Хладина от стихнали гори

донесе мирис на жени...

Магията на лунна светлина

вля мека нежност в мрака.

 Полегнали от вятъра треви.

Напръскани със мак поляни.

Светулкат жълти светлинки

и може би,

светулки на изгубени души 

летят в горещи юлски нощи.

Прясно стъпкани треви

ухаят на пелин

и лавандула още.

Вечерен хор на хиляди щурци 

разтваря тази тиха нощ.

От приказния Рай пренася

мъж,жена-греховни страсти.

Никола Анков