Разбира се, жената с кариера също губи атта, когато се, посвети на мита за общественото израстване. Както мъжете, така и жените могат да гледат отвисоко на образа на съпругата и да са доволни, че са свободни от нейната малоценност. В този контекст митологичният образ на Хера ни напомня за уважението, което дължим на съпругата. Нейната фигура внушава, че "съпругата" е едно от дълбоките лица на душата.

Според Хера човекът е личност в най-голяма степен, когато се самоопределя чрез връзката си с някой друг, въпреки че тази идея сякаш се изправя срещу всички съвременни концепции за стойността на независимостта и самостоятелността. Днес изглежда неправилно да откриваме своята идентичност във взаимоотношенията си с друг човек. Но това е загадката на Хера. Тя е зависимост, притежаваща достойнство, дори божественост.

В древни времена тя била силно почитана и боготворена с дълбока нежност и благоговение. Когато хората се оплакват, че стават твърде зависими във връзките си, бихме могли да разглеждаме този симптом като липса на здравия разум на Хера. Лекарството може би е да се научим да ценим дълбокия съюз, изпълнен с любов и привързаност. Необходими са специални умения и чувствителност, за да може мъжът (или жената) да събуди съпругата в една връзка. Обикновено свеждаме архетипната реалност до социална роля.

Една жена се вмъква в ролята на съпруга, а мъжът се отнася към нея като към такава. Но има голяма разлика между архетипа и ролята. Хера може да се появи в една връзка и да направи и двамата партньори внимателни и грижовни. Тя би могла да създаде между тях атмосфера на взаимна зависимост и да им даде идентичност като, двойка. В духа на Хера двойката защитава взаимоотношението и придава стойност на признаците на зависимост.

Заради Хера вие телефонирате, когато сте извън града. Заради Хера включвате вашия партньор в плановете си за бъдещето. Във връзката чувството на ревност може би е свързано с елемента на зависимост. Ревността е част от архетипа. Хера е любяща и ревнива. Но когато стойността на истинското партньорство не се осъзнава, Хера напуска сцената и взаимоотношението се свежда просто до съвместно съжителство. Тогава индивидът се раздвоява, като "независимата" му половина желае свобода, а "зависимата" се терзае от ревност.

Ако в брака един от партньорите се откроява ясно като съпруга - а това не винаги е жената - Хера не е почитана. Ако се сблъскате със симптомите на разстроен брак, потърсете мъката на Хера. Бракът, който Хера почита толкова силно, не е само конкретното взаимоотношение между мъжа и жената. Това е всяка връзка, емоционална или космическа. Според Юнг бракът винаги е дело на душата. Хера би могла да брани също и съюза на отделните елементи в личността или в обществото. Хората често сънуват съпруги и съпрузи.

Ако не свързваме тези сънища само с действителния брак, те биха могли да ни поведат към размисъл върху някой по-дълбок съюз. Например един мъж сънува, че е в бар с жена, която смята за привлекателна. Тя го целува и това му е приятно, но той непрекъснато се оглежда, за да не го види жена му. В живота този мъж е щастлив от своя брак, макар че понякога е смутен от влечението си към други жени.

От време навреме сънува и алкохол. В тези сънища той обикновено среща някой пияница и се отвращава от него. Този мъж е много , тесногръд и праволинеен и затова не е чудно, че сънищата му поемат други пътища. Привързаността му към неговата "съпруга" - всичко, за което е венчан -е силна и удобна. Ако той следваше всички свои влечения, бракът му би свършил, а животът му би се разбил на парчета.

От друга страна, дионисиевите и афродитините потребности на неговата душа, изразени чрез алкохола и секса в сънищата, също изискват внимание. Това всъщност е основното напрежение в живота му към този момент: към обиграната му хери-на вярност към неговата съпруга и ценностна система е отправено предизвикателство от поканата за експеримент и откривателство в една по-страстна насока.

Една жена ми разказа свой сън, в който нейният съпруг и трите им деца са на пикник сред природата с три непознати червенокоси жени. В съня си тя по някакъв начин знае, че жените са любовници на съпруга й. Те проявяват и някакво еротично внимание към децата. Сънуващата ги гледа от прозореца на дома си и чувства смесица от удоволствие заради щастието на своето семейство и ревност по отношение на трите жени. Тук отново срещаме диалектиката, която е толкова типична за Хера.

Сънуващата се наслаждава в съня си на ролята на съпруга и майка, но същевременно изпитва херината ревност от близостта и еротичния тон на трите жени. Образът на трите жени е често срещан в сънищата и в изкуството - трите грации или трите орисници, минало, настояще и бъдеще. Може би някаква нова страст, съдбоносна и нажежена до червено - не непременно човек - навлиза в душата на сънуващата, пробуждайки познатото напрежение между новата страст и старите, обичани житейски конструкции.

В този случай сънуващата играе ролята на наблюдател. Тя седи у дома и от разстояние наблюдава тази нова динамика. Любовта, за която сме се венчали, не винаги има човешки образ. В една от книгите си поетът Уендъл Бери прави интересно признание. Той казва, че понякога, когато пътува, се влюбва в някое място и започва да фантазира как ще се премести там, точно както човек би могъл да се отдаде на еротични мисли за връзка с нов партньор.

Но след това Бери говори от името на Хера, като препоръчва вярност към дома. Не трябва да се поддаваме на тези външни изкушения, съветва той. Подобни сънища не дават отговор на въпроса, какво би трябвало да правим, когато бъдем изправени пред такова напрежение. Те просто представят условията и чувството на ревност, които поддържат верността към дома.

Напрежението възниква между привързаността към онова, което е, и обещанието на новата страст. В грижата си за душата ние може би няма да имаме друг избор, освен да отворим сърцата си достатъчно широко, за да поберем това напрежение и политеистично да изслушаме и двете потребности. И още нещо за Хера: Историкът Карл Керени, който бил приятел на Юнг и който развил свой архе-типен подход към митологията, прави един интригуващ коментар в книгата си Зевс и Хера.

Той казва, че Хера, се осъществявала чрез правенето на любов. (Думата "осъществяване" е специфична за Хера; другите гръцки думи, използвани като атрибути на Хера, са свързани с думата ххх, което означава край или цел.) Керени твърди, че за Хера е присъщо да открива своята цел и своето осъществяване в секса.

Може би изглежда очевидно, че сексът е част от живота на съпругата, но бих искал да акцентирам върху идеята, че тази специфична страна на секса - осъществяването на интимността и партньорството - притежава своя божественост. Хера е била почитана като любовница на Зевс. Омировият химн към Хера ни разказва, че тя и Зевс се наслаждавали на тристагодишен меден месец.

По-нататък Керени споменава, че Хера подновявала девствеността си всяка година в извора Канатос, един действително съществуващ извор, в който всяка година ритуално се потапя култовата статуя на Хера. Така тя се явявала пред Зевс като девойка, а след това се осъществявала в своята сексуалност. Ако използваме терминологията на Юнг, бихме могли да кажем, че Хера е част от атта на секса.

В брачното ложе партньорите могат да се срещнат сякаш за първи път, като по този начин се насладят на херината фантазия за подновяващата се девственост. Ако едно взаимоотношение почита Хера, то е благословено от удоволствието да изживее осъществяването в сексуалното свързване на хората. Проблемът е, че Хера се пробужда с цялата си природа, включваща ревността и съпружеството, които понякога могат да бъдат съпроводени от чувства на малоценност и зависимост.

За да открием душа във връзката и в секса, може би е необходимо да оценим чувството за малоценност, което е част от архетипа "съпруга". Казано е, че богът, който носи болестта, е и този, който я лекува. Това е "нараняващият лечител" или "лекуващият наранител". Ако болестта е ревност, лечителят може да бъде Хера, която познава това чувство по-добре от всеки друг.

Така се връщаме там, откъдето започнахме. Ако искаме да излекуваме своята ревност, може би трябва да подходим към нея хомеопатично. Същите качества, които са така ясно изразени в ревността - зависимост, идентификация чрез другия, копнеж да защитим съюза - вероятно трябва да бъдат прегърнати още по-здраво, за да почетем Хера.

Ако ревността е натрапчива и всепо-глъщаща, може би Хера се оплаква от пренебрежението и от факта, че на връзката липсва онази душевност, с която само тя може да я Дари. Може би е странно, но ревността сама по себе си съдържа семената на осъществяването както в секса, така и в интимността.