Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   
Разделителната линия между съзнание и тяло със сигурност не е наша вродена черта. Но с течение на годините, когато индивидът започва да расте и се заеме да прокара и укрепи границата между аз и не-аз, той започва да гледа на тялото със смесени чувства. Трябва ли да го включи директно в границите на своята личност или да гледа на него като на чужда територия? Къде да прокара разделителната линия? От една страна тялото е източник на повечето житейски удоволствие, от екстаза на еротичната любов до изисканите гастрономични наслади. Но от друга страна, тялото приютява целия спектър на болката. За детето тялото е единственият източник на удоволствие, но то е и първоизточник на болката и конфликта с родителите. И за капак тялото изхвърля разни непотребни неща, като причините за тези му действия са напълно непонятни за детето, но то усеща, че те създават постоянно напрежение и тревога у родителите му. Подмокряне, наакване, колики, издухване на носа – какво невероятна бъркотия!По времето, когато индивидът достигне своята зрялост, той общо взето се е разделил със своето тяло. Щом границата между аз и не-аз е окончателно определена, тялото се оказва от другата страна на барикадата.

Границата вече е прокарана – между съзнание и тяло и индивидът твърдо се отъждествява първото. Той дори започва да смята, че живее в главата си, сякаш е някакво миниатюрно човече, натикано в черепа му и раздаващо от там команди и заповеди на тялото, което може да им се подчини, но може и да не го направи. Накратко, онова, което индивидът усеща като тъждествено на себе си, не обхваща организма като цяло, а само част от него и тази част се нарича его. По този начин усеща, че е его, а колкото до тялото, то е нещо, което се навърта там долу, под него. Това е широко разпространен тип граница, тази която свързва идентичността на личността преди всичко с егото или с онзи мислен образ, който тя сама си е изградила за себе си. Границата между аз и не – аз може да бъде доста еластична. Затова не е изненадващо, че дори и в рамките на егото или съзнанието може да се прокара още един тип граница.

Индивидът може дори да откаже да приеме, че някои от аспектите на собствената му психика са негови. Ако използваме жаргона на психолозите, той се отчуждава от тях или ги потиска, изтласква ги от себе си или ги проектира навън. Смисълът на всичко това, е че той свива границата на собствения си аз и тя обхваща само едно част от неговите наклонности. Тази стеснена представа за себе си се нарича персона. Индивидът определя като свой аз само част от своята психика /персоната/ и усеща останалото като не – аз, чужда територия, т.е. нещо враждебно и плашещо. Той преначертава границите на своята психика, за да отрече и да се опита да изхвърли навън нежеланите аспекти на самия себе си – ще ги наречем сянка. Основната идея за границата между аз и не – аз, е че човек разполага не само с едно, а с много нива на идентификация.

Самите нива не са теоретични постулати, а реалности, които могат да бъдат наблюдавани. Ние живеем в свят на конфликти и противоположности, защото сме създали свят съставен от граници. Щом всяка гранична линия е и фронтова линия, то тогава колкото по – рязко очертаваме своите граници, толкова по – ожесточени ще са и нашите битки. Колкото повече се стремим към удоволствието, толкова повече ще се боим от болката. Колкото повече се стремим да следваме доброто, толкова повече ще сме обсебени от мисълта за злото. Колкото повече жадуваме успеха, толкова повече ще се ужасяваме от провала. Колкото по – здраво се вкопчваме в живота, толкова по – мъчителна ще бъде смъртта. С други думи повечето ни проблеми произтичат от самите граници и конфликтите, които те пораждат. А начинът по който разрешаваме тези проблеми е като се опитваме да заличим едната противоположност.

Подхождаме към проблема за доброто и злото като се стремим да унищожим злото. Смятаме, че сме се справили с проблема за живота и смъртта, като прикриваме смъртта по някакви символични безсмъртия. Материалистът се опитва да сведе съзнанието до материята, а идеалистът се стреми към обратното. Ние винаги възприемаме границата като нещо реално и след това се опитваме да манипулираме противоположностите създадени от нея. Вместо просто да поставим под въпрос съществуването на самата граница. Тъй като вярваме, че границата е реална, ние постоянно си втълпяваме, че противоположностите са непримирими. За това ние решаваме, че животът би бил нещо съвършено приятно, ако можем да изличим всичко отрицателно от двойките противоположности.

Ако можехме само да ликвидираме болката, злото, смъртта, страданието, болестта, за да може доброто, животът, радостта и здравето да бъдат в изобилие – това всъщност е представата на повечето хора за рая. Така както в представата за ада са събрани всички отрицателни половинки- болка, страдание и т.н. Тази идея за разделяне на противоположностите и съответния стремеж към положителните половинки е отличителна черта на прогресивната западна цивилизация - на нейната религия, наука, медицина и промишленост. И все пак въпреки очевидните предимства на развитата медицина и земеделие, няма никакви доказателства, че след векове на акцентиране върху позитивното и опити да се елиминира негативното човечеството е по – щастливо, удовлетворено или помирено със самото себе си. Всъщност е точно обратното – човекът е угнетен и е изпаднал в шок от бъдещето. Объркването и отчуждението са взели епидемични размери, богатството поражда отегчение, а изобилието – безсмислие.

Тъй като самото желание за прогрес предполага неудовлетвореност от сегашното състояние на нещата, колкото повече се стремим към прогреса, толкова по – остро неудовлетворение ще изпитваме. В стремежа си да акцентираме върху позитивното и да елиминираме негативното ние напълно забравяме, че едното може да бъде определено само при наличието на другото. Противоположностите могат наистина да се различават помежду си както денят от нощта, но същественото в случая е че без нощта ние никога няма да опознаем деня. Да отстраниш отрицателното означава също да отстраниш всички възможности да се насладиш на положителното. За това на практика се получава така, че колкото по – големи успехи жънем в авантюрата, наречена “прогрес”, толкова по – големи провали търпим, в следствие на което се изостря и чувството ни за пълно неудовлетворение. Очевидно е, че няма вътрешност без външност, горе без долу, победа без загуба, удоволствие без болка и живот без смърт.

Повечето ни житейски проблеми се основават на илюзията, че противоположностите могат и трябва да се разделят и изолират една от друга. Но тъй като всички противоположности са аспекти на една и съща реалност, това е все едно да се опитваш да разделиш двата края на ластик. Колкото повече го опъваш, толкова по – вероятно е да те плесне през ръката. Във всички мистични традиции се казва, че онзи, който вижда през булото на илюзията, е постигнал освобождението. Тъй като се е освободил от двойствеността, т.е. двойките противоположности, той се е избавил от онези напълно безсмислени проблеми и конфликти, намиращи своя израз в борбата на противоположностите. Той вече не ги манипулира и не ги противопоставя една на друга в стремежа си към покой, а ги трансцендира. Не се стреми към доброто като противоположно на злото, а се стреми да бъде отвъд доброто и злото.

Тоест не се стреми да разделя противоположностите, а се стреми да ги обединява, да хармонизира положителното и отрицателното, разкривайки общата им основа, която надвишава и същевременно обхваща и двете. Ето какво се казва в Бахагавадгита: “Който приема нещата такива каквито са и е преодолял двойствеността, избавен от користни помисли и от мисълта за успех и неуспех, вече е отхвърлил навеки оковите. Наистина освободен е този, що не изпитва ни ненавист, ни копнеж, отърсил се изцяло от двойствеността…” преведено на езика на Запада “да бъдеш освободен от двойствеността” ще рече да откриеш Царството Небесно тук на земята. Тъй като Царството Небесно или раят не е, както твърди популярната религия, състояние, в което всичко е положително и няма нищо отрицателно, а преодоляването на тези две противоположности, т.е. състоянието на недуалност. Това се твърди и в Евангелието от Тома” “ А те го запитаха: Значи ще трябва да влезем в Царството като младенци? Той им отвърна: “Когато направите двете едно, когато сторите вътрешното външно, а външното вътрешно и горното долно, когато направите мъжа е жената едно….тогава ще влезете в Царството /Тома 111/

Коментари   

#1 Kamino 08-07-2008 16:10
Тъй като в неорайхианските теории става въпрос именно за блокажите в тялото, реших тука да цитирам Кен Уилбър, защото неговото обяснение е по-достъпно от това на В.Бернаскони. Също така препоръчвам на всеки решил да се запознае с Трансперсонална та психология да започне именно от този автор (Уилбър) след това да се насочи към Станислав Гроф и след това да пристъпи към Вилхелм Райх и Валдо Бернаскони. Поне на мен този ред на изучаване беше най-достъпен. В действителност трансперсонални те психолози и психиатри не отричат Фройд или други автори от неговата и други школи. Това, което правят е да надграждат върху вече установени теории и да разширяват проучванията си към други нива на съзнанието. Ето какво казва господин Уилбър в книгата си Спектър на съзнанието:

"Ако за момент си представим съзнанието като спектър, бихме могли да очакваме, че различните изследователи на съзнанието, особено наричаните обикновено “Източни” и “Западни”, поради използваните от тях различни езикови средства, методология и логика, са се “включвали” в различни сектори или вибрационни нива на спектъра на съзнанието. Очакването ни, че ако съзнанието е спектър, то общуването между Източните и Западните изследователи ще бъде изключително трудно, тъй като работят на различни вибрационни нива, е именно това, което се случва днес. Въпреки, че има някои съществени изключения, повечето Западни учени споделят твърдението, че “Източния” разум е регресивен, примитивен или в най-добрия случай просто посредствен. Философът от Изток пък би отговорил, че научната материализация на Запада представлява най-грубата форма на илюзията, невежеството и духовното ограничаване. Франц Александър, представител на течението на западните изследователи, наречено психоанализа, твърди: “ Очевидните прилики между шизофренната регресия и практикуването на Йога и Дзен свидетелстват, че отдръпването в себе си е обща насока в Ориенталската култура, породено от прекомерно трудната физическа и социална реалност.” Д.Т. Сузуки, представител на Източния подход, би отговорил, “Научното познание за Аз-а не е истинно познание… Самопознанието е възможно единствено, когато научните изследвания бъдат прекратени и учените изоставят всички свои експериментални машинарийки и признаят, че не са способни да продължат изследването…”
Твърдения като тези изобилстват, тъй като всеки учен говори за и от различен сектор от спектъра на съзнанието и ако това бъде осъзнато, основанието за подобни спорове ще изчезне – защото един спор има смисъл само, ако участниците в него говорят за едно и също ниво. Споровете , в голямата си част, ще бъдат заместени от нещо подобно на принципа на Бор за комплементарнос тта /принцип за взаимното допълване/. Следователно , имаме две възможности за оценка на здравия разум, реалността или привлекателност та на Нивото на разума, на мистичното осъзнаване – можем или да повярваме на тези, които са го преживели, или да се опитаме сами да го преживеем. Ако не можем да направим нито едното от двете, би било уместно да се въздържаме от изказване на мнение по въпроса.
Ние трябва да разглеждаме индивидуалния Аз – поне в определен смисъл – като илюзия, а неговия свят – като сън. Това в никой случай на поставя Западните подходи в неблагоприятно положение, защото, дори и ако Източните практики могат да ни събудят от този сън, Западните могат междувременно да му попречат да се превърне в кошмар. Нека се възползваме и от двете."
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature