Диференцирането на човека на мъж и жена, свързано с произхода му от животинския свят, означава още, че във всеки отделен индивид се отразява цялата история на развитието. Съгласно биологичния закон на Хекел всеки човек преминава в своето индивидуално развитие (онтогенеза) не само главните етапи на развитие на живата материя – от едноклетъчно живо същество, през временно съществуване в околоплодната течност като дишащ с хриле организъм, до пълното оформяне като „ живеещо на земната твърд, дишащо въздух животно”.

Във всяка клетка на човешкото тяло се намират 46 хромозоми; 44 от тях са винаги налице като двойки, т.е. като 22 чифта с почти еднаква форма и големина. При жената хромозомите от двадесет и третата хромозомна двойка също са еднакви – това са т. нар. Х-хромозоми. При мъжа обаче тази двойка се състои от нееднакви хромозоми, а именно от Х и една У-хромозома. Зрелите полови клетки – мъжката (семенната клетка, спермий) и женската (яйцеклетката, яйцето) – съдържат по време на своята размножителна зрелост само по една хромозома от всяка двойка или общо 23 хромозоми.

Яйцеклетката притежава винаги само една полова Х-хромозома. Семенната клетка покрай другите 22, наречени автозоми, съдържат една Х или една У-хромозома; когато половите клетки се съединят при оплождането, отново се комплектува набор от 46 хромозоми. Ако зрялото яйце бъде оплодено от семенна клетка, която съдържа У-полова хромозома, оплодената клетка (зигота) ще съдържа 44 + Х + У хромозоми; от нея ще се развие мъжки зародиш.

Ако зрялото яйце се съедини обаче със спермий, който съдържа Х-полова хромозома, зиготата ще съдържа 44 + Х + Х хромозоми, а развиващият се от нея зародиш ще има женски пол. Мъжът не може да избере спермия, съдържащ Х или У хромозома, който да осъществи зачатието. Затова той няма никакво право да упреква жената, ако тя не му роди дете с искания пол (примерно мъжки) или ако ражда само момичета или само момчета.

На науката вече е известно кои жизнени условия са благоприятни или непоносими за двата вида спермии по пътя им към яйцеклетката. Например спермиите, които носят У хромозома, понасят по-зле кисела среда от носителите на Х хромозома. Бъдещите родители ще могат до известна степен да влияят върху определянето на пола или да увеличат вероятността да имат желаното момиче или момче.

Тестикулите произвеждат точно толкова семенни клетки с Х хромозоми, колкото и с У хромозоми. Обстоятелството, че на 100 момичета се раждат 106 момчета, се приписва на по-голямата подвижност на спермиите, които носят У хромозома и които поради това достигат яйцето по-бързо от носещите Х хромозома.

Още от началото на бременността хромозомният избор на зародиша е мъжки или женски, но в първите шест седмици той не притежава специфични полови белези. Едва по-късно в съотвествие с хромозомно програмирания пол се оформят първите прояви на половите органи. У всеки човек остават следи от двуполовия зачатък и след като развитието му бъде завършено. Мъжът и жената притежават елементи от историят на развитието на другия пол.