Столика нощ безвездна мека

прогизнала от ситен дъжд

във ъгъла чадър забравен

напомня слаб самотен мъж

подрънкват нощните трамваи

тромпети черни на нощта

писма намокрени от сълзи

и хиляди забравени неща 

потрепват старите портрети

след силно тръшнати врати

пожълтели сгърчени тапети

и чувството че някой ни следи

самотен скитник и измама

захвърлен фас и бяла тишина

и малка гара в далечината

замръзнала във синята мъгла

с един-едничък коловоз

от надежда - крехък мост -

към оня свят оттатък

невидим и безкрайно прост

Никола Анков