Въздействието на продукти от обмяната на веществата на едни клетки върху обмяната на веществата или жизнената дейност на други клетки или клетъчни групи също е част от стъпалото на интерграция в жизнения процес. Известно е, че хормоните играят роля както по време на половото узряване, така и в половия живот на човека. Хормоните се състоят предимно от белтъчини с различни молекулни структури. Те се произвеждат от жлезите с вътрешна секреция, подават се в кръвта и по този начин стигат до всички органи. Сопред химическите си свойства те предизвикват промени в активността на чувствителните към тяхното действие органи и стимулират или потискат клетъчните функции.

Когато се говори за полови хормони, ние мислим преди всичко за половите жлези (гонади): тестикулите при мъжа и яйчниците при жената. Те задоволяват по-голямата част от потребността от мъжки (андрогенни) и женски (естрогенни) полови хормони. Извън това яйчниците произвеждат и хормони на бременността (гестагени) във втората половина на всеки месечен цикъл и по време на бременността.

В яйчниците и в други жлези с вътрешна секреция у жената се образуват не само женски, но и мъжки полови хормони. Освен това естрогените и ондрогените са близки по химически строеж. От биологична гледна точка никой човек не е изключително жена или мъж – както физически, така и душевно. Загубата на гонадите (половите жлези) не прави от човека безполово същество.

Тя води до поява на някои външни белези на другия пол (до „мъжественост” на жената или до „женственост” на мъжа), които са друго доказателство за това, че андрогените и естрогените циркулират в кръвта на всеки човек и че те се образуват и извън половите жлези. Това става преди всичко в надбъбречната кора, която при загуба или атрофия на гонадите увеличава производството на хормони и особено на андрогени.