...не са предпоставка за аноргазмия

Относително надежден телесен признак за повишена възбуда и готовност за полово общуване е осезаемата слузеста секреция от стените на влагалището, която улеснява или изобщо прави възможно поемането на члена и го прави приятно за двамата. Дори душевните пориви — копнежът по любимия, еротичните филмови сцени, четенето на любовни сцени — могат да предизвикат секрецията. Това обаче не бива да бъде заместител на любовната игра — най-важната стимулация за жената.

За някои жени секрецията по време на общуването е неприятна; те мислят, че тя може да отблъсне мъжа. Но този влагалищен секрет няма цвят и миризма и не само не му пречи, а засилва желанието му да проникне във влагалището, потвърждава копнежа на жената и прави пениса хлъзгав. Затова е погрешно слузта да се избърсва преди сношението или гениталиите да се мият. Когато една жена харесва мъжа, но въпреки неговите нежни ласки секрецията дълго не настъпва, това е някакво функционално смущение, най-често липса на либидо.

Ако тя настъпи едва след вкарването на члена, коитусът обикновено се удължава, тъй като при сухо влагалище жената изпитва слабо удоволствие и даже болка. Ако въпреки половата възбуда влагалищната секреция е недостатъчна или входът на влагалището остане съвсем сух, мъжът трябва да се опита внимателно да проникне с пръст във влагалището и с малко слуз оттам, внимателно и нежно да намаже въшните полови органи. Ако и това не помогне, наложително е използването на лубрикант.

В научната сексологична литература и в популярните книги за брака се изтъква, че на жената бил необходим по-продължителен коитус, отколкото на мъжа, за да достигне до оргазъм. По тази причина тя оставала незадоволена толкова често. Това положение на нещата често пъти се изобразява под формата на различни криви на възбуждането при двата пола. Според тях възбудата на мъжа се покачва относително бързо и след еякулацията пада много бързо.

Кривата на възбуждането у жената е по-полегата и по-колеблива, достига връхната точка по-късно, а след оргазма пада постепенно и отзвучава по-бавно. Действително в семейната консултация многобройни жени и мъже се оплакват, че еякулацията на мъжа настъпва много бързо, след което става невъзможно сношението да продължи и жената остава незадоволена.  Този проблем е прочен с многобройни анонимни анкети.

Например при въпросът: Имате ли впечатление, че вашият партньор най-често достига до половото удовлетворение по-бързо, по-бавно или едновременно с Вас? Разликите спрямо отговорите на мъжете са най-малки при жените, които винаги или почти винаги достигат при сношение до оргазъм. От тях само 39% отговарят, че мъжът го постига по-бързо и 45% — че го постигат едновременно. Въпреки това остават 16%, които са мнение, че мъжът го постига по-бавно.

При жените с аноргазмия съотношението естествено се измества в много по-неблагоприятна за тях посока. От жените, които достигат винаги или най-често до оргазъм, 60% преценяват средната продължителност на коитуса над 10 минути; същата преценка правят обаче само 12% от жените, които много рядко или никога не са постигнали полово задоволяване. Обратно, незадоволените жени три пъти по-често са преценили продължителността на коитуса с по-малко от три минути, отколкото жените, стигащи винаги до оргазъм.

Фактите не могат да бъдат пренебрегнати. Наистина ли се касае за биологични разлики в сексуалното поведение на мъжа и на жената, с които трябва да се примирим? Нека преди всичко направим съпоставка с един друг факт: жените, които мастурбират, достигат до оргазъм по-бързо, отколкото обикновено мъжът при коитус. Как да се обясни това? Първо, ако изобщо го прави, жената мастурбира само при много силно желание.

Второ, тя сама определя мястото, скоростта и силата на дразненията и се нагажда към променящите се желания и потребности. Следователно тя е в състояние да реагира по-бързо. Наблюдението, че при толкова много оргазми мъжът изпреварва и жената има нужда от по-продължително време, не може да се обясни с присъщи на пола, т.е. биологични особености.

Затова е необходимо половият акт по всички споменати пунктове (начало, поза, скорост и устрем) да бъде нагоден към потребностите на жената и желанията й в момента. Предпоставка за това е хармонията между партньорите във всяко друго отношение. По такъв начин тя не само ще достигне връхната точка също толкова бързо, колкото при мастурбация, но в интимната близост с партньора задоволяването ще е много по-пълно.

Необходимото за това време варира значително у различните жени и даже при една и съща жена: понякога това става много бързо, друг път — много бавно или изобщо не става; задоволително обяснение не може да се намери винаги. По-бавната реакция на жената е във връзка с по-слабото участие на фантазията и в половия акт, отколкото при мъжа. Тя се нуждае непрекъснато от пряка и преди всичко телесна стимулация. „Известно е колко кратко време гори у жената огънят на любовта, ако окото и ръката не го подклаждат постоянно“ (Данте).