Различните форми на ембрионално развитие при различните живи същества – снесените и оставени на слънчева светлина яйца, мътенето от един от партньорите или развитието на зародиша в организма на женското животно – са само модификации на приспособяването. Те определят и различното устройство на половите органи в различните животински видове. За разбиране на половия нагон у човека обаче трябва да се знае, че още в животинския свят съществува принципиална разлика между сексуалност и размножение. У животните не съществува инстинкт за размножаване, а само нагон към съвокупление с партньора, който се изразява във взаимна готовност за възбуда и се опосредства чрез нервната система.

Размножаването се базира на органи и системи, които изработват семенни клетки, респективно яйцеклетки, и които или изтласкват оплоденото яйце, или могат да го задържат в тялото и да го изхранват по време на неговото развитие. Съвокуплението и нагонът към него са предпоставка за размножаването на висшите организми, а органите за съвокупление и за размножение са взаимно свързани.

Но нито едно живо същество с изключение на човека не желае да продължава своя род, не може да използва съзнателно съвокуплението за размножаване или пък да избягва последното. Мътенето в животинския свят също няма отношение към половите рефлекси. То е един възникнал отделно от тях елемент на жизнената матрица, който както всеки друг е резултат на филогенетичните процеси на адаптацията.

В процеса на биологичното развитие както половите органи, така и начинът на ембрионалното развитие са се оформили с оглед на приспособимостта на организма, т.е. „целесъобразно” от гледна точка на резултата. Женските и мъжките полови органи на определен животински вид са, както и разделно-половите организми, елементи на едно-единствено жизнено единство. Съвокуплението и размножението са различни процеси. Половият нагон като функция на нервната система е филогенетически дълбоко запечатан в жизнената матрица.

Той се предизвиква от дразнители, произхождащи от животното партньор и се опосредства чрез нервната система. Във всички стадии на развитие на живота след разделянето на половете нервната система участва в акта на съвокуплението: в сближаването на партньорите, в пряката подготовка на половите органи за акта, в усещането за съпреживяване и в последвалото като резултат хармонизиране на жизнения процес.

Вродените полови рефлекси, съзряващи у различните животински видове в различни срокове след раждането, се „събуждат” в мъжкото животно от дразнения, произлизащи от полово зрялото женско животно и възприемани посредством сетивните органи. Така се формира поведението, което независимо от резултата може да бъде наречено „ухажване”. Тези „ухажвания” (разбира се несъзнателни) подготвят полово зрялото женско животно за съвокупление.

Когато млади полово зрели животни се съвокупят веднъж, силата на задоволения нагон и по-специално оргазмът свързва в кората на главния мозък всички едновременно възприети цветни, мирисни, слухови и вкусови дразнения с намиращите се в центъра на съвокуплението „вродени” полови рефлекси в условни полови рефлекси.

При по-стари животни това поведение се предизвиква вече от отделни дразнители, които през кората на главния мозък предизвикват възбуда в центъра на съвокуплението, намиращ се в междинния мозък. Така се освобождава тренираната вече съвместна дейност на няколко органи и системи. В съвокуплението тези условни полови рефлекси се закрепват от приятно усещане, наричано „оргазъм”. За висшите живи същества това е един необходим, присъщ, хармонизиращ жизнения процес елемент.