|
или как го предпочитате ..лично аз го предпочитам горещо...и сънувам си аз, че рисувам с пръсти по стъклото на прозореца, добре изпотено, на мойта малка стая /кафез за синеок синигер/, че и кафе си правя даже, и си мисля на сън/там на края, на перваза ще го пия/, за да чакам гларуса нахален, приготвил съм му малко рибка, останала от снощната консерва/ 1.30 лв./, всъщност искам да рисувам око, лесно е, си мисля, скобка точка скобка, после изписвам да -да, и сам се разгадавам, 1916 -Цюрих, и ми става хубаво и смешно едновременно, хо -хо-хо, че чак паякът, който ми прави компания за сутрешното кафе, се сепва...и бързо, бързо се спуска по своя си влек, блазя му, кога ли и аз ще запреда най -здравата нишка на света, и ще си изтъка онова вълшебно летящо килимче на малкият Мук.../и тогава ще види този нахален гларус, дето си мисли, че само той може да лети/,
кво ще ми дойде на акъла, ааа, не братко, не казвам, много зАвистниците, многоо, по тези географски ширини и дължини... И пак заспивам и се събуждам, кафето е изстинало, неизпито, гларуса никакъв го няма, стъклото на прозореца ми плаче, та се къса, няма го окото, няма ги буквичките...айдее, милички, мои буквички от кафези, панелки и гори тилилейски, лека нощ и добро утро, до другия сън, някои го наричат живот. Никола Анков
|
Коментари
Без приятели и вино.
И без хубави жени.
Тъжен си, поете,
в късна есен, сън вечерен,
нарисуван от Дали.
Приведен,
кестени сега събираш.
Спомняш си
забравени лица.
От дланта ти
бавно се изтичат,
миговете на деня, и на нощта.
Знам…Утре ще догониш
тези босоноги слънчеви деца.
Ще докоснеш, ще погалиш
техните усмихнати лица
маслини
нощ и самота
зърна
смокини
сладост и нега
ръце
бръшляни
зелени брегове
тела
лиани
преплели светове
устни
розов цвят
утринна камбана
амфора
божествена
нирвана
Сродна душа си с с главно К!!!
Благодаря ти от сърце
Събуждане, протягане, хоооп... докосвам те.
Пламнал изгрев в очите ми,
а във твоите – отражението му.
Лъскави, миглите ми галят скулите ти ,
огъват се по неравностите... и ...ти ги усещаш,
въпреки едва наболите косъмчета по брадичката.
Ъгълчетата на устни, повдигнати нагоре...
Усмивка, която стопява последно колебание.
Моите решиха да се изгубят в усмивката ти.
Знам, че очите ти са затворени,
моите, още сънуващи, също.
Косите ми се разпиляват над ухото ти,
даже ги чуваш – онова меко свилено разстилане...
Колкото по-разрошени, толкова по-страстни и зовящи.
Но тайната е в ръцете ми. Няма да позволя да я научиш,
защото ще ме разгадаеш и тогава ще загубим
изненадата ...в шест без десет...
28.01.2007г.
Аз го предпочитам студено и блудкаво, също като сънищата, които някои наричат живот. Стъклото на прозореца скоро ще спре да плаче, върху него ще се изрисуват красивите зимни пейзажи. Дали синеокия синигер ще замръзне, първо краченцата, после човчицата, накрая ще клюмне.
- А с гларуса какво стана?
- Гларуса изяде рибката от консервата, след това клъвна и паяка за десерт. Паяжината остана пуста, скоро вятъра я разкъса...
Написа една буквичка от кафеза-панелка. Не плачете за синеокия синигер, той е на топло за през зимата, на топло в сърцето ми.
RSS на коментарите по тази тема