|
Колко много вода оттогава изтече, изчезна сякаш за миг. Пътеките покри ги забрава. Но аз вървях...Не се крих! Защо ли търсих приятели, чиста любов и думи добри? Срещах само съдители, Юди в Гетсимански гори! Мен вълци вчера ме ядоха. Ръфаха, късаха мойта душа . Сто самодиви нежно ми пееха, мамеха в тъмна и гъста гора. В пустини знойни изгарях. Мръзнех под бледи звезди . Жива вода не исках да пия. Пиех... Пиех спирт до зори. Сега над мен е само залез. И идва страшна тъмнина... Аз падам мълком на колени. За нея .За Деветата вълна! Никола Анков
|
