сексология  
НАЧАЛО | Карта | Форуми sexnature.org | Екип sexnature.org | Връзки

Консултация и терапия

  • Юлияна Шапкарова
  • консултант-терапевт

shapkarova

  • - Мотивация
  • - Подкрепа
  • - Себепознание
  • - Творчески подход
  • ------
  • - Емоционални
  • - Семейни
  • - Професионални проблеми
  •  
  • - Онлайн консултация

За контакти:

i lov my job

"Да кажеш, че нямаш време, за да подобриш мислите и живота си, е все едно да кажеш, че нямаш време да спреш и да сипеш бензин, защото си прекалено зает с шофирането. Накрая ще ти се наложи."  - Робин Шарма

Мотивация и нейното място в успешната терапия

Мъдрости за всеки ден

Някой бе казал, че хората си отиват завинаги, но истинската любов не може! Тя остава в погледа и тъгата в очите. Остава в сънищата и спомените. Остава едновременно в миналото, настоящето и бъдещето... Защото само тя умее това! Но как да я различим? И защо ли да го сторим?...

Вили Тодоров

* * *
 
Хигиена на сексуалния живот ПДФ Печат Е-мейл
Природа на човека - Сексуална култура

Както и да се извършва половият акт, в интерес на телесното и психичното здраве на партньорите е да бъдат следвани някои хигиенни правила. (Трябва да се подчертае, че всеки от тях е задължен да се чувствува отговорен за здравето на другия.) Под „хигиена“ разбираме всички мероприятия и начини на поведение, които са в интерес на здравето. Освен това тук спада и културата на междучовешките отношения, която опазва и укрепва телесното, душевното и социалното благополучие.

Половата хигиена започва с формиране на такава атмосфера на общуването, при която се зачитат индивидуалните особености и потребности на всеки от двамата партньори. Натискът за сексуално общуване след бегло познанство противоречи преди всичко на човешкото достойнство и на разума. В една здрава дружба, създала вече общи интереси в много области на живота и затвърдила съзнанието за взаимно принадлежание, съществуват по-добри изгледи за двамата партньори, в т.ч. и за жената, да намерят удовлетворение в интимната близост. Доказаното взаимно уважение е първото условие за половата хигиена.

Съзнателният и отговорен избор на партньора и взаимното уважение водят до отказване от честа смяна и предотвратяват венерическите болести. През последните години в целия свят тяхното разпространение нараства скокообразно. Без съмнение хората, които се сношават с много партньори, без да се замислят, застрашават себе си и главно другите. „Хапчето“, употребявано от все повече жени, предпазва наистина от нежелателна бременност, но (за разлика от презерватива) — не и от венерически болести.

Външната чистота е тясно свързана с нравственото достойнство. Партньорът трябва да бъде посрещнат подобаващо. Личната хигиена — както общата, така и тази на половите органи, е условие за здрав полов живот. Нечистият и потен човек не се чувствува добре, след изкъпване е като новороден. Изисканият човек оказва по-силно еротично и сексуално влияние, отколкото нечистоплътният и небрежният. Това се отнася както за дрехите, така и за бельото.

След изкъпване става по-приятен не само допирът до кожата на любимия човек — свежият дъх на неговото тяло допринася също за еротичното му влияние. Между другото топлата вода нерядко оказва възбуждащо действие върху половите органи, тъй като увеличава кръвотока в тях.

Чистотата обаче не трябва да се превръща в идея фикс. Влюбените могат да прекарат прекрасни часове и без вана. Ако желанието им за незабавно отдаване е спонтанно и непреодолимо, настроението им може да се изпари, ако тепърва започнат да се сапунисват от главата до петите.

Приятната утринна топлина на тялото след сън може да се превърне в мощно полово дразнене; в такъв момент студеният душ действува охлаждащо и в прекия, и в преносния смисъл на този израз. Както навсякъде в живота и в любовта съществува опасност прекаляването да доведе до обратен на търсения резултат. Затова е важно да се намери подходящият момент и правилната мярка; до известна степен те трябва да се чувствуват.

Във всички случаи външните полови органи трябва да се поддържат в изрядна чистота. Във вулвата на жената и главно под клитора и зад малките устни, както и на главичката на пениса, предимно зад венечния ръб, при недостатъчна хигиена се отлага т.нар. смегма. Тя се образува от остатъци от урина, пот и кожни люспи. Когато смегмата не се измива, тя се превръща в хранителна среда за микроорганизми, които предизвикват възпаление. При полово сношение е възможно то да бъде предадено на партньора.

