Навън въздухът беше вече започнал да става топъл. Лятното слънце изгряващо на изток, беше червено. Кей тръгна към колата си, паркирана близо до портала. Мама Корлеоне, в траур на вдовица, седеше вече вътре и я чакаше. Това им беше станало навик — всяка заран да ходят заедно на утринна служба.

Кей целуна набръчканата буза на старата жена, а после седна зад волана. Мама Корлеоне я попита подозрително:

— Закуси ли?

— Не, не съм — отвърна Кей.

Църквата изглеждаше малка и самотна в ранното утринно слънце. Прозорците й с витражи предпазваха вътрешността й от горещината, там беше хладно, място за почивка. Кей помогна на свекърва си да изкачи белите каменни стъпала и после я остави да върви пред нея. Старата жена предпочиташе пейките отпред, близо до олтара. Кей остана на стълбите още малко. 

Тя винаги се бавеше в този последен миг, винаги малко се страхуваше. Най-после влезе в прохладния мрак. Натопи върха на пръстите си в светената вода и се прекръсти, като едва докосна с мокрите си пръсти пресъхналите си устни. Пред светиите блещукаха свещи с червена светлина, Христос беше на своя кръст. 

Кей преви коляно, преди да влезе в своя ред, а после коленичи на твърдата дъска пред пейката, за да чака да я повикат за причастие. Тя наведе глава, сякаш се молеше, но не беше още съвсем подготвена за молитва.

Само тук, в тези тъмни сводести църкви, тя си позволяваше да мисли за другия живот на мъжа си. За онази ужасна нощ преди година, когато той съзнателно беше използувал цялото им доверие и любов един към друг, за да я накара да повярва в лъжата му, че не е убил мъжа на сестра си.

Тя го беше напуснала заради тази лъжа, а не заради деянието му. На следващата сутрин беше взела децата със себе си и беше отишла при родителите си в Ню Хампшър. Без да каже нито дума на когото и да било, без в действителност да знае какво точно смята да предприеме. Майкъл веднага беше разбрал. Беше й се обадил първия ден, а после я беше оставил на мира. Измина седмица, преди лимузината на Том Хейгън от Ню Йорк да спре пред дома й.

Тя прекара един дълъг и ужасен следобед с Том Хейгън, най-ужасния следобед в живота си. Отидоха да се разходят в гората извън малкото градче и Хейгън не се държа много мило.

Кей сгреши, опитвайки се да се държи грубо и пренебрежително, роля, която не й подхождаше.

— Майк те изпрати да ме заплашваш, така ли? — попита тя. — Очаквах от колата да слязат някои от „момчетата“ с техните автомати, за да ме накарат да се върна.

За първи път, откакто го познаваше, тя видя Хейгън ядосан. Той грубо каза: — Това е най-голямата глупост, която някога съм чувал. Никога не съм очаквал такава хлапашка постъпка от жена като теб. Хайде, Кей, стегни се.

— Добре — каза тя.

Те вървяха по тревясалия селски път. Хейгън тихо попита:

— Защо избяга? Кей отговори:

— Защото Майкъл ме излъга. Защото ме изигра, когато стана кръстник на момчето на Кони. Той ми изневери. Не мога да обичам такъв човек. Не мога да преживея това. Не мога да го оставя да бъде баща на моите деца.

— Не разбирам за какво говориш — каза Хейгън. Тя се обърна към него с нескрита ярост:

— Искам да кажа, че той уби мъжа на сестра си. Сега разбираш ли? — Тя замълча. — И ме излъга.

Двамата дълго вървяха в мълчание. Най-после Хейгън каза:— В същност няма начин, по който да установиш, че всичко това е вярно. Но просто заради самия спор, нека приемем, че е вярно. Запомни — не казвам, че е вярно. Но какво ще кажеш ако се опитам да оправдая онова, което той е извършил. По-скоро да дам някакво приемливо оправдание?

Кей го погледна с презрение:— Сега за първи път те виждам в ролята на адвокат, Том. И не си на висота като такъв.

Хейгън се ухили:— Добре. Но само ме изслушай. Ами ако Карло наистина е причина Сони да бъде очистен, като го е предал? А ако боят, нанесен от Карло на Кони, е бил замислен нарочно, за да изведат Сони навън, защото са знаели, че той ще тръгне по шосето Джоунс Бийч? А ако на Карло са му платили, за да помогне да бъде убит Сони? Какво би мислила тогава?

Кей не отговори. Хейгън продължи:— И какво ще кажеш, ако разбереш, че Корлеоне, великият човек, не е могъл да се застави да извърши онова, което е трябвало — да отмъсти за смъртта на сина си, като убие мъжа на своята дъщеря? Какво ще кажеш, ако това в крайна сметка му е дошло доста много дори на него и е направил Майкъл свой наследник, знаейки, че Майкъл ще поеме този товар от неговите плещи, че ще поеме тази вина?

