Анализ и размисли върху книгата Бягащата с вълци от Клариса Пинкола Естес

Любовта – към себе си и към Партньора. Как давам любов на себе си и на Другия. Разкривам ли / умея ли / да разкривам душата си и сърцето си. Ако – не поради мои защитни прегради, стени и/или защото Партньорът не ме предразполага. А той просто не умее или наистина не е подходящият за мен. С него съм въпреки това, защото задоволява определени мои потребности и нужди – но на егото ми ли са и/или на душата? Наистина ли съм открила съкровище? Етапите на любовта – първите, по-късните. Кога се разочароваме; Ако е голяма еуфорията, голямо ли е разочарованието? От какво е – от него, от мен, от двамата; от очакванията един към друг един от друг? Какво ни е разочаровало, какво сме очаквали? Разкрили ли сме един на друг всичките си лица или само единият? Ако изобщо не сме, поради каква причина, липса на доверие ли е? Да, но ако чувстваме, че се доверяваме – емоционално, физически. И все пак, в даден момент нещо се скъсва – дали тогава разбираме / двамата, или първо единият, после другият /, че не сме се доверили изцяло.

Ако не я приемем край на всичко до следващия път на влюбване, еуфория, разочарование?! Но ако следваме този цикъл нонстоп, какво означава и показва това за нас, за Другия, за двамата, като двойка? Това е свързано и с предишните глави. Ако една жена се възприема изцяло, с добрите и лошите си страни; знае какви са потребностите и нуждите и изцяло и конкретно в даден момент, ситуация, среща с хора, партньор, ще бъде в хармония със себе си и даваща и получаваща истинска любов.

Както и мъжът, ако съумее да се опознае истински, ще има желание да опознае и партньорката си с всичките и душевни кътчета,  добри и недотам добри страни. Тогава любовта и топлината продължават и по-нататък. На думи наистина всичко е прекрасно и лесно, но как да стане това в действителност?

Приказката за Жената-скелет дава отговор на въпросите. Ако човек опознае себе си, с всички позитиви и негативи, страхове, срамове, радости, възходи и спадове съвсем естествено осъзнава / на най-дълбоко емоционално и психично ниво / , че това е естествено и за връзката между двама – възходите и спадовете. Да приемем истинските цикли – на природата, в нас, в Другия, във връзката. Жената-скелет се появява, защото и ние и Другия имаме своите възходи и спадове, сенки, тъмни страни и следователно и във връзката е така.

Но истинската любов / между зрели емоционално и психически хора / я приема. И двамата не се отвръщат от нея. Защото всеки е приел за себе си и за Другия, че имаме тъмни страни – страхове, срамове, слабости, дразнения от нещо и/или някого, болка, тъга, скръб, гняв към нещо и/или понякога досада, умора, затваряне в себе си, желание за известно усамотение; радост и удовлетворение от различни неща понякога, както и привързаност към различни неща / .

Това са естествени цикли за всеки! Може спада или възхода да не съвпадне с този на Другия. Нормално – циклите за всеки са си цикли за всеки. Ако не ги приемаме / единия, другия и двамата заедно / следват разочарования и ултрасилно желание да промениш Другия. Сигурно почти всяка жена го изпитва! “ Ама аз не изцяло, само неща “. Дори понякога до припадък да повтаряме на себе си и на другия /те/ :” аз не искам никого да променям и приемам всички хора, такива, каквито са “, самият факт, че изпитваме разочарование/я/, показва, че не точно така.

Някой би казал/а/ : “ Глупости! Нали това е част от живота, от нас – че имаме хубави и лоши страни и изпитвмаме и негативни емоции и чувства – е част от тях!”   Да, така е; но разочарованията си остават. Дори и ако връзката продължи дълго време, те я рушат, защото не сме приели Жената-скелет. Вдигането на ръце и казването “ нищо не искам да променям в него /нея/ “ е по-скоро примирение. Примирение, което отразява някои неща, казвани за връзките: “ бракът / връзката / е жребий, тото, каквото ти поднесе съдбата” или по-стари приказки :” всеки си носи кръста! “ .

Но си оставаме все така разочаровани от някои негови / нейни / постъпки, това е защитна реакция, стена. “ Няма да запълвам повече празнини, ще си намеря друго занимание – хора, хоби, вманиачаване по нещо. Но разочарованието тлее и съсипва връзката, защото не сме приели Жената-скелет доброволно. Не сме приели, че никой и нищо не може да е постоянно във върхова форма. Зависи и с какви очи гледаме и се оглеждаме в Другия още в началото на връзката – с тези на егото и/ или на душата.

Ако е само на егото, отхвърляме всичко лошо / не му обръщаме внимание – еуфорията / , защото неговите потребности – на егото – са задоволени. Но душевният, емоционалният глад чука на вратата. И тогава при жената се появява Баба Яга – по-сенчестата страна на женската душевност, а и просто по-различната. Жената-скелет показва, че топлината и любовта остават, когато обичаме себе си и Другия изцяло – с всички слабости, грешки, недостатъци.

Когато приемаме и разискваме недоразуменията и това, което ни дразни или ядосва в другия. И сме готови да се развиваме психически и емоционално и да си помагаме в това развитие и израстване. Искаме да вървим напред. Напред означава да не се страхуваме да показваме и по-тъмната си страна. Ако той / тя / не ги иска прав му /и/ път. Защото душата, сърцето страдат, ако не сме приети такива, каквито сме. Чувстваме се предадени, отхвърлени, защото искат от нас да ни виждат само в бляскавите ни доспехи – външни и вътрешни / емоционални и душевни /.

В истинската връзка, любовта може в даден момент да остане само на тънък конец, но от нас зависи да го заздравим. Да разберем, че няма лошо в това, че между нас се е появила Жената-скелет. В истинската връзка се преобразяваме един друг, а не да променяме на всяка цена! Ако го /я/ харесваме такива, каквито са, как ще искаме да го /я/ променяме?! Но разочарованията нашепват, т.е. егото нашепва друго:” Аз само едно-две неща, за да е още по-прекрасен /сна / !”

Това е така, точно когато слушаме, и при първите етапи на любовта и по-нататък, само гласът на егото, а не на душата! Но егото е алчно; то иска само хубави неща, а душата инстинктивно приема и хубавите, и лошите. Но когато слушаме само егото, следват разочарования:” Аз му / и / се доверих, а той / тя / какви ги иска от мен! И аз съм човек! Може ли да казвам и да правя само хубави неща!”

Да, всеки стига до този момент, но не защото сме лоши и глупави / “ за кой ли път! “ ще кажат някои /. А защото не сме приели изначално, че във всеки от нас, във всяка връзка, ситуация, момент има и хубави и недотам хубави, понаякога лоши неща. Вещицата ще се появи, както се е появила и добрата жена / мъж /. Всеки има собствени критерии за добро и лошо, лимит за приемане на лошото и те съвпадат или не с тези на другия.

Понякога се радваме на противоположния – нещо ново, непознато и вълнуващо е за нас – “ пляскаме с ръце “ и се чувстваме напълно удовлетворени. Но после започваме да се дразним от нея / противоположното / - Жената-скелет се е появила. Това, което донякъде или изцяло е удовлетворило една или няколко наши сенки и потребности започва да дразни егото ни. И обратно – радваме се и когато срещнем някой със сходни на нашите вкусове и интереси / в дадени области / , мислим и действаме за повечето неща, ситуации сходно.

И в даден момент  Жената-скелет е тук. Подобието ни дразни – егото ни е задоволено, но сянаката или сенките – не. Но в истинската връзка, партньорите взаимно се преобразяват. Може да сме противоположни или близки, като темперамент, манталитет, характер, вкусове, интереси, това няма значение – от гл.т. кое е по-хубаво, решаваме ние.

Преобразяването означава, че искаме да се развиваме – поотделно сме се развили, и все още се развиваме, но вече и заедно! Показали сме и добрите си страни, и нашите сенки и тъмни страни един на друг и сме ги приели взаимно. Егото е играло роля само при първоначалното привличане. Вече душата, духовността, истинската емпатия и емоционалност са от значение. Приели сме Жената-скелет изцяло и затова можем да продължим напред.

Въпреки видените слабости, сенки, тъмни страни, потайни кътчета. Преживели сме лошите постъпки спрямо нас, Другите, спрямо себе си / самоунищожителното поведение /. Понякога серия от такива постъпки, поведения, думи, жестове и все пак продължаваме да се радваме един на друг, да се обичаме и доверието един в друг нараства все повече укрепва.

И същевременно успяваме да си вземем от Другия нещо и/или взаимно да си доразвием някои аспекти от нас / сенки, други страни / или да си създадем, гледайки от околните или най-вече от собствения, поотделно и общ опит. Взаимното истинско приемане, развитие и преобразяване укрепва любовта и връзката.  На това учи приказката за Жената-скелет.

Автор: Надя Златева

Още публикации по темата:

Очакваме нещо един от друг или се приемаме такива, каквито сме

Синята брада

Василиса - Възвръщане на интуицията

Манауи – свързване с Другия, с Партньора

Чистата вода грижа: за творческия живот

Лунният мечок

Безръката девойка