сексология  
НАЧАЛО | Карта | Форуми sexnature.org | Екип sexnature.org | Връзки

Консултация и терапия

  • Юлияна Шапкарова
  • консултант-терапевт

shapkarova

  • - Мотивация
  • - Подкрепа
  • - Себепознание
  • - Творчески подход
  • ------
  • - Емоционални
  • - Семейни
  • - Професионални проблеми

За контакти:

i lov my job

"Да кажеш, че нямаш време, за да подобриш мислите и живота си, е все едно да кажеш, че нямаш време да спреш и да сипеш бензин, защото си прекалено зает с шофирането. Накрая ще ти се наложи."  - Робин Шарма

Мотивация и нейното място в успешната терапия

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Профилактика и терапия

Онлайн консултация

Мъдрости за всеки ден

Ще дойде ден, когато хората ще покорят пространството, ветровете, приливите и гравитацията и Бог ще ги дари със сила да се покорят на любовта. Тогава, за втори път в историята на света, хората ще открият огъня.

Тейар дьо Шарден

ALEGRE

alegre

STUDIO 5

* * *
 
Второто движение: подчинение ПДФ Печат Е-мейл
Природа на човека - Психология и терапия
Динамика: първично доверие в Ти-обект на отношение, следователно отдаване (да се оставиш в ръцете на Ти-то). Предразположение към проникване (готовност да се откриеш в най-широкия смисъл на думата). Биоикономична регресия. Търсене на място в йерархията на стадото чрез проверка на недвусмислената реалност. Хранене. Вкопчване (доверие) в Ти-обект на отношение, бил той обект или субект. Енергия: протича от центъра към периферията (ерогенизирана периферия); слабо разпространение към външния свят; връзка Аз -Ти(недиференцирано)-Аз.

Блокажи: орален сегмент (масетери-дъвкателни мускули, орбикуларен мускул на устата-затваряч на устата, квадратен ментален мускул-на брадичката, долен подезичен мускул, стернохиоиден мускул, стерноклеидомастоиден мускул, сплениус-в областта на гръбначния стълб от VII шиен до VI гръден прешлен (движи главата и шията), елеватор на лопатката (повдига я), среден стълбест мускул, горен трапецовиден мускул – в областта на шията).

Функции: биоикономична вкопчване в Ти-цел (първично доверие); хранене в широкия смисъл; Защитна - вкопчване в едно идеализирано Ти, една идея, бог или идеология; интелектуално отношение, афизичен контакт с външния свят (бягство от емоционалната реалност чрез интелектуални защити).

Поглед: първоначално умолителен, “отдолу нагоре”, влажен и накрая- радостен (радост от отдаването и получаването).

Глас: първоначално умоляващ, подчинен, емоционално и чувствено оцветен, накрая – дълбок, отпуснат. Стойка: на “затворената скоба”, свита.

Фантазия: “...имам нужда от твоята помощ, от твоята подкрепа!”

Фиксации: фиксацията във второто движение е индикатор за разстройства, типични за оралния характер (от депресия до мания, хиперконсумативни разстройства, болестно интелектуализиране, псевдология, личностови разстройства.

“Тя успя да се остави, да се отдаде цялата на вълната,... докато изведнъж една сладка конвулсивна тръпка премина през всяка нейна жива клетка. В този момент тя само консумираше удоволствие и беше разтворена. Разтвори се, не съществуваше повече. Жената в нея се беше родила”. (Лаурънс, “Лейди Четърли”). Да се изгубиш в Ти-то. Да се оставиш в ръцете му: да се довериш, да обичаш без резерви, да се срещнеш с тъмнината, от която се ражда светлината. Да се вкопчиш, да се довериш, да потънеш, да се вдетиниш за миг, да изпиташ отново онова усещане, което някога си имал в ръцете на мама, да бъдеш едно цяло с нея. Това е подчинението: предверието на порастването, на пътя към зрелостта и бъдещето.

Но в нашия свят, в който всичко се свежда до търсенето на власт и слава, който живее в измерението “имам”, подчиненият се възприема като губещ, а подчинението е избягвано движение, почти толкова, колкото и бубоничната чума. Да се подчиниш? Никога! Убийствен начин за стабилизиране на позициите, на този, който е отгоре и на този отдолу. Така всеки ден се изправяме на барикадите, за да защитаваме нашите реални или измислени права, но прекалено често забравяме задълженията си. Не говоря за задълженията пред Държавата, Църквата, Семейството, а за тези, пред себе си, нашето тяло, нашата вътрешна хармония, нашето Аз.

Да, защото подчинението е дълг преди всичко към самите нас: да се подчиним на собствените си потребности, на изискванията на тялото ни, на съзнанието за нашите недостатъци, на страстите ни, на реалните ни лимити. Само след като сме приели превъзходството на тялото ни пред теоремите на интелекта, ще можем да навлезем в територията на чувствата си, на емоционалността и сексуалността си и да се изправим срещу толкова неверни интроектирани схеми. Само тогава бихме могли истински да се подчиним на Ти-цел и да се “нахраним”, възстановим и пораснем в ръцете му. Този, който не се доверява на посланията на тялото си, не би могъл никога да се довери напълно на никое Ти, но за сметка на това, ще коленичи пред абсурдните изисквания на Нацията, на Школата, които вече са се превърнали в част от неговото Аз, дотолкова, че той наистина ги приема за свои!

В подчинението се съдържа най-пълната дистенция. Командването се преотстъпва на Другия. По този начин преоткриваме онези прекрасни мигове от детството, когато нашето Аз е било слято с това на майка ни. Така възкръсва сигурността. Чувствайки се защитени, си позволяваме да вибрираме в унисон с енергията на нашето Ти-обект на отношение. Тогава забравяме всички разлики и (пре)откриваме способността си да се потопим в доверието. Често в мигове като този присъстваме на възраждането на едно наше Аз, което сме смятали за изгубено. Когато поставянето в позиция “отдолу” е инструментално ( престорено), говорим за вторично подчинение (по-удачно би било да го наречем недоверие или съблазняване). Това е подчинението – фарс. Уви, това е предпочитано движение от малките човечета, в стремежа им да си завоюват място под слънцето: подмазвачи, предани лакеи, “верни” редници, но винаги готови да убият своя бог за една шепа жълтици или слава!

Истинското подчинение е движение, присъщо на хармоничния човек, който вярва в собствените си ресурси, вторичното подчинение е квинтесенцията на макиавелизма. “Механизмът “ без подчинение няма мир” е форма на някакво условно подкрепление. С други думи: доминиращият подкрепя подчинения с приятелски жест, само ако последният на свой ред го подкрепя подчинявайки се, т.е. признавайки разликата в ранга. Всеки вид, при който има йерархия, си е изработил специфични сигнали с тази цел, подобни на войнишкия поздрав към командира. Войникът, който забрави да изпълни този ритуал, скоро ще открие, че механизмът на условното подкрепление е гръбнакът на всяка йерархична система. Съществуването на този механизъм е главен аргумент срещу съществуващото мнение, че йерархичният ред е само една скала на доминирането.

Ситуацията е по-сложна: йерархията свързва индивидите по между им чрез нещо като пакт на лоялността. Както отбелязва Рудолф Шенкел, по отношение на йерархичните сигнали при вълците, подчинението не е нищо друго, освен усилието на долустоящият да постигне социална интеграция (...). При шимпанзетата отбиването на малкото започва около четиригодишната му възраст като майката го заплашва, отблъсква на страни, покрива гърдите си с ръка. На това малкото реагира с рев, плаче почти с човешки глас, а понякога изпада направо в яростни изблици, по време на които крещи и се гърчи като че ли умира. При тези случаи майката се смилява и му позволява за успокоение да я прегърне при условие, че малкото ще държи устата си затворена и далеч от зърната й. (Идва ми спонтанно да запитам: колко хора продължават да “сучат”, въпреки, че отдавна са на зряла възраст?

И колко майки се чувстват доволни, когато детето им, вече на около трийсет години, иска все още (метафорично) да бъде кърмено? Като се има предвид колко важна фигура е майката, фигура, от която малкото продължава да зависи години след отбиването, тя не бива да игнорира проблема. Заплахите и отхвърлянето трябва да бъдат приети и по този начин ще се развие (именно чрез подчинението един нов тип връзка с майчината топлина, обусловена от поведението на малкото”. Кога малките в нашия човешки вид губят способността си да се молят, да бъдат “отдолу”? Може би на две или три години. А може би спираме да се подчиняваме и още по-рано, когато осъзнаем, че да бъдем “долу” в нашата култура означава да изгубим властта.

На нашите географски ширини се смята за по-важно (и никога няма да се уморя да го повтарям!) да изглеждаш, отколкото да бъдеш някой! Не е вярно следователно, че обществото е съставено от какви да е хора! То е съставено от някоисти! Много, прекалено много неща сме обърнали надолу с главата! Интроектите ръководят Аза. Важно е да бъдеш някой! А за да бъдеш този някой, са нужни много жертви: “Бъди силен!, “Не се страхувай от никого!”, “Не се отпускай!”, “Докажи, че си някой!”, “Не прекланяй глава!”, “Покажи, че не си безгръбначно и имаш здрав гръб!” (това важи и за мъжете, и за жените), “Да не би да искаш да си в краката на този или онзи???!!!”. Това са новите заповеди! И няма защо да се чудим, че роденият от тази култура човек, не знае дори да се подчинява на реалността и да приема неизбежното.

Нека не се питаме тогава защо вместо да приеме своята относителна подчиненост, той предпочита да живее в една вечна двусмислица. Двусмисленост, която хвърля сянка върху отношенията между индивидите, при които комуникирането е станало алогично, заобиколно, а не прозрачно и честно. Двусмисленост, която профанизира отношенията майка-дете, която прерязва нишката на любовта между обичащите се. Колко невротици не се подчиняват на реалността, представляваща тяхната болест, като приписват проблемите си на стреса, на съдбата-противник, вместо да приемат, че изворът на техните тревоги, страхове, депресии, импотентност, фригидност е другаде – в тяхната неспособност да си разрешат да бадат “нахранени, като се поставят отдолу”, в хроничното им защитно поведение срещу потребностите, в нежеланието им да отстъпят дори на милиметър пред Ти-то.

Всъщност само най-здравите индивиди могат да се подчиняват. Болните предпочитат да прибегнат до инструмент за манипулиране на Ти-то – симптома (сега, когато съм болен, всичко ми се полага, горкичкият аз!). Те не признават необходимостта да премоделират цялото си съществуване. И навлизат все по-навътре в блатото на емоционалната чума. И там тържествено плуват!

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

 
* * *