|
В по-малка или в по-голяма степен човек съзнателно включва половото влечение в своята цялостна личност, като по този начин и придава присъщ на неговото развитие индивидуален отпечатък. Развитата в любов полова потребност е придружена от вдъхновение, грижовност, влечение, разнеженост и още много други емоции, които проникват цялото ни същество. Във всички обусловени от географската среда и породени от историческото развитие форми на човешкия живот намира отражение онова, което в предходящите поколения благодарение на труда и съжителството е станало част от неговата култура. Ключ за разбирането на духовните и културни влияния върху сексуалното поведение на мъжа и жената дава степента на развитие на обществената формация.
Всеки човек се ражда в определена социална група на обществения строй, расте в нея и се възпитава в духа на господстващото там съотношение на силите и в съответствие със създадените за неговото съхранение закони. Ако не иска да изпадне в противоречие с този ред, той трябва да се подчини и на моралните норми на социалната група. Моралните норми не произхождат от един вечно валиден нравствен закон. Те са различни, променят се и служат на интересите на различни обществени групи. В съзнанието на много хора понятието „морал” се свързва само със сексуалното поведение. Моралът обаче е съставен от норми за цялостното поведение на човека и неговата социална група. В сексуалната област моралът до скоро поставяше само забрани. Не е чудно, че не една религиозна общност е създавала такива правила, чието съблюдаване противоречи на първичните жизнени потребности на човека. Само по този начин тя е можела да си осигури влияние върху , общо взето, „греховното” човечество. Историята показва, че управляващата прослойка никога не се е ограничавала в житейските удоволствия и най-малко в сексуалните. Поддържана от духовенството, тя е препоръчвала аскетизма, но на бедните. Често пъти са необходими големи усилия, за да се разчупят традициите и да бъдат създадени нови морални категории, които да ръководят човека и да са в хармония с променените жизнени условия.
|
Коментари
И винаги с красотата на вечната
Среднощна молитва
Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
Събличай се и ми свети със вечност.
(стиховете са от Дамян Дамянов)
RSS на коментарите по тази тема