Библейската притча за Самсон и Далила е много сериозна и предизвиква размисли за много от ценностите и НЕценностите. Има си и своята романтична страна, но не това е най-важното в притчата. Ето накратко....
Самсон притежавал необикновена сила, която вдъхвала страх у враговете му. След като не успели да го победят в сражение, филистимците подкупили любимата му Далила и пожелали от нея да узнае тайната на силата на Самсон. Когато разбрала, че неговите дълги коси, сплетени в седем плитки, му давали мощ, Далила приспала на коленете си своя любим и повикала човек, който го остригал.
Загубил силата си, Самсон попаднал в ръцете на филистимците. Героят бил впрегнат в хомот като послушен вол и заставен да работи във филистимска мелница. Очите му били извадени за присмех на врага. Дори собственият му народ се обърнал срещу Самсон.
По време на голям празник хората поискали да видят Самсон, за да се позабавляват с него. Филистимците го отвели в храм, където се събрал много народ. Докато бил затворник дълги години обаче, косите на Самсон вече били пораснали. Чувствайки се отново силен, Самсон помолил Бог да си спомни за него. След това съборил колоните, поддържащи храма на филистимците. Самият герой загинал, но заедно с него били затрупани толкова филистимци, колкото приживе не бил убил.


Самодивите са красиви женски горски духове с човешки облик, живеят в полето, край реките, под мостове, във вирове, чешми и кладенци, клисури и пещери. Излизат само нощем в най-тъмните часове и се къпят в реки, вирове, кладенци Тогава си перат ризите и играят на определени поляни хоро. Според поверието, самодива може да се залови само ако и вземеш ризата. Тогава тя е длъжна да се подчинява. Ако успее да си върне ризата - става отново свободна. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори и танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели дълги ленени ризи. По време на танца си едва докосват земята със стъпала, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание. Болните хора, които съберат достатъчно смелост, отивали да пренощуват край хорището, а към тях самодивите се отнасяли необичайно благосклонно, докато в повечето случаи били твърде зле настроени към хора и при среща им нанасяли множество вреди. Понякога, съвсем голи, самодивите често яздят едри елени със златни рога, които са техни любимци. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт.