Алголагния – представлява сексуално удовлетворение, изпитвано при причиняването или получаването на психична или физическа болка между партньорите по време на полово общуване. Алголагнията се дели на активна и пасивна. Активната алголагния представлява получаване на сексуално удовлетворение, при причиняването на психична и физическа болка на половия партньор. Пасивната алголагния се състои в получаването върху собственото тяло по време на полово общуване на страдание, причинено от половия партньор. За болшинството съвременни общества, в областта на половите отношения е характерно да се очаква активното, донякъде замаскирано агресивно полово поведение на мъжете, съчетано с пасивното, подчинено поведение на жените.

При алголагнията, често собственото желание липсва и партньорите притежават белезите на т.нар. хиперролево поведение, което се дели на хиперролево маскулинно поведение и хиперфеминно поведение.

Някои сексологични школи приемат, че садизма и мазохизма могат да имат патологични форми, когато има несъгласие на единият партньор и тогава активната алголагния е синоним на патологичния садизъм, а пасивната алголагния е синоним на патологичния мазохизъм. И двете са форми, при които впоследствие единият от партньорите бива въвлечен в тези състояния и започва да изпитва зависимост от тях, оказваща влияние върху ответния сексуален партньор. Вероятно в бъдещите научни разработки, проблемът ще бъде доразгледан и преоценен, до пълното изясняване на нормата и патологията в сексологията, и то на присъствието на категорията “фетиш”, която  преобърна представите на изгражданите в миналото постановки в сексологията, разглеждани от ъгъла на психиатрите.

В редица случаи, тези разбирания приемат и доста по-изразени, усилени, груби форми, не преминавайки вариантите на сексуалната норма, което в сексологията се нарича хиперролево поведение. Възможните причини за това явление не са ясно ограничени.

Редица автори в своите изследвания изтъкват моментите на нарушенията в половата диференциация на мозъка на ранните му етапи на развитие, недостатъчното физическо и психоемоционално общуване с детето от околното му обкръжение, както и обратното – прекомерната загриженост за дългоочакваното дете и претенцията за пълната власт на него и контрол върху всичките му действия. Немаловажно значение за формирането на хиперролевото поведение имат и особеностите в оформянето на детската психика, което може да се изразява в получаване на удоволствия от различни насилнически действия както извършвани с връстниците, така и с животните.

Изключително вредно влияние оказва и т.нар. хипермаскулинно поведение, т.е. стремежа всячески да се подчертаят мъжките черти на поведение, приемащи хипертрофичен характер. В сексуален план подобно представяне на мъжките роли намира своя израз чрез грубост, отсъствие на ласки, безразличие към нуждите на сексуалния партньор, примитивна любовна игра и акцентуация на вниманието единствено върху собствените чувства. Нерядко подобно поведение се явява причина за сексуална дисхармония в брака, като реализацията на половата потребност на мъжете става без отчитане на сексуалната готовност на жените.

В някои случаи, когато хиперролевото маскулинно поведение става патологично и за удовлетворение на собствените потребности следва да се причинят на партньорите явни физически или душевни страдания, може да се говори за патологично маскулинно поведение или за активна алголагния. Вариантите на активната алголагния могат да са най-разнообразни – например активна флагелация (удоволствие, когато се бичува половия партньор), копрофемия (желание за произнасяне в присъствието на други лица на непристойни изрази с цел да се предизвика смущение и срам).

Хиперфеминното поведение в значителна степен се характеризира с постановката “всичко правя за него”, и има подчертана пасивност, подчиняемост, ущърб на собствената сексуалност. Стремежа да се угоди дори и на най-малкото и незначително желание на партньора, пълната подчиненост на неговота воля, обезпокоеността за това, че той не е щастлив с нея и т.н., определят проявата на такава форма на поведение и водят до отключването на психосексуалната неудовлетвореност от близостта с партньора, нерядко без никакви физически изяви. При патологичното хиперфеминно поведение, пълното удовлетворение настъпва едва при осъзнаване на собствената подчиненост и униженост, пълно самоотричане и страдание с партньора. Вариантите на пасивната алголагния се явяват разнообразни (флагелация, различни типове екскрементофилия, копролагния, уролагния, ренифлекс, сервилизъм, пажизъм и др.).

Флагелация

Ако бичуването е част от рамките на "възпитателно мероприятие", то този тип сексуален фетиш се нарича диполдизъм, или възпитателен садизъм. Терминът произлиза от фамилията на студента Диполд, който работейки като домашен учител, имайки сексуален мотив, прибягва до доста жестоко насилие над своите ученици, като един от случаите е завършил със смърт на ученика. Този случай придобил общественост, поради което лекарите започват да използват фамилията на студента именно в нарицателен смисъл, като постепенно се превръща и в термин от сексологията.