Ще се опитаме да покажем, че е по-правилно да се прави известно разграничение между иначе еднозначните понятия полов инстинкт и полово влечение, от една страна, и сексуална потребност, сексуално желание, сексуално удоволствие от друга. Първият тип понятия характеризират по-точно животинските „любовни” прояви, докато вторият тип отразява по-адекватно една от основните сфери на човешката любов изобщо. Основание за такова разграничение дава преди всичко качественото различие между човешката любов и животинските полови прояви.

Половият инстинкт при животните е изключително сложно нервно-биологично влечение. При висшите животни това влечение, както изглежда, поражда известни нервно-физиологични състояния, които се доближават до човешките сексуални психически преживявания, но не прерастват в такива поради простия факт, че животното е лишено от съзнателет психичен живот.

Човешката сексуална любов, която израства върху основата на животинския полов инстинк, не се ограничава ни най-малко с нервно-биологичната тръпка на плътта. Тя съхранява тази тръпка и я включва в комплекса на цялостното човешко съществувание не в буквален, а в съществено видоизменен, усъвършенстван вид.

При хората нарвно-физиологическото напрежение на организма прераства във висша духовна потребност и изява. Затова В.Вунд изтъква, че човешкото полово влечение надхвърля постепенно рамките на сетивността и възбужда духовните способности.

Човешката сексуална любов се подхранва освен от комплексното действие на съответните нервно-физиологични закономерности на организма, характерни за животните, но и от непрекъснатото взаимодействие между биологично и социално, физическо и психическо, индивидуално и общозначимо общуване в двойката.

Взаимодействието между физическо и психическо е нов, по-висш етап в усъвършенстването на човешкия сексуален живот. Физическото във взаимодействието между мъжа и жената не е вече просто биологично, а очовечено, изведено на нова, по-висока степен.

Психичното в любовта между мъжа и жената придава на сексуалната потребност и на сексуалното преживяване съвършено нови, именно човешки страни и аспекти. То включва в сексуалната любов не само несъществуващия при животните съзнателен момент, но редица духовни и душевни аспекти.

Психичното в човешката сексуална любов, което съществува и се проявява в неразривно единство с физическото, включва в себе си и естетическо наслаждение от красотата на другия пол и емоционално преживяване и интелектуално активизиране и взаимно психическо допълване и човешко интимно контактуване и стремеж за самоутвърждаване и мощно стимулиране на всички творчески сили. То вдъхва мигновено или постепенно самоувереност, инициативност, смелост, настъпателност, чувство за собствено достойнство, вдъхновява и опиянява.