— Всичко беше вече минало — каза Кей, а в очите й бликнаха сълзи. — Всички бяха щастливи. Защо не простиха на Карло? Защо всичко не продължеше така и всички не забравеха?

Тя беше тръгнала през една ливада към засенчен от дърветата поток. Хейгън седна сред високата трева и въздъхна. Той се огледа, въздъхна отново и рече:

— В този свят човек би могъл да го направи.

Кей каза:— Той не е същият човек, за когото се омъжих. Хейгън се изсмя:

— Ако беше същият, сега щеше да е мъртъв. Сега ти щеше да си вдовица. Нямаше да имаш никакви проблеми.

Кей се стресна:

— Какво, по дяволите, значи това? Том, хайде поне веднъж в живота си говори направо. Аз зная, че Майкъл не може, но ти не си сицилианец, ти можеш да кажеш истината на една жена, можеш да се държиш с нея като с равен, като с човешко същество.

Последва дълга пауза. Хейгън поклати глава:— Ти си разбрала Майк погрешно. Вбесила си се, защото те е излъгал. Е, добре, но той те предупреди да не го питаш за неговата работа. Вбесила си се, защото е станал кръстник на момчето на Карло. Но ти го накара да го направи.

В същност това беше правилен ход от негова страна, ако искаше да предприеме действия срещу Карло. Класическият тактически ход за спечелване на доверието на жертвата. — Хейгън й се усмихна мрачно: — Това достатъчно прям разговор ли е за теб? — Кей беше навела глава.

Хейгън продължи:— Ще ти кажа още някои неща. След смъртта на дон Корлеоне Майк беше обречен на смърт. И знаеш ли кой го обрече? Тесио. Затова Тесио трябваше да бъде убит. И Карло трябваше да бъде убит. Защото предателството не може да бъде простено. 

Майкъл можеше да им прости, но хората никога не си прощават и затова са винаги опасни. Майкъл много обичаше Тесио. Той обича сестра си. Но той трябваше да не изпълни дълга си към теб и своите деца, към цялото семейство, към мен и моето семейство, ако оставеше Тесио и Карло да се отърват ненаказани. През целия ни живот те щяха да бъдат заплаха за нас.

Кей го слушаше, а по лицето й се стичаха сълзи.— За да ми кажеш това ли те изпрати Майкъл тук?

Хейгън я погледна с нескрита изненада.— Не — каза той. — Нареди ми да ти предам, че можеш да имаш всичко, каквото пожелаеш, и да правиш всичко, каквото искаш, щом се грижиш добре за децата. — Хейгън се усмихна. — Той поръча да ти кажа, че ти си неговият дон. Това е само шега.

Кей сложи ръката си на рамото на Хейгън:— Но той не ти нареди да ми кажеш всичко това, нали? Хейгън се поколеба за миг, сякаш спореше със себе си дали да й каже една последна истина.

— Ти все още не разбираш — каза той. — Ако споделиш с Майкъл какво съм ти казал днес, с мен е свършено. — Той отново замълча. — Ти и твоите деца сте единствените хора на тази земя, на които той не би могъл да навреди.

Изминаха пет дълги минути, преди Кей да стане от тревата; двамата тръгнаха обратно към къщи. Когато бяха вече почти стигнали, Кей попита Хейгън:

— Ще можеш ли след вечеря да ни закараш с децата до Ню Йорк с твоята кола?

— Затова съм дошъл — отвърна Хейгън.

Седмица след като се беше върнала при Майкъл, тя отиде при един свещеник, който й даде нужните напътствия за приемане на католическата вяра. От най-дълбоките алкови на църквата удари камбана за покаяние. Както й бяха казали да прави, Кей удари леко гърдите си със стиснати ръце в знак на покаяние.

Камбаната отново удари и наоколо се чу шумът от краката на богомолците, които ставаха от местата си, за да отидат отпред на пейката пред олтара. Кей стана и се присъедини към тях. Тя коленичи пред олтара и камбаната удари още веднъж. Със свита ръка тя удари гърдите си още веднъж. Свещеникът стоеше пред ней.

Тя отметна назад глава и отвори уста, за да приеме тънката като хартия нафора. Това беше най-страшният миг. Времето, през което нафората се топеше и тя можеше вече да преглътне и да извърши онова, за което беше дошла.

Пречистена от греха, богоизбрана молителка, тя сведе глава и вплете ръце върху перилата на олтара. Приповдигна тялото си, за да облекчи малко тежестта върху коленете си.

Кей прогони от главата си всички мисли за себе си, за децата, всичкия гняв, всичкото недоволство, всички въпроси. И с дълбока и искрена страст да вярва, да бъде чута, както беше правила всеки ден след убийството на Карло Рици, тя започна да се моли за спасението на душата на Майкъл Корлеоне.

 

Марио Пузо

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature