 Когато пренебрегваме, узурпираме или си играем със силата на душата, ние изпадаме в проблематичното състояние на садомазохизъм, което варира от опасен клиничен синдром до динамичен модел, проявяващ се в най-обикновеното общуване. Истинската сила, в която липсват както тирани, така и типични жертви, при садомазохизма се разделя на две части: жестокост и мъченичество, контролиращ и подчинен. Макар на пръв поглед садомазохизмът да наподобява истинската сила, той е поражение на силата. Винаги когато един човек измъчва друг, истинската сила е изгубена и е заменена от една пиеса в буквалния смисъл на думата, която е опасна и за двете страни.
Садомазохистичното раздвояване на силата притежава характеристиките на
всяко симптоматично поведение: то буквално е деструктивно и съдържа
поляризация, при която едната страна на медала е очевидна, а другата -
скрита. Хората, които се обръщат към жестокостта, са явно контролиращи;
не е така очевидна обаче слабостта им и тяхното чувство за безсилие.
От
друга страна, тези, които обикновено играят ролята на жертва, може би не
са наясно със собствените си, далеч по-незабележими методи за контрол.
Затова проблемите, свързани със силата, са толкова трудно разрешими:
нещата не са такива, каквито изглеждат. Слабите хора се напрягат и се
опитват да изглеждат силни, силните крият своята уязвимост, а останалите
не успяват да видят онова, което е под повърхността.
Решаваме, че
имитациите на сила около нас са истински, и ставаме техни жертви.
Като терапевт аз се сблъсквам с това раздвоение ежедневно. Веднъж една
жена дойде при мен, обляна в сълзи и ми каза, че съпругът й, с когото са
женени от десет години, има извънбрачна връзка. От самото начало беше
очевидно, че тя иска от мен да й съчувствам, затова че е била предадена,
да заклеймя мъжа и, а после да намеря начин да го поправя. Но аз се
държах на дистанция.
От първия момент съзнавах две неща - преувеличеното
й чувство на жертва и силата й в опита да ме контролира. Докато
говореше, тези два аспекта станаха още по-явни. Тя беше така увлечена в
ролята си на жертва, че въобще не осъзнаваше усилията си да контролира
мен и своя съпруг. Когато й посочих това, тя ми каза, че греша и че няма
да идва повече.
Не се стреснах от тази очевидна заплаха и в крайна
сметка започнахме да изясняваме нещата. След няколко седмици съпругът й
прекъсна своята връзка и беше възстановено някакво равновесие. Бях
изненадан от бързината, с която се уталожиха нещата, но жената ми каза,
че по време на една терапия преди години вниманието й било насочено към
въпроса за контрола.
Тя си мислела, подобно на много от нас, че може да
"разреши" тези проблеми веднъж завинаги. Нейната истинска сила се криеше
в способността й да анализира своя гняв и да се вглежда в себе си,
когато е най-лесно да хвърли вината върху съпруга си.
|
