Анализ и размисли върху книгата Бягащата с вълци от Клариса Пинкола Естес

/ психичен и емоционален  глад? / Да бъдем истински майки за себе си, а не мащехи

Майката е символ и извор на топлина / сетивна и емоционална /, на сигурност / физическа, психическа и емоционална /, на предаването на мъдростта и опита / житейски и на женските тайни /. Но когато майката на Василиса умира, момиченцето загубва този извор. И все пак не е съвсем така. Майка и дава, като наследство кукла, която ще и служи по пътя на живота. И ако изгуби пътя, тя ще попита куклата, която ще и отговори какво да прави. Затова Василиса винаги трябва да я носи със себе си. Тази кукла се явява материален символ на предаването на женското познание, интуиция от майка на дъщеря: стр. 91 “ В началото ... новата жена. “ Но е важно Василиса да помни едно нещо за куклата – никой не трябва да знае за съществуването и. Женската мъдрост, познание – емоционално., психично, инстинктивно – са женски тайни; те трябва да останат обвити в известна мистичност.

Жената сама разбира как да ги използва и да се възползва от тях. / “ воалите “ стр. 446 долу – 447 горе от “ Безръката девойка “ /. И нещо друго важно !: “ Храни я, когато е гладна. “ / стр. 86 горе /. Женското знание, мъдрост трябва да се хранят! Ако жената не намери начини / в приказката по-нататък става ясно какви /, да подхранва тази мъдрост, тя постепенно ще загине. А не трябва! Тя е исконната женска сила!

Майката завършва с думите : “ Това е моят майчин обет към теб, моята благословия, дъще моя. “ Майката на Василиса умира твърде млада и няма възможност за по-нататъшно развитие на собствените си интстинкти, интуиция, женственост, както да посее и техните семена в дъщеря си.

Т. е. с обичта и искрените си напътствия да и ги създаде. Но тя няма да остави дъщеря си на произвола на съдбата. Майчиният инстинкт работи до последно – детето трябва да се закриля! Но не от външна среда, обсотятелства, хора, а вътрешната ориентираност и сигурност. Затова майката дава тази “ Благословия “ на Василиса. Това е благословия от най-висш тип! Физически майката я няма да напътства, но тази “ благословия “, куклата ще пази момичето. То ще е объркано, уплашено, ще тъгува наистина, но няма да е самотно: куклата / благословията / ще е винаги до него.

И тя наистина ще му е полезна в опознаването на света и най-вече себи си. Както става в подобни приказки, бащата се жени повторно, но за неудовлетворена, зла жена със също зли дъщери. Те били външно мили и усмихнати, но когато оставли насаме с Василиса я тормозили. В тях “ се криело нещо мише, което бащата не бил способен да усети. “ Това също е напомняне за различната женска чувствителност и поведение / макар и отрицатална / и за мъжкото разбиране на нещата, на дадена ситуация. Мащехата и дъщерите и знаят / усещат кога да са лоши с Василиса – когато бащата го няма.

Те знаят, че той няма да одобри подобно отношение към дъщеря му; дори би могъл да ги изгони. Но те използват знанието си / женските си усещания / не градивно, а за да са зли. Отдават се на нездравата същност в себе си, която като се сблъска със здравата / хубавата и добра Василиса / още повече се разразява, надува и става още по-пагубна! – стр. 95 / “ Тъмната част от нас “ / Като моя отметка: реакцията на бащата не е учудваща. Мъжете нямат силно развита интуитивност, емоционалност, свързана с подсъзнателните процеси и реакциите, идващи оттам. Те гледат “ с очите на разума “ и затова “ не бил способен да усети “.

Естествено приказката продължава с това, че мащехата и дъщерите и решават да се отърват от Василиса завинаги, като я изпратят за огън при Баба Яга в гората. Тя е вещица, стара при това и ще убие и изяде момичето. Огънят има невероятна сила буквално и преносно. Той има различна символика. В началота на приказката е една, материал нужен за дома, за огнището, за да се сготви храна. По-нататък добива и дрего значение. И така – Василиса тръгва смирено Тя “не усеща ...психично напрежение. “ стр. 96 – 97 горе и стр. 94 .

В гората ставало все по-тъмно, съчките под краката пращели така, че я хвърляли в ужас. Но тя трябва да осигури огъня на домашното огнище. Но ще го направи, не само защото е свикнала безропотно да изпълнява заповеди, а защото трябва да се откъсне от унеса си, макар и рязко! Василиса стига до къщата на Баба Яга, изправя се лице в лице със страховитата / по чуждо мнение, прието безапелационно от момичето / старица. Изправя се срещу собствения страх от страха и от непознатото / както и докато върви през гората /.

Но куклата / интуицията / е до нея, във нея / в приказката куклата е материалния и проявител . Но символизира вътрешното, онова което трябва да слушаме при непознати, носещи бепокойство, тревога, страх ситуации и срещи с хора. Къщата на Баба Яга също е чудновата – стр. 102 “ Тази къща ходи сама, ... на пръв поглед. “ Когато човек преодолее първоначалното си притеснение, дори страх от непознатото, чудноватото, го вижда в истинските му размери, форми, не с очите на страха. И понякога вижда, че е по-добро. В

началото Василиса се разтреперила, когато Баба Яга и изкрещяла “ Какво искаш? “ . Разтреперила се пред тази непозната, стряскаща сила. Но все пак Василиса обяснява за какво е дошла: за така нужния / в пряк и преносен смисъл/ огън. И отговора на Баба Яга “ А, да знам ... огън? “ стр. 87. Баба Яга изсумтява, тя е досадена, защото е старицата / мъдростта / в нас, която знае всичко. Знанието ни е дълбоко скрито, не е стигнало до съзнанието ни, но Съществува!

И още – тя казва на момичето, че е нескопосано, защото какво женско, първично, инстинктивно носи, щом е оставило огъня да угасне. След това пита, защо е толкова сигурно, че ще му даде огън. Момичето се съветва с интуицията си / куклата / как да постъпи, какво да каже на Баба Яга, за да му даде това, за което е дошло. Интуицията подсказва на Василиса, че е нужно да помоли вещицата за огъня. В друга ситуация може да е нужен друг подход, интуицията отново ще подскаже. Но в случая това е верния. И Баба Яга го казва на момичето.

Василиса вече е направила първата крачка – тя не се е оставила просто да реагира на вещицата, на нейния крясък да реагира безропотно, както на мащехата и злите и дъщери и да изпълнява безропотно заповедите им. Тя прилага друг подход – моли “ страшната “ жена. Престрашила се е да разговаря с нея – да и обясни за какво е при нея и да я моли – както се е престрашила да мине през гората. Защото куклата / интуицията / е с нея и тя може да се справи с нещата, които.

Баба Яга е съгласна да даде огън на Василиса, но само ако извърши определени задачи – да почисти къщата, да изпере дрехите на Баба Яга, да и сготви храна. Метафората в случая изразява следното. За да може жената да възвърне топлината, своя плам е нужно да се прочисти психически. Да почисти душата си от натрупани негативи, неизразени чувства, болка. От цивилизационни норми, които не и помагат, а само я нараняват и я отклоняват от същността и, от истинския и път.

От женската и мисия да дарява любов и топлина, но преди всичко да ги даде първо на себе си. Като разбере кои са истинските и желания / това не означава, че са коренно различни от общоприетите, а просто да доуточни личните /, като разбере кога е добре за нея да се държи, като “ вещицата “ и кога като добрата Василиса или някоя друга. И така ще се погрижи за психичния си дом, ще върши всичко с желание и ще бъде самата себе си.

Изпирането, измиването са символите на почистването и поддържането на чиста психична среда: стр. 106, 107, 108 горен абзац. И нещо много важно – психичната Баба Яга, / Дивата жена / трябва да я храним редовно, като преди това накладем огъня, за да й сготвим нужната храна Не трябва да позволяваме, както прави мащехата в приказката / нашата сянка в психето / да угасим огъня си – стр. 108 и стр. 109.

Това че Василиса изпълнява всички задачи, не трябва да я успокоява – прочиставнето на душата е постоянна работа – и трябва постоянно да се поддържа огъня стр. 109 долу. В по-нататъшните задачи на Василиса, Баба Яга я учи да назовава нещата точно, да ги подрежда подсъзнателно, докато един ден натрупванията изплуват на повърхността на съзнанието – емоциите, чувствата. Истината за самите нас и живота ни, изплува изцяло: стр. 110, 111.

Истините за живота, за природата, душата / за цикличността в тях / продължават и когато Василиса пита за белия, черевния и черния конници, които е срещнала в гората – стр. 112, 113. Василиса изпълнява всички задачи и получава отговори от Баба Яга за конниците, но тя напомня : “ от много знание човек бързо остарява. “ / стр. 89 / . Но я приканва, ако иска да я попита още нещо. Василиса понечва да запита за ръцете, които изникват да смелят царевицата, която тя е почистила, но куклата / интуицията / и я спира.

И тя отговаря с думите на самата вещица. А Баба Яга е учудена на мъдростта на момичето / стр. 89 / и го пита откъде я придобило. Василиса отговаря, че е от благословията на майка и. Когато Баба Яга чува това, изгонва момичето. Но в същност и тя и дава един вид благословия, макар и вещерска. Дава и череп с огнени очи и казва, че това е нейният огън; тази благословия е от и за сенките и подсъзнанието ни, където са те; огънят осветява незнайните пътища в психето ни, които ни вляят: стр. 116, 117, 118 горе.

Когато Василиса тръгва за дома отново през гората, тя се уплашва от огъня, излизащ от всички дупки на черепа. Уплашва от силата, която носи / силата в нашето психе, което ни насочва във вътрешния ни и външен свят, но се страхуваме от нея, когато дълго време не сме я използвали и дори не сме знаели, че я притежаваме! /. Черепът я успокоява и казва да продължи пътя си. В случая, огънят не е само символ на топлината, но и на светлината, осветяваща негативната сянка в нас. стр. 118 .

Светлината служи и за да разберем хората - мислите, чувствата, емоциите, поведенията им и мотивите за тях и техните психични сенки. Да се разбере, че някой върши нещо лошо, но не защото е лош, а е некоректен, защото не се е добрал до собствените си психични сенки. Отделен е въпросът дали има желание да ги разбере и дали това трябва да оправдава действията и постъпките му / и / и мотивите за тях.

Но огънят осветява отделните пластове на личността, както дали действията отговарят на думите. Но светлината огрява най-вече нашите сенки и как се справяме с тях; как използваме положителното, а и негативното в нас, които вляят при различните ни избори: стр. 120, 121, 122, 123. Това влияе и на собственото ни възприемане на самите нас и как се оставяме / по кой начин / да ни вляят останалите. Тук има момент и за психичните майки – малки диви майки “ – въшните / от плът и кръв / и вътрешните – плод на опознаването на същността ни.

На тези, които са били винаги вътре в нас, в подсъзнанието ни, но не сме им обръщали внимание. Не сме знаели как, защото вътрешната сянка ни е нашепвала друго. И не се е появявала в цялостния си вид – дрипава, мръсна и грозна, с дрънчащи вериги. За да ни каже : “ Опомни се! Аз съм тук, но не ми обръщаше внимание. Беше прекалено заета да си добра! А това донесе ли ти щастие?! Затова ти се явявам!

Не за да станеш лоша и да забравиш какво е да си мила и добра! А за да разбереш кога това е добро за теб и с кого или с кои хора. И да знаеш как да поставиш натрапниците, нахалниците / външни и вътрешни / на мястото им! Защото не искат да бъдеш себе си – дива, женствена, вещица, кучка, фея, дете, жена, Дива! И прекрасна! Да, трудно е понякога да се определи кога да сме добри, мили, почтени, нежни, доверчиви!

И кога – безапелационни, изискващи да не нарушават границите ни, пространството ни и най-вече желанието ни да бъдем себе си. И кога някой или някои нарушават тези граници. Учили са ни да сме любезни и възпитани. Среща ли сме хора и най-вече някой, с който ни е толкова добре, че няма как да не сме мили, внимателни, нежни. Това е естествена необходимост, истинските ни желания! Върховна глупост, простотия, проклетия и недоверие е да се държим по друг начин!

