Понякога можем игриво и изобретателно да изпълним преживяванията си със смисъл. Друг път можем да съхраним и разкрием част от въображението на преживяването, просто като запазим преживяването в паметта си и го подложим на размисъл. Съзидателността може да приеме най-различни форми. Понякога тя може да бъде сатурнова и така пристъпът на депресия например може да бъде разглеждан като особено съзидателен период.

Тъгата генерира свой собствен вид осъзнаване и свой модел прозорливост, а депресивните настроения могат да пробудят важни елементи от културата и индивидуалността. Юнг казва, че през дългия период на отделянето си , "състояние на дезориентация", както го нарича той, в него се породили някои от основните му психологически прозрения. Друг път съзидателността може да е афродитина, да се породи от сексуалния интерес и желание. Мерилин Монро беше съзидателна по свой начин.

Съзидателността открива душата си, когато прегърне своята сянка. Блокирането в работата на хората на изкуството например е добре известна част от творческия процес: вдъхновението изчезва и писателят се сблъсква с упоритата празна страница. Всеки, не само хората на изкуството, признава това изпаряване на идеите. Една майка може дълги години да възпитава децата си с удоволствие, като всеки ден има нови идеи.

След това изведнъж вдъхновението я напуска и я завладява празнота. Ако можехме да разбираме как белите петна у нас допълват съзидателността ни, може би нямаше така бързо да изключим този аспект на работата от скромния ни живот. Игор Стравински, може би най-великият композитор на нашия век, се трудел усилено и виждал музиката си не толкова като изява на личността, колкото като обект за откривателство и работа.

"Майсторството по времето на Бах е било много по-високо, отколкото сега", казва той в едно интервю. "Човек първо трябва да е занаятчия. А днес притежаваме само талант. Липсва ни потапянето в детайла, не се погребваме в занаята, за да възкръснем като велики музиканти." Той се отнасял подозрително към идеята, че човекът на изкуството е поток от вдъхновение. "Ако се случи невъзможното", казва той в една лекция в

Харвардския университет, "и моята работа внезапно ми се яви в завършена форма, аз ще бъда смутен и изумен от това, като от лоша шега." Творческата работа може да бъде вълнуваща, вдъхновяваща и божествена, но тя може да бъде и банална, скучна и пълна с нерви, напрежение, безизходица, грешки и провали. Може да бъде извършвана от човек, който не притежава и частица от възвишените желания на Икар да изостави тъмните сенки на лабиринта в името на яркото слънце.

Тя може да бъде свободна от нарцисизъм и да се съсредоточи върху проблемите, които материалният свят поставя пред всеки, желаещ да получи нещо от живота. Съзидателността на първо място означава да присъстваме в света душевно, защото единственото нещо, което наистина създаваме, в изкуството, в културата или вкъщи, е душа.

Никола от Куза и след него Колеридж, са описвали човешката съзидателност като участие в акта, с който Бог създава Космоса. Бог създава космос, ние създаваме микрокосмос, "човешкия свят" по думите, на Никола.

Докато извършваме ежедневната си работа, изграждаме дома и брака си, отглеждаме децата си и развиваме културата, ние сме съзидателни. Когато навлизаме в съдбата си с щедро внимание и грижа, ние се наслаждаваме на душевен вид съзидателност, която може да притежава или да не притежава гениалността в работата на великите хора на изкуството.

Работата, в крайна сметка, е връзка с душата, откликване на потребностите на съдбата и грижа за детайлите на живота, такъв, какъвто ни се представя той. Можем да стигнем до точката, в която външно обективираната ни работа и душевният ориз стават идентични и неразделни. Тогава удовлетворението от работата ни ще бъде дълбоко и трайно, ненарушавано от провалите и блясъка на успеха.

Томас Мур