Животът свършва, когато спреш да мечтаеш. Надеждата свършва, когато спреш да вярваш. Любовта свършва, когато спреш да се грижиш. Приятелството свършва, когато спреш да споделяш.
В шепот
на изсъхнали треви
с дъх
на лавандула още
в тихи
птичи гласове
и горещи юлски нощи
във жужене
на щурци
и може би пренесени
в
звезди далечни
дали
душите ни
усещат сласт и зов
нима
наистина са вечни
отпили
глътка сладка
от нектар божествен
наричан
от векове Любов...
Никола Анков
Име (задължително)
E-Mail (задължително)
Заглавие
Уведомявай ме за нови коментари
Обнови
