовта са: грижа за другия, разбиране, другарство, взаимна подкрепа и привързаност, преданост и близост.