В зависимост от продължителността на брака са налице и различия в типичните оплаквания. Тези, които са се развели на по-ранен етап от брака, се оплакват по-често от роднините на партньра и от сексуални проблеми, а развелите се по-късно – от настъпили промени в интересите и ценностите и от липса на „семейно чувство”. Много от тези рискови фактори не са независими. Така например зависимостта между развода и продължителността на предбрачното ухажване може до голяма степен да бъде функция на евентуалната предбрачна бременност, тъй като последната неизбежно съкращава периода на ухажването.

Аналогично могат да съществуват смущаващи зависимостта влияния на възрастта, социалната принадлежност и образователното равнище. Като цяло на най-голям риск са изложени браковете, сключени под 20-годишна възраст, в които е налице предбрачна бременност. Джек Доминиън допуска наличието на три фази на разтройство на брака. Първата фаза настъпва през първите пет години на брака, ако не е била създадена устойчивата, базисна чувствена спойка от сексуални, емоционални и духовни връзки.

Според автора през тази фаза бракът е уязвим от гледна точка на общуването, конфликтите, изразяването на привързаността, както и на финансовите трудности, уреждането на дома, разпределението на домакинските задачи и други практически аспекти на адпатацията на младото семейство. Втората фаза настъпва в средния период на брака, на възраст между 30 и 50 г. и обикновено обхваща периода, когато децата израстват.

Основните фактори за развода през този период според Доминиън са промените на личностно равнище. Двамата партньори стават все по-независими в емоционално отношение, установяват собствена индивидуаност и идентичност, усъвършенстват самооценката си. Срив във взаимоотношенията може да настъпи по две причини: или осъзнаването на факта, че между двамата никога не е съществувала чувствена връзка или (което е по-разпространеното) ерозия на установената връзка поради социални, емоционални и психически промени, породени от това израстване на Аз-а.

Третата фаза започва около 50-годишна възраст, след като децата са порастнали и са напуснали дома и трае до смъртта на единия от съпрузите. Някои бракове се разпадат през тази фаза, защото чувствената връзка вече е била разрушена на втората фаза, но партньорите са останали заедно докато порастнат децата. Но по-разпространено е признаването на факта, че между двамата никога не е съществувала такава базисна емоционална връзка. А в някои случаи причината е в нерешени хронични проблеми, водещи началото си още от несполучлива адаптация в първите години на брака. Въпреки всичко в много случай двойката е търпяла тези трудности в продължение на редица години.

Продължителност и уравновесеност на ухажването. Колкото по-продължителен е периодът на ухажването, толкова по-голяма е вероятността бракът да е сполучлив ( тази зависимост се установява в рамките на двегодишен срок на ухажване независимо от действието на останалите фактори). От значение е не само продължителността на периода на ухажване, но и равнището на конфликтност и начинът на решаване на конфликтите през този период.

Религиозна принадлежност. Сред посещаващите църква хора и особено сред католиците се установява много по-нисък дял на разводите, въпреки че при католиците разпадането на брачното отношение често се изразява в напускане или раздяла без формално разтрогване на брака. В същото време посещаващите църква посочват по-често, че са щастливи в брака си. Вероятно за тях религиозната церемония увеличава степента на взаимна ангажираност. При всички случаи отношенията в брака са по-добри, когато двамата партньори споделят едни и същи духовни и религиозни идеи.

Сходство на социалната среда, ценностите и интересите. Това е важен индикатор за брачното щастие и сполучлив брак. Расовите, социалните или националните различия пораждат допълнителен източник на конфликти, както и различията в политическите убеждения и ценностите. Сходните интереси обединяват двойката в свободното време и гарантират приятни изживявания на всеки в присъствието на другия.