За съжаление, светът още не бил готов за това откритие. „Роден съм в малко селце и съм първо дете в заможно семейство.” От "Страстите на младостта" Вилхелм Райх е роден през 1897 г. в Галиция, най-източната част на Австро-унгарската империя, сегашна Украйна. Израства в Буковина в голяма ферма, управлявана от баща му. До 13-годишна възраст Райх учи в дома си с частни учители. Майка му, към която е силно привързан, се самоубива през 1910 г., след като баща му открива за кратката й афера с един от учителите.

Баща му умира от туберкулоза четири години по-късно. През същата тази година, 1914, избухва Първата световна война. За няколко дни руските войски помитат Буковина. Райх едва се отървава да не бъде изпратен в Русия като заложник, като бяга от дома си. По-късно той пише: "Никога повече не видях дома си, нито това, което имах. Нищо не остана от подреденото минало." През следващите четири години Райх служи в австрийската армия, като преживява това, което нарича "войната като машина".

През 1918 г. войната най-накрая приключва. Германия и Австрия са победени. Австро-унгарската империя се разпада и Буковина става част от Румъния. Сам, без дом и интелектуално гладен след четири години на война, Райх влиза в медицинското училище към Виенския университет. „Сексуалната енергия е тази, която управлява структурата на човешките чувства и мислене.” От "Сексуалната революция". Райх открива значимостта на сексуалността и това го привлича към изследванията на д-р Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата. Скоро става един от най- обещаващите ученици на Фройд.

Фройд открива, че неврозата се причинява от конфликт между естествените сексуални инстинкти и социалното им отричане и потискане. Фройд извежда хипотезата за съществуването на биологична сексуална енергия в тялото. Той я нарича "либидо" и я описва като: "нещо, което се увеличава, намалява, бива изтласквано или освобождавано и което се простира през следите, които една идея оставя в паметта, подобно на електрически заряд по повърхността на тялото."

Но с годините Фройд и последователите му изместват голяма част от тази концепция разглеждайки либидото до психологическа енергия или идея. През 1925 г. Фройд заключава, че "теорията за либидото засега може да се разглежда само по пътя на хипотезите". Клиничните наблюдения на Райх, обаче, показват че сексуалната енергия е нещо повече от идея и че сексуалното удовлетворение притъпява невротичните симптоми.

Той открива, че функцията на оргазма е да поддържа енергийно равновесие, като освобождава излишната биологична енергия, която се трупа в тялото по естествен път. Ако тази функция бъде нарушена, както се оказало при пациентите му, тази енергия продължава да се трупа, без адекватно да се освободи, като застопорява и захранва невротичните разстройства.

Теорията на Райх за оргазма го отдалечава от колегите му, защото показва, че либидото е реална физическа енергия, която е възможно да бъде количествено измерена. Клиничната му работа води и до нови терапевтични техники, за откриване и премахване на всякакви пречки по пътя за освобождаване на тази енергия.

Но човешкото нещастие, което вижда навсякъде кара Райх да заключи, че решението на проблема с неврозата не се състои в лечението, а в превенцията. „Трябва да промените целия си начин на мислене, и да не гледате от гледната точка на държавата и културата, а от гледна точка на това, от което хората се нуждаят и заради какво страдат. Тогава вече напасвате подобаващо и социалните институции."

Фройд пък твърди, че културата е водещата а сексуалните инстинкти трябва да бъдат адаптирани към съществуващата социална структура. Тези противоположни позиции накрая водят до раздяла между Райх и Фройд. Във Виена и в Берлин, Райх посвещава голяма част от времето и финансите си, обучавайки средностатистически хора във важната роля, която сексуалността играе в живота им.

"Имах шест клиники във Виена, където идваха хора, за да им давам съвети веднъж или два пъти на седмица. Целта беше да предоставя медицинска и образователна помощ." За да стигне до най-голям брой хора той работи със и промотира сексуалното образование, контрола над раждаемостта, правото на развод и по-добри условия на живот. Райх споделя, че в Берлин през неговата организация минават около 50 000 души през първата година.

Райх е и много откровен относно бурния политически климат в Германия. За разлика от много членове на Асоциацията на психоаналитиците в Берлин, Райх открито се противопоставя на издигането на нацистката партия. Но плаща висока цена за своята активност. Комунистите го отричат и той е изключен от международната Асоциация на психоаналитиците, наричайки тези събития: "катастрофи, които заплашиха моят личен, професионален и социален живот". Когато го питат какво ще прави, Райх отговаря: "Просто ще продължа".

Препоръчваме още: Неорайхиански теории