Притъмня и стана хладно

в сенките на схлупени стрехи.

От ъгъла на Времето

Бетовен стана бавно

и бос пое по съхнещи треви...

И прогърмяха органни акорди.

Раждаха се и умираха съдби.

Реката на забравата отнесе

сенки на обичани от мен жени.

Сега в сезон на лилава умора

сребърни звънтят душите

на приятели изгубени в безброя на звездите

и ронят се зърна от нар...

Никола Анков