|
Подгонени от разбесняли се сатири вакханки тичаха в нощта полуголи опръскани със кръв и сперма облечени в бръшлянести листа И аз вървях след тях замислен събирах в шепи трохите от угаснали желания мечти Вървях и чаках от Силен да подаде меха с червеното и руйно вино на лозите изгарях в изкушението на греха И пиех бавно сладката малага животът беше противостоене усещах виното у мене как уляга забавяше Земята своето въртене ... И тогава с похотта на сладостна нега душата ми щастлива да усети Моцарт и цветната палитра на Дега се рееше на воля из Всемира Никола Анков
|
Коментари
Никола
поздрави Камино!
Плътта е тленна,Душата е вечна!Така е Сократе,така!
Лябимото ми стихотворение от сборника е! Импонира (термин обратен на опонира) на темперамента ми, който за съжаление е скрит под пластове "норми, фалшиви морални ценности" и други глупави табута и ограничения на европейското "общество". Моите извинения към Автора, че чак сега намерих време и за поезия и за коментар.
RSS на коментарите по тази тема