Срамота е да сме вещици! Абсолютно вярно е! Но и колко пъти ни се е налагало да се държим точно като Ба-ба Яга! И сме се чудили / както и други / на поведението си: “ Аз не съм такава, само сега! – сме си казавали. И действително считаме, че е така. Но избухването ни да е много голямо, да сме наранили някого / с думи, жестове, поведение / и естествено и себе си! Страхуваме се от това, което се случва с нас. И това става, като обеца на ухото ни. “

Повече няма да се държа така, защото това е лошо за мен и най-вече за другите! “ . А и “ Ти ли ще оправяш хората! Никого не можеш да промениш “ Да, вярно е. И не е. Вярно е, защото не можем да обиждаме другите ей така за удоволствие. Защото жената е носител на живота, приемаща, прощаваща, нежна, успокояваща, топла, слаба, уязвима и силна с и в тези качества. И все пак защо се държим по този начин; като Баба Яга, яхнала метлата, хилеща се зловещо и доволно на лошотията си! “

Нали той / тя, защото и при мъжете е така, макар и изразено другояче / удовлетворява толкова мои нужди и потребности! Не, не бива така! Ако продължавам така, ще ме изостави, отхвърли и ще съм нещастна, самотна и ще се ядосвам, че съм наранила този човек. И жалко за всички хубави мигове, които сме имали, а вече нямаме.” И жената си казва, че с този или следващия повече няма да се държи така. Но пак нещо става и тя пак е “ “вещицата “ . Защото с нещо ни е подразнил , защото “ и аз съм човек и моето търпение има граници! “

А това е така, защото не сме установили точните си потребности, изисквания, нужди от и към себе си и другия. И Баба Яга чука на вътрешната ни врата. Не и обръщаме внимание / “ защото това е лошо “ /, но тя не спира. И тогава ... се повтарят нещата – недоразумения, разочарования от другия и/или себе си, дори обиди. Ако й бяхме обърнали навреме внимание, тя нямаше да се появи в най-зловещия си вид – подскачаща, като луда с всичките си вериги!

Затова е нужно жената да обърне внимание и да покаже и изрази всичките жени в себе си. За да може тя и Другия, и Другите да не се чудят на поведението й и да се чувстват обидени от него. Защото, като казваме навреме какво ни е подразнило и/ или сме настоятелни за нещо – свое или като поведение или реакция у другия – ние така обичаме себе си и другите. Ние истински се обичаме и искаме истински да обичаме Другия, и Другите и не можем да си позволим лукса! да сме неискрени!

Това е истинското доверие – “ да, аз съм това и ти си това, което си и се обичаме, но и трябва да си казваме искрено нещата, които не одобряваме, за да продължим да си вярваме и обичаме! “ Защото неказването на истината, поддържането на “ добротата “ / в случая, като началната Василиса /, само отлага конфронтацията и недоразуменията във времето, не ги зачерква. И те така стават по-големи от нас и заживяват самостоятелно и ни носят огромно напрежение.

Да, понякога си казваме “ в момента нямам нужда от конфронтация и караници. Това мило отношение на този и/или тези е балсам за душата ми, носи ми успокоение и любов. Достатъчно съм се конфронтирала, ядосвала и викала. Искам да съм мила, любвеобилна, нежна, защото аз действително съм такава! А не като някои мъжкарани, мъжемразки, истерички, които считат, че всички мъже са задници и другите са гадняри!” Всяка е водила подобни диалози. И донякъде сме прави.

Но не обръщаме внимание на това, че сме се карали и конфронтирали с другите, защото и с тях навреме не сме си обърнали внимание какво искаме, какви са потребностите ни, а просто сме били “ мили и добри “ , докато можем, до емоционално, психическо и дори физическо изчерпване! стр. 124, 125. И най-вече е вярно, че от нас зависи дали искаме да се вгледаме истински в себе си и да научим нещо за нас, за най-исконната ни същност и потребности. Това важи и за Другия, Другите. И ако искат – чудесно, помощта ни е насреща. Ако не – не – насила хубост не става! Но не трябва да се чувстваме виновни за това!

Автор: Надя Златева

Още публикации по темата:

Синята брада

Манауи – свързване с Другия, с Партньора

Жената - скелет

Чистата вода грижа: за творческия живот

Лунният мечок

Безръката девойка