Неприятната миризма на смегма може да потисне желанието на мъжа или на жената, още повече че при непринудената, страстна любовна игра те се приближават плътно един към друг. Поради всичко това всеки зрял човек трябва да измива всеки ден половите си органи и съседните на тях части на тялото. Който не е бил възпитан от малък по този начин, трябва незабавно да привикне с това.

Сапунът не подхожда за нежните лигавици, затова само от време на време може да се употребяват, и то пестеливо, слабо алкални сапуни. Впрочем влагалището се самоочиства; промивките не са необходими, дори не са за препоръчване. Там обитават постоянно млечнокисели бактерии, които предпазват от навлизането на болестни причинители и така дезинфектират влагалището. Даже и при грижливо поддържана хигиена гениталиите запазват лека, ненатрапчива миризма, която има своето еротично въздействие.

Естествено тя може лесно да бъде различена от неприятната миризма на смегма и рядко смущава. Такива миризми и други излъчвания от тялото могат дори да стимулират възбудата. В животинския свят те принадлежат към дразненията, които предизвикват разгонването. Еротичното действие на някои парфюми върху партньора  е известно, макар и малко изследвано. С него обаче не бива да се прекалява. Допадащият на партньора аромат не бива да бъде натрапчив, нито да покрива напълно естествената приятна миризма на тяло. Двете миризми трябва да се съчетаят в леко, индивидуално благоухание. Козметични средства и парфюми не трябва да се слагат на чувствителните лигавици на половите органи, които могат да се възпалят под действието на спиртната им съставка.

Секретите, отделяни от гениталиите на двата пола при сексуална възбуда, са без цвят и без мирис. Те правят органите хлъзгави и стимулират взаимното привличане и приятното протичане на половия акт. Затова те не бива да се отстраняват. От тях трябва да се различава бялото течение, от което страдат някои жени. То може да има много причини и изисква лечение от гинеколог.

След акта партньорите чувствуват нужда да си починат (един в друг или поне един до друг), за да може възбудата да утихне постепенно. Почивката им е необходима също така, за да отзвучат сърдечносъдовите промени.

Често се поставя въпросът за най-здравословната честота на сношенията. Тук ще кажем само, че няма общовалидни „норми“ и че за всяко време и за всяка двойка са най-важни индивидуалните потребности на двамата партньори. Ако пристъпваме към акта без влечение, а само за да „изпълним съпружеските си задължения“ или „планирания“ брой сношения, той най-вероятно ще завърши с разочарование. Не бива да тласкаме нито себе си, нито партньора си към полова активност, когато сме изчерпани.

Принуденият коитус води по-скоро до нервност, отколкото до разтоварване. Разбира се, продължителната липса на желание трябва да стане повод за размисъл върху взаимоотношенията и за разговор или за търсене на  консултация за съвет. Честотата на сношенията е проблем само за двойки, при които единият от партньорите (най-често мъжът) ги желае ежедневно, а другият — по-рядко и по-слабо (най-често жените с недостатъчно либидо).

Когато партньорите се обичат, нежността на единия събужда желанията на другия. Ако въпреки това интервалите на потребностите на двамата партньори се различават съществено и те не сполучват да ги съчетаят, би трябвало да се стигне до компромис, макар че изработването на средна мярка не е идеално решение. С други думи, единият трябва да се задоволи с по-малко, а другият да бъде готов на по-голяма честота, макар да няма истинско желание за това. При всички случаи обаче и той, и тя трябва поне да знаят, че неудовлетворената сексуална възбуда може в крайна сметка да стане много мъчителна.

Ако единият от съпрузите е болен и неразположен към интимност, никой разумен човек не би искал сношение. Но бременността не е болест. За препоръчваното по-рано от различни лекари и религиозни секти въздържание или даже пълно отказване от сношение след зачатието не съществуват нито медицински, нито психологични основания. Мнението, че бременната жена няма желание за полово сношение, не е валидно за болшинството от жените. При много от тях във втората третина на бременността се забелязва дори увеличаване на либидото. Жени, които са склонни към спонтанни аборти, не бива да бъдат възбуждани често и силно през тези месеци, тъй като това може да доведе до аборт. Поради опасност от инфекция на родовите пътища 4–6 седмици преди и след раждането коитусът трябва да бъде преустановен.

На въпроса, дали по време на менструация е необходимо въздържане, се отговаря различно. Много гинеколози препоръчват въздържане през тези дни поради повишената опасност от инфектиране на жената и по естетични съображения. Други се въздържат да дават съвети, засягащи естетиката, тъй като не е задача на лекаря да преценява степента на културното и духовното развитие на пациентите си и тъй като той не е в състояние да реши кое е естетично от гледище на двама влюбени. Повечето мъже и жени се отказват от сношение по време на менструация с изключение на случаите на среща след продължителна раздяла. Най-добре е поне в първите дни, когато жената кърви най-обилно и трябва да се спазват хигиенните правила, това да не се върши.

Важен проблем е въпросът за честотата на сношенията в различните възрасти. Появата на желанието решително зависи от съвместния живот на мъжа и жената. Половият живот стимулира духовната връзка между тях и, обратно, разбирателството и любовта благоприятствуват половото влечение във всички възрасти. Такова съвършено съжителство не се създава за ден-два. Пътят към съвършенство в интимността често пъти е дълъг. Много двойки вървят по него бавно, като преодоляват не една пречка, обременени от погрешно възпитание. Затова върхът на любовта не съвпада непременно с висшето сексуално удовлетворение. Трябва да се учим да живеем заедно, да бъдем двама. Това е постоянна задача на двойката и нейното решение не идва на готово.

Изцяло погрешно, макар и широко разпространено, е схващането, че след климактериума жената започва да загубва по биологични причини способността за сексуално изживяване. Наистина в тази възраст яйчниците като производители на хормони и заедно с тях вътрешните и външните полови органи търпят обратно развитие, но това не е решаващо за интимния живот. Няколко пъти подчертахме, че той зависи предимно от нервни фактори. Без съмнение вегетативно обусловеното неразположение, топлите вълни и сърдечносъдовите оплаквания могат да подтиснат интереса към половия контакт за известно време. Това могат да направят обаче не само климактеричните, а и почти всички телесни и психични оплакващия.

Когато липсва заболяване, а интересът към интимния контакт трайно отслабва, трябва да се предполага, че в двойката нещо не е в ред или че жената вътрешно не се е справила с прехода във втората половина на живота, че е получила комплекс за малоценност, че се счита вече за остаряла и т.н. Всички тези явления не са неотвратима съдба на жената. Те могат да бъдат отстранени с помощта на консултация или с психотерапия. Те зависят от околната среда на жената и от положението, което обществото й е отредило.

Ако на жената се гледа преди всичко като на машина за раждане на деца и сексуална собственост на мъжа, в климактериума тя наистина ще има основания да се опасява от загуба на своята значимост и ще стане несигурна тъкмо в интимната област. Това състояние, което е особено често при самотни и нещастно омъжени жени и обикновено се изявява със засилено влечение, носи грозното наименование „ужас от затворената врата“.

Ако жената е напълно призната личност в семейството, професията и обществото, тя понася по-леко възрастовите промени. Тя не губи притегателното си действие върху мъжете.  Душевната бодрост, някакъв спорт и умерените грижи за красотата и помагат да се чувствува млада. Изпитаното в щастливи и тъжни часове любовно и житейско единство на един добър брак има много по-голямо значение, отколкото няколко бръчки на лицето.

Колко е несправедливо да се търси в климактериума причината за случайното намаление на половото желание доказват многобройните жени, които по време на климакса и след него чувствуват увеличение на либидото. Това се отнася не само за жените, които получават ненаситен полов глад, но преди всичко за онези, чиято готовност за отдаване дотогава е била парализирана от постоянния страх от нежелана бременност. Впрочем успоредно с акцелерацията с всяко поколение се отбелязва и забавяне на климактериума.

Какво е поведението на мъж? Навлиза ли и той в критична възраст? Има ли мъжки климакс? Това се твърди често и също така често се оспорва. Много мъже без друго имат критични години (около 45–55), в които са много лабилни, имат чувство за малоценност и намалява издръжливостта им на напрежение. Тези възрастови промени обаче зависят твърде много от отделната личност и от нейното обкръжение, за да могат да се сравняват с климактеричните прояви на жените.

В организма на мъжа не стават изменения, които да отговарят на резките хормонални промени в критичната възраст на жената. Тестикулите не престават да функционират така бързо, както яйчниците на жената. Те произвеждат семенни клетки до дълбока старост — това вече бе споменато. Не са рядкост и 80-годишни същински бащи на малки деца. Секрецията на най-важния мъжки полов хормон (тестостерона), отделян от междинните клетки на тестикулите, достига максимума си между 25 и 35 години и започва да намалява. Кората на надбъбреците компенсира недостига от хормона до дълбока старост. Както и при жената, това са фактори от втори ранг. Психичната нагласа на партньорите има по-голямо значение.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

 
* * *