Разголването на гениталиите пред други като източник на собствената сексуална наслага е значително по-голямо отклонение от нормалното сексуално поведение, отколкото по-меките фетишистки склонности. По такива мотиви показват половите си органи почти изключително мъже. За да спасим честта на мъжа, ще посочим, че в същност жената излага на показ цялото си тяло и че дамската мода често показва повече, отколкото скрива, давайки винаги на мъжкото обкръжение някаква възможност да поразгледа. Въпреки всичко това не е ексибиционизъм, защото жената не се възбужда по този начин, а прави впечатление на мъжете. Ако жената съзнателно или не влага еротични мотиви в начина, по който се облича (или по-точно в начина по който се разголва с помоща на дрехите), те са насочени да привличат, както женската природа изисква.

Мъжът ексхибиционист желае с разголването си преди всичко да възбуди и задоволи себе си. Какво всъщност възбужда ексхибициониста? – Той си въобразява, че минаващата жена изпада в полова възбуда от погледа към неговия разголен пенис. Трагикомичното у тези девианти е това, че те дължат съмнителната си наслада на заблуда, на непознаване на женската психика. Някои се възбуждат от ужаса на жената при съзиране на фалуса и ги стимулира още очакването на този ефект. На ексхибиционисти било препоръчано да отидат на плажа на нудистите, където е позволено безнаказано да се събличат. Те били разочаровани – никой не обръщал внимание на гениталиите ми и по такъв начин отпаднала тъкмо тази възбуда, която ги пришпорва в техните девиантни действия. Нопосветените биха могли да сметнат, че ексхибиционистът се оптива да приканва към полово сношение, като показва члена си. Случайт не е такъв. Ако жената приеме това предложение, неговата възбуда ще изчезне и той вероятно ще се окаже импотентен.

Той не мисли да създава истинска взаимност. Цел на неговите желания е да предизвика, да шокира и да се възбужда в анонимна необвързаност. По тази причина разголването пред собствената жена не го възбужда особено. Неговите интереси много рядко са насочени към определен индивид; най-често те засягат обособен тип: деца, млади жени или жени в средна възраст. Какви са тези мъже, които се държат така отблъскващо? Това са предимно млади мъже и мъже на средна възраст, социално устроени и поне половината доста способни. Повечето от тях са женени и водят наглед с нищо небиещ на очи семеен живот.

Изглежда, че съществуването им, монотонно и бедно на събития, благоприятства тази девиация. Мнозина са силно подтиснати, те са всичко друго, но не и агресивни. Напротив боязливи са, страдат от пониженото си самочувствие, а някои от тях колкото и парадоксално да звучи са прекалено срамежливи. Те не се решават със смела мъжка активност да ухажват една жена, но искат да демонстрират мъжественост, като показват фалуса си и разбира се не осъзнават как стигат до тази гротеска. Те въобще не са в състояние да разкажат за своя вътрешен живот и за участието на чувствата им в него.