Етапите по откриването и преживяването на архетипните сили са свързани с развитието, но в действителност не се преживяват като праволинейни, непрекъснато напредващи стъпки. Пътуването на един типичен герой бих оприличила на конус или триизмерна спирала, по която е възможно движение напред, но често се правят и завои назад. От всеки етап извличаме поука и попадаме повторно в ситуации, които ни връщат на предишни етапи, за да научим и повторим уроците на нови нива на интелектуална и емоционална сложност и проницателност. В първите си опити по стъпките на воина например може да действаме като хунския вожд Атила. Впоследствие обаче се научаваме да изтъкваме желанията си толкова внимателно и по подходящ начин, че съумяваме да получим желаното, без да влизаме в конфликт.

Спиралата се разраства не толкова на височина, колкото на ширина, защото сме овладели по-голям набор от реакции към живота, следователно, способни сме на повече живот. Възприемаме повече и имаме повече възможности за избор. Може да се начертае схема, която да обобщава етапите, които включва всеки артехип. При първото завъртане на колелото много хора преминават два пъти през централния кръг, докато успеят да излязат, като усвоят второто и третото ниво на познанието.

От концептуална гледна точка схемата е полезна, въпреки че човешкото развитие рядко е така подредено и хармонично. Смисълът е обаче, че архетиповете са взаимосвързани и често човек не може да реши психичната или познавателната дилема, криеща се в един архетип, без да премине през друг архетип. Воинът и Мъченикът са две страни на дуалистична формулировка за живота, в която или вземаш, или даваш.

Дотогава, докато не можеш да правиш и двете, не можеш да правиш свободно нито едното, нито другото. Следователно, много пъти през живота си усвояваме уроците на всеки артехип. По-нататък събитията в живота ни влияят върху реда и интензивността на усвояването. Всяка значителна промяна или криза ни кара да преоценяваме проблемите, свързани със самоличността ни. Всеки нов ангажимент изисква нови жертви. При всяка следваща среща с един и същ архетип нашето разбиране за него се задълбочава.

Добродетелите, които героят възприема във всеки свой облик, никога не се губят или надрастват. Само стават по-фини. Като Невинен героят се научава да вярва, като Сирак — да скърби. Като Скитник героят открива и назовава собствената си истина, като Воин — налага тази истина, така че тя да влияе на света и да го променя. Като Мъченик — обича, обвързва се и се отказва. Всички споменати добродетели предполагат известна болка или борба. Добродетелта, която Магьосникът добавя, е умението да осъзнаеш и приемеш богатството на вселената.

С разширяването на кръга Магьосникът получава онова, за което копнее Сиракът — връщането в изгубения рай, първо на ниско космическо, лично ниво, а по-късно — на най-високо космическо ниво. Вместо обаче да изживява изобилието от детинска, зависима позиция, Магьосникът стъпва в градината върху основата на взаимозависимостта — с другите хора, с природата и с Бога. Така че последният урок, който героят научава, е щастието.

Урокът от всеки етап пренасяме в следващия и тогава смисълът му се променя, но самият урок не се губи или надраства. Например на първото ниво на мъченичеството героите правят жертви, за да омилостивят боговете или някаква друга авторитетна фигура. По-късно правят това просто за да помогнат на други хора. Като става воин, героят трансформира жертвата в дисциплина: Жертва нещо, за да постигне друго. Като Магьосници героите разбират, че никога нищо важно не се губи: саможертвата се превръща в органично и осъзнато отказване от старото, за да се отвори път за ново развитие, нов живот.

На онези, които навлизат в даден етап в подходящ момент, митът носи живот. Когато от по-ранен етап на развитие някой индивид преждевременно прескочи в друга роля, същият архетип поражда инертност, защото това не е истинското ниво на развитие на индивида. Мъжете или жените, които по степента си на развитие са готови да напуснат етапа воин например, може да не успеят да го направят, защото не знаят, че има друг етап.

Те ще се чувстват лишени от жизненост, клаустрофобични, хванати в капан, също както се чувстват жени, впримчени в ролята на Мъченика, на които е казано, че архетиповете на Скитника и воина са роли, запазени само за мъже. Много жени изразиха вълнението си по повод „Жената герой в американската и английската литература", тъй като книгата изтъква героизма — особено пътуванията на Скитника и воина — като стремеж, подходящ за жени, и по този начин им помага да напредват в пътуванията си. Надявам се, че сега, като изтъквам ценното в архетипа Мъченик и като описвам архетипа Магьосник, мога да помогна пътуванията и на жените, и на мъжете да станат по-леки и по-безболезнени.

Вярвам също, че всички имаме постоянен достъп до всеки архетип. „Етапът", на който сме, е свързан с мястото, където най-много „висим", където прекарваме най-продължително време. Най-угнетената жертва ще има мигове на трансценденталност. И никой от нас в развитието си не стига толкова далеч, че от време навреме да не се чувства като изоставено дете. Фактически всеки етап ни подарява нещо — нещо важно, което ни учи как да бъдем хора.

Каръл Пирсън

Снимка: Атила е последният и най-могъщ владетел на хуните, управлявал от 434 г. до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Орлеан преди да бъде спрян в битката при Шалон и прогонва западния император Валентиниан III от собствената му столица Равена. Макар че империята на Атила умира заедно с него, той се превръща в легендарна фигура в европейската история. В Западна Европа той е запомнен като символ на жестокост и хищност, докато в някои страни, например Унгария и Турция, той е считан за велик владетел.

Архетипове и човешкото развитие 

Да пробудиш героите в теб