Много жени се колебаят дали да се отдадат на мъжа без задръжки, както биха искали, защото се страхуват, че така изцяло ще се предоставят или че ще загубят достойнството си. Но само примитивни мъже, неспособни на истинска любов, ще унизят жената по такава причина. Тя се нуждае от покровителство и от увереност, че може да му се отдаде така, както страстно желае, без да се опасява от злоупотреба с чувствата и. При това тя трябва да изживее докрай всяко новооткрито усещане без задръжки, да прави и да остави мъжът да прави това, което изглежда най-възбуждащо и най-приятно.

Така жената постепенно ще изпита буквално на собственото си тяло, че сексуалната взаимност с любимия мъж не е досадно задължение, че тя ощастливява и доставя удоволствие. По-голямата полова активност помага да бъде преодоляна аноргазмията. Това бе доказано в стотици консултации. Освен това тя по обратен път въздействува положително върху еротичното поведение на мъжа. За да бъде постигната тази активност, трябва най-напред да се отстранят баластът от предразсъдъци за сексуалността, който я възпира.

Това не може да се постигне с няколко насърчаващи фрази и още по-малко—с искането на мъжа жената да не се предвзема и да „съдействува“ по-добре. Тя не може да прескочи сянката на възпитанието си. Растящото самочувствие в брака и в професията и не на последно място разумното поведение на мъжа са съществени предпоставки жената да изразява по-свободно сексуалните си пориви. Тя не трябва да се нагърбва с ролята на мъжа, която не й приляга, макар че понякога смяната може да разнообрази любовния акт.

Пълното с нега, незатормозено отдаване е вече специфично женска активност, макар че жената, погледнато отстрани, съвсем не прави много за това. Удивително често, запитаните в консултация жени привидно неспособни да стигнат до оргазъм, отговарят, че от време на време стигат до него, но само при определени условия и при прилагане на специални методи. Много от тях не са посмели да покажат на партньора си по какъв начин се възбуждат и задоволяват.

Те вярвали, че изпълнението на желанието им е непосилно, дори неестествено за мъжа. Често на тези жени най-напред трябва да им стане понятно, че всичко, което се върши със съгласието и на двамата, не вреди никому, позволено е и не е извратено; че мярката за нравствено и безнравствено, прилично и неприлично, нормално и неестествено се определя единствено от вътрешното отношение на влюбените, а не от начина, по който те отдават телата си един на друг в любовния акт.

Колко много жени съзнателно или несъзнателно потискат тези едва появили се импулси! Колко необходимо е обаче всички тези пориви да бъдат оставени да се разгърнат без задръжки, да въздигнат любовното опиянение до пълно ощастливяване! Неуместното чувство на срам също така може да накърни половата активност на жената. Срамът може да се отнася както до споменатите действия, така и до разголването на тялото. Ако жената се срамува от мъжа, когото обича, налице са винаги някакви задръжки, които я възпират да му се покаже гола.

Тя или се страхува, че той ще открие някакви недостатъци у нея, или пък мисли — много често под влиянието на неправилното възпитание, — че чрез голотата си ще му се стори безсрамна в лошия смисъл на думата, морално непълноценна. И двата възгледа са погрешни в основата си. Рано или късно той ще я види. Впрочем тогава той вече отдавна е узнал нейното телосложение в милувка или през дрехите. Ако той не харесва тялото й, тя трябва своевременно да се раздели с него, преди да й причини по-големи разочарования. Една стара поговорка гласи: „В любовта загубите често са печалби.“

Приятелствата на една жена постоянно се разваляли, щом поредният приятел поискал на всяка цена да й свали сутиена. Тогава тя винаги се оттегляла привидно възмутена, защото страдала от комплекса, че малките и гърди няма да се харесат на мъжа. Под закрилата на подплатения с пенопласт сутиен тя се чувствувала сигурна. След като с нейно съгласие говорихме с последния й приятел и узнахме, че той отдавна е забелязал „корекцията“ на формите й, но я обича каквато си е, нейният комплекс бързо изчезна.

Този пример ясно показва, че комплексите за малоценност и присаденото на тях чувство за срам се култивират направо от социалната и културната среда, в дадения случай — чрез пищния бюст в качеството на секс-идеал. От друга страна, става ясно, че чарът на жената не се излъчва от телесната й маса, а от цялото и същество. Любовта на всеки пълноценен мъж се определя от него. Между съвременните млади жени много по-рядко се среща фалшив срам, отколкото всред по-възрастната генерация.

Те посрещат по-свободно и по-непринудено другия пол; но това не означава, че те са по-безнравствени и по-безотговорни, както често се твърди. Дори статистически е доказано, че хора с по-високо образование са най-възприемчиви към голотата в любовния акт.

Жена с пуританско възпитание, не особено издигната в духовно отношение, в продължение на 12-годишен брак  съумяла да роди пет деца, без нито веднаж да се покаже напълно съблечена пред мъжа си (един не съвсем опитен любовник). Половият живот им  доставил удовлетворение едва тогава, когато им се удало да преодолеят тази болезнена стеснителност.

Цялата кожа на жената е гъсто осеяна със сетивни клетки. Затова голото й тяло възприема множество дразнения, когато бъде погалено или при по-плътен допир до тялото на мъжа в прегръдка. При хармонично партньорство и еротично настроение всяко дразнене може да събуди половото желание. Любовната ласка подготвя жената със сексуални задръжки за гениталния контакт; без нея може да настъпи пренапрежение и да се осуети оргазъмът. Задръжките и чувството за срам се формират още в детството. Мъжът не бива да упреква жената за тях, а трябва да я разбира и да й помага постепенно да ги преодолява, докато най-сетне разбере колко е красиво да се отдаваш на другия с доверие и без задръжки.