Разграничаването на потентен от импотентен е изкуствено. Половата потентност е форма на приспособяване на човека към най-интимните ситуации на контакт между партньорите. Като всяка друга форма на приспособяването, която животът налага, веднъж по-добре, друг път по-зле. Повечето мъже измерват мъжествеността си със своята полова потенция под влиянието на изградената от самите тях душевност. Затова те обичат да премълчават слабостите си в тази област или да ги прикриват с възхваляване на въображаемата си полова мощ. Някои мъже и до днес понасят по-леко упреци за недостатъци в характера, отколкото съмнения в потентността им. Някои мъже се страхуват да признаят дори пред лекаря, че имат затруднения. Ако изобщо посетят сексолог специално заради сексуалните си проблеми, те говорят за тях по-нерешително и от жените. Поради тази причина, броят на мъжете със смущение в потентността е по-голям, отколкото обикновено се приема.

Границите между нормалните колебания в половата способност и болестните смущения в потентността до абсолютната неспособност за извършване на коитус са много подвижни. Сопред опита на сексолозите пълната хронична импотентност у мъжа е далеч по-рядка от тоталната фригидност и аноргазмията у жената. Временните затруднения се срещат в еднаква степен и при двата пола.

Импотентният мъж е потиснат по-малко от това, че е лишен против волята си от полово удовлетворение, а защото неспособността му да задоволи жената ще я разочарова или най-малкото ще я остави незадоволена и с това ще предизвика верижна реакция от сексуални конфликти. Макар да има някои общи причини и условия за появяването на смущенията у двата пола, разликите в психологическите особености, в динамиката и възникването на дефектните механизми са по-съществени и изискват съвсем различни лечебни мероприятия.

Така при полово студената жена ние срещаме пълна липса на либидо, което почти никога не липсва на телесно здравия импотентен мъж. Той най-малкото има сексуални мечти и търси под някаква форма заместител на задоволяването. Импотентният мъж би искал да може да осъществи сношението, а фригидната жена го отклонява под най-различни претексти.

Да помислим и за това, че при липса на оргазъм у жената сношението поне формално може да бъде извършено, дори е възможно зачеване. На жената оргазмът може и да не и липсва или напротив да се чувства подтисната от това и неособено чувствителните мъже в опиянението на собственото си удоволствие не усещат никакво несъвършенство.

Импотентността на мъжа, напротив, осуетява изобщо половия акт, а с това и удовлетворението; вместо него остава блудкаво разочарование, ако в течение на времето не се създаде задоволителен компромис на духовна основа. Партньорите са застрашени да загубят взаимната еротично-сексуална привличаща сила. С увеличение на неуспехите у мъжа се появява нараствощо чувство за малоценност. То води до възникване на страховете на очакването. Всичко това обяснява бремето на страданието и чувството на импотентния, че е болен за разлика от относително слабото преживяване за малоценност на много жени с фригидност.