0#5Аз, синът ти грешен, Боже —
doktora2008-11-24 17:04
Нектар и девствена роса неистово отпивах, Боже, от устни на танцуващи богини, обвит в косите на азурни небеса. И грохот на прохладни водопади ме повиваше невинен в пелена от водни пръски с цветовете на измислена от някого дъга… И търсех брод към Теб, аз, синът ти грешен, Боже! И прости ми в този Път към Вечността.
0#2в раклата на спомените —
doktora2008-11-23 19:41
се крие очарованието на детството, което в този живот ни е дадено само веднъж... но това не ни пречи да се изхитрим и да не порастем съвсем;-7 Здравей Камино, мило дете
В раклата на баба Мирише на пелин На стара прежда И на розмарин. В шарки и шевици Е сплетен спомен тих За младост и девици Окичени с жасмин. В раклата на баба Живее дух и миг На празнична премяна Момински смях свенлив Приседнах тихо В здрача, обгърна ме нощта И споменът ме върна Назад във вечността
Коментари
и девствена роса
неистово отпивах, Боже,
от устни
на танцуващи богини,
обвит
в косите на азурни небеса.
И грохот на прохладни водопади
ме повиваше невинен
в пелена
от водни пръски
с цветовете
на измислена от някого дъга…
И търсех брод към Теб,
аз, синът ти грешен, Боже!
И прости ми
в този Път към Вечността.
Никола Анков
Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при теб да се върна.
Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.
Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън.
Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.
на Пипилота?!
Нека то крепи и
радва ви в живота.
Днес ще искам,
както Ели (ех, Алиса)
малко да се посмаля.
И за детството
безгрижно,
носено от хвърчила,
във мечти безбрежни
цяла да се потопя!
"Колкото повече,
толкова повече "
но това не ни пречи да се изхитрим и да не порастем съвсем;-7
Здравей Камино, мило дете
Мирише на пелин
На стара прежда
И на розмарин.
В шарки и шевици
Е сплетен спомен тих
За младост и девици
Окичени с жасмин.
В раклата на баба
Живее дух и миг
На празнична премяна
Момински смях свенлив
Приседнах тихо
В здрача, обгърна ме нощта
И споменът ме върна
Назад във вечността
RSS на коментарите по тази тема