Често пъти понятието „импотентност” бива разбирано погрешно. В следствие на това някои мъже смятат, че са импотентни, защото не са могли да се справят по изключение в дадена ситуация или с определена жена, макар никога по-рано да не са имали затруднеия в тази област. Съществуват обстоятелства, при които неспособността да се извърши полово сношение е съвсем нормално явление, т.е. не може да се тълкува като импотентност в общия смисъл на думата. Такива са например случаите, когато присъстват други хора, при опасност и тревога, пред тежък изпит, преди съдебен процес и т.н. Малко са мъжете, още по-малко жените, които могат да имат полов акт при тези или подобни условия. От цивилизования човек дори се очаква да е в състояне да обуздава сексуалните си функции, а при определени условия и напълно да ги изключва. Половото влечение на мъжа зависи от известен минимум сексуални дразнители, изхождащи от жената. Всеобщо валидни правила обаче не съществуват.

Някои мъже не изпитват потребност да общуват с жена, която има значителни външни недостатъци или която просто не съответства на „техния тип”, която е нечистоплътна или се държи съвсем неприемливо. Други могат да бъдат потентни с всяко женско създание. Колкото по-мощно е либидото обусловено от еротични възприятия и мисли, от предварително въздържание и т.н., толкова по-слаб е необходимия за разгръщане на потентността стимул от страна на партньорката.

Многообразните интимни отношения, които свързват мъжа и жената, също са от голямо значение. Наистина половото желане при мъжа се разпалва много по-силно от телесните особености на партньорката. Но силната любов и здравите, устояли на всички жизнени ситуации привички в интимната сфера на един добър брак дават сили на мъжа да прави любов със неговата застаряваща или белязана от болест жена; често той не може да го направи с друга, която има подобни „недостатъци”.

Една пословица гласи: „ Най-красивата жена е тази, която обичаме”; фразата „ Красотата е в очите на съзерцаващия” изразява тази истина още по-поетично. Впрочем красотата на една жена не съвпада непременно със сексуалната и привлекателност, наречена сексапил. Въпреки някои различия в индивидуалния вкус красотата като естетична категория е все пак нещо общовалидно.

Идеалите за красота се оформят от културата на цялата общност или епоха. Общо взето ние намираме за красиво оптималното от биологична гледна точка телосложение. Ето защо и днес все още харесваме античните статуи. Според едно определение на Кант от гледище на естетиката красотата предизвиква у нас „безкористна наслада”. Мъжът може да намира някоя жена красива заради телосложението и чертите на лицто, но да желае друг тип жена за сексуална партньорка.

Предпочитаните от различни мъже телесни особености са далеч по-многобройни от вариантите на представата за женската красота. Това е от особено значение при избора на партньор. Затова желанията на мъжете не се съсредоточават само върху онези жени, които олицетворяват до съвършенство общия идеал за красота. Към това се числят и много по-диференцирани и по-важни качества на характера, от които зависят любовта и привързаността и по които трябва да се ориентираме при избора на партньор.

Още публикации по темата: