аз мислено докосвах ти лицето

ти цъфтеше в топло люляково синьо

и тъжно се усмихваха в небето

Богородица и блудният и син

аз бях наистина далечен

по далечен и от най-далечната звезда

бях в рай на край света измислен вечен

и блажен се излежавах под дървото на греха

без капка срам и свян

пилеех подареното от боговете

и клонесто дърво ми кимаше с глава

и осъзнах внезапно: че съм слят във И н и Я н

че преди да дойдеш ти със  змията

си дала вече ябълка, но не на мен

и аз бил дал съм, но не на теб реброто

и изгубил алхимичната магия

отровен чувствах се безроден

в една не истинска игра на мъж с жена

играта древна на змията с аналога,

която сочи непосилна за човека свобода!

И затова сега ора с ръце земята

и с гърбав пот изплащам си греха

на ум броя трохите си в ръката

поглъщам трудно чуждата вина

и плача гърча се ора земята

и със  сълзи напоявам и трева и черен гроб

и реших: не Ин и Ян

не висящите градини на Семирамида

не Тора не Библия не Еклесиаст

ще бъда Семето на бягащото Време

и разкрепостил от раз Небето и Земята

реших на себе си да бъда само Бог

и заваляха на падналите ангели перата

в тих дъжд от светлина и капки грях

Автор: Никола А н к о в  27.02